БСП върви стремително надолу, към перманентни загуби на избори, Корнелия не спасява партията, а я засилва към нищото

Да клатиш кабинета в опасна за нацията ситуация - това е прекалено елементарно, това е обидно, това е пълно политическо бездарие  

Семейство Радеви са просто едни политически фантазьори, липсва им реализъм, за да видят, че не всичко, за което си мечтаят, ще се случи, казва пред Faktor.bg журналистът

Текстовете на политическия наблюдател Калина Андролова, бивш главен редактор на списанията L'Europeo и А-specto, обикновено предизвикват урагани в социалните мрежи, а и не само там. Ето защо: 

Интервю на Светослав Пинтев

- Г-жо Андролова, някои издания ви определят като „силно лява журналистка“, а  открихте „приятелски“ огън именно по т.нар. левица у нас, по нейния „достоен президент“. Сигурен съм, че знайни и незнайни другари вече са ви обявили за предателка…

- Имам много познати и приятели в БСП и често пиша по темата БСП. Определението „силно лява“ може да го даде само човек, който нито мен познава, нито текстовете ми, нито знае какво означава „силно ляво“. Списание Aspecto например беше антиглобалистко и консервативно списание, а не ляво. Имаше текстове с ляво звучене (например някои текстове на Петър Волгин), но те бяха една десета от съдържанието. Медията трябва да има свой съвкупен стил, свой обем от анализи и да изговаря истини.  
Имам много текстове, критични както към ГЕРБ, така и към психодесните, така и към БСП. Това е съвсем нормално за наблюдател. Аз не съм партиен активист. Това, което ме плаши, е партийният или доктриналният фанатизъм! Той наистина е опасен. Състоянието, до което стигна т.нар. стара десница у нас, се дължи основно на фанатизма, който придоби арогантни размери. Откакто Корнелия е председател, наблюдаваме и нещо подобно в БСП, една партия, която преди това беше доста търпелива. Тенденция, която води до разпад. Във фанатизма няма разум. Както казваше известният руски писател и журналист, репресиран от КГБ, а след това и емигрант, живял и работил в Ню Йорк, Сергей Довлатов: „След комунистите най-много мразя антикомунистите.“ 
Разбира се, всеки може да ме определя както си иска. Има това право. Колкото до президента, не очаквайте от БСП да признае, че Радев е слаб президент. Няма как да чуете такъв глас публично, но вътре сред мислещите в БСП това е ясна оценка. Същото се случи и с Плевнелиев, който беше от ГЕРБ. Борисов толкова се беше отчаял накрая от Плевнелиев, че с един-единствен голям жест подари президентското кресло на Радев. Борисов мислеше, както и много хора, включително и аз, че Радев ще бъде достоен (без кавички) президент. За съжаление Радев не само не оправда очакванията, но е прекалено безпомощен и агресивен едновременно. Парадоксално, но успява да съчетае в себе си тези две напълно противоположни състояния. Ако трябва да поясня, в думите му има известна страст, но няма добре оправдано съдържание. 

- Имате ли „обратна“ връзка, научавате ли за конкретната реакция на засегнатите страни?

- Хаха, не, нямам обратна връзка, това не ме интересува. Интересува ме правото ми да изказвам мнението си свободно. Иначе се връщаме в тоталитарния модел. 

- Демонстрирате, че и сам журналистът е журналист. Публикациите ви във  „Фейсбук“ разтърсват такива внушителни сгради със сталинистка  архитектура като тази на „Дондуков" 2 , да не говорим за онази на „Позитано“ 20. Даже имам чувството, че може да ги сринете… Това ли опитвате?

- Разбира се, че не. Единственото, което правя, е да изразявам мнението си. За това не е нужно да си журналист, достатъчно е да си гражданин. Социалните мрежи предоставят възможност на всеки гражданин да бъде и журналист, да достига до много хора, да изкаже мнение, наблюдения и пр. Политиката е публично занимание и гражданите са свидетели и участници, те имат право да коментират, да обсъждат, да се гневят и да приветстват своите избраници. Румен Радев не е свикнал още с новата си роля, тази на политик. Отделна тема е, че тя изобщо не е за него. Няма как и не е нормално един политик да се харесва на всички. Ще има много хора, които ще отправят критики към него. Така както и към всички останали политици. 

- Призовавате Румен Радев да не получи втори мандат и да не се насочва към изпълнителната власт. Не мога да не ви цитирам пак: „Защото само като си представя, че този граничен мозък заедно с граничния мозък на жената от консервната фабрика за риба могат да взимат решения за живота ни, ми става лошо“. Кой трябва да застане срещу него?

- По време на криза най-ясно се виждат дефицитите на политиците. Радев показа неприемливо поведение за президент. Един силен човек, един силен политик може да си позволи да признае с достойнство, че политическия му противник в определен момент се справя добре. Борисов се справя много добре в тази безпрецедентна криза. Да излезеш като президент и да говориш с объркани двусмислици и кухи фрази, че не това не е така, да клатиш кабинета в опасна за нацията ситуация, това е прекалено елементарно, това е обидно, това е пълно политическо бездарие. На Радев никой не му е обяснил, че той не може от тази позиция да се държи като опозиционен партиен лидер. Това не е в реда на нещата. Коректив не е президентът! Коректив е опозицията. Президентът работи заедно с правителството за по-доброто бъдеще на България. Вече не ми е интересно да го обсъждам, защото ми е много евтин и идейно беден. Когато отиде в Русия, президентът Путин само му се усмихна, защото, за да бъде Радев нещо повече от безсмислена поздравителна картичка, трябва да има конструктивен диалог с изпълнителната власт. Той такъв няма и Путин знае това. Имам представа какво се е случило на срещата там и, повярвайте ми, много е смешно. Това само като вметка за ролята му на „коректив“. На въпроса ви кой трябва да застане срещу него, мисля, че трябва да застане силен и смислен човек, който не е политически дребнав. Който има представа как се прави политика.  

- Обяснихте на президента, че „най-първо е нацията, а чак след това амбициите на жена му“. Той дали ви разбра? И разбира ли го Партията, която го издигна?

- БСП е в тежка вътрешнопартийна криза. Единственото, което Корнелия прави в тази криза, е да следва Радев в непремерените му изказвания, в политическите му грешки. Поради тази причина доверието и в Радев, и в БСП се срива пропорционално. 
Да, българската нация стои преди амбициите на жена му. И когато правителството предприема мерки за запазване на здравето на нацията, Радев е хубаво да замълчи, ако няма какво топло, насърчително и конструктивно да каже. Вече започвам да си мисля, че семейство Радеви са просто едни политически фантазьори. Липсва им реализъм, за да видят, че не всичко, за което си мечтаят, ще се случи. Че дори и да се случи, за това е необходимо повече интелигентност в политико-оперативен план, а не само повторяемо движение „с рогата напред“. Знам, че ще им е много неприятно да го чуят отново, но за успеха на Радев трябва да благодарят всяка сутрин на БСП и всяка вечер на ГЕРБ. Такова нещо като „народът“ е гласувал за Радев – няма! БСП и широка периферия гласуваха за Радев, а ГЕРБ им осигуриха необходимите удобства. На следващите избори няма да е точно така. 

- Милото ви обръщение към президента „В лодката сме всички, глупако!“ възмути мастития бизнесмен Васил Василев, които използва името на Васил Левски за интересни цели. Този труженик на капитала с горещо сърце ви отговори с умопомрачителния текст „Корабокрушението на една кифла“. Писа, че „вашата е една изтърбушена гемия, напоена с мръсотия“ и т.н. Не ви ли се струва, че този „висок“ стил илюстрира по чудесен начин капацитета на „бизнеса“, чието създаване Георги Тамбуев така добре описа навремето?

- Не отговорих на Васил Василев, защото текстът му беше интелектуално много слаб. Аз уважавам силни и талантливи умове, независимо какви идеи и аргументи споделят. Бих поздравила някой мой опонент, ако има атрактивна мисъл, ако има атрактивно перо. Напъните на Василев в политическия анализ са напълно безполезни. За съжаление, да, прав сте, голяма част от българския бизнес възникна по време на прехода по особен начин, който няма връзка с никакви умения и знания, и това си пролича ясно впоследствие. Считам, че голяма част от проблемите на обществото ни идват от елитите. Елитите са тези, които задават пътя и светлината, създават стила и осъществяват идеите, те движат обществото. Корпоративната култура в една обикновена фирма има огромно значение за възпитанието на работещите там. След семейството и училището корпоративната култура доизгражда гражданите. Затова казвам, че културата на бизнес елитите е от съществено значение на макро и микро ниво. Знам какво искате да ви кажа, че българският бизнесмен е типичен соц простак, посочен от тогавашната комунистическа номенклатура. Да, има и такива. Но вече има и други. Безспорно елегантните умове са малко. Но те са малко във всяка сфера, не само сред бизнеса. Всичко ще се подреди постепенно, трудно можем за 30 години да наваксаме обществено развитие, което други държави са имали стотици години. Затова пък се опитваме и след време със сигурност ще успеем. 

- Призовахте Корнелия Нинова: „Подай си оставката, че от БСП нищо не остана! БСП се съизмерва вече с „Воля“. Оставка, разбира се, няма да има. Накъде наистина върви БСП? Към „Атака“, към „Възраждане “, към Вечните ловни полета или светлото бъдеще?

- Когато Корнелия Нинова стана председател, очаквах, че ще направи промени в партията. Тя безспорно направи промени, но само фасадни. БСП трябва да се концептуализира отново, да заяви своя профил на партия по един безспорен, интелигентен и категоричен начин. За съжаление Корнелия няма качества нито да разбере, нито да направи това. Тя е смела и решителна. Но не е добър концептуалист, не може да изработи „нова същност“ на партията, която хем да кореспондира със своето историческо ляво, хем да отговори на съвременните проблеми на обществото, на страната ни, на позицията ни в света. Както и друг път съм отбелязвала, ръководството на БСП паразитира върху постоянния електорат на тази партия без да полага никакви мисловни и други усилия, или каквато и да е партийна грижа. Това, разбира се, води до системно свиване на електората. От време навреме „грижа“ полагат ГЕРБ, тъй като малка част от разочарованите от ГЕРБ гласуват напук за БСП. Но тези хора са пренебрежимо малко число. Една сериозна партия не може да разчита на ситуационен електорат, както стана на местните избори в София с Мая Манолова, когато някакви „особени“ десни гласуваха за нея. Ако трябва директно да отговоря на въпроса ви: БСП върви стремително надолу, към перманентни загуби на избори. Корнелия не спасява партията, както си мислят нейните поддръжници. А я засилва към нищото. 

- Обявиха Волен Сидеров за национално издирване, после го задържаха и го освободиха. Едва ли той може да бъде осъден за твърдението, че „Бог е над Мутафчийски“ и дори за съждението, че би искал народът да излезе на Великден. Какъв смисъл има този цирк тогава?

- Смисълът е, че трябва да се покаже, че има държава, че има институции и че не може всеки да си прави каквото иска. В извънредно положение сме. Много политици, които предпочитат екстремното говорене, могат и трябва да се въздържат. Не е много времето, един-два месеца. Мисля, че въздържането в този момент от всякакви словесни ексцесии е безспорен тест за политическа зрялост. Какво да обсъждаме Волен, който от самото начало експлоатира един ексцентричен и шокиращ политически профил, когато уж „разумният“ Радев си позволява непрекъснато да насажда съмнения в действията на правителството. Искам да напомня, че президентът по Конституция е обединител на нацията. Но Радев търси разединение и сее недоволство. Това е толкова явно, че чак е притеснително. Всеки нормално интелигентен човек схваща политическото му вероломство.  

- Храмът на Гроба Господен е затворен заради пандемията, но не и българските храмове. Как ще коментирате това?

- Правителството взе възможните за България правилни и навременни решения в развитието на тази криза. Премиерът е вярващ човек и е съвсем разбираемо, че не смее да затвори храмовете. Това, което можеше да се направи в по-голяма степен, е да се осъществи по-смела и по-артистична кампания по телевизиите в подкрепа на мерките. Апелите въздействат, когато са интересно поднесени. Включително и по отношение на вярата и църковните ритуали. Хората са достатъчно разумни, за да разбират аргументите. 
България е невероятна страна. А българите сме един много особен народ, много обичаме да мразим, да сме несъгласни с всичко, да се възмущаваме. Ако Борисов беше затворил църквите, не можете да си представите какъв вой щеше да се разнесе. Независимо, че и другаде е предприета такава мярка. И то, щяха да протестират абсолютно същите хора, които и сега го критикуват, че не е затворил църквите. Това е парадоксът на съпротивата у нас. Вие виждате, че нашите ограничителни мерки са като мерките по целия свят, че дори са доста либерални. И всички непрекъснато са недоволни. Много е трудно да се управлява нашият народ. Затова Борисов постъпи правилно за храмовете. Молим се Господ да е милостив към България.