Начинът, по който президентът на Русия взема решения напомня, засега без разстрелите за сталинска парадигма

Русия върви към промяна на вътрешнополитическата ситуация в посока на абсолютно традиционна диктатура, която ще се управлява по военновременните закони, казва  директорът на отдела за руски изследвания в American Enterprise 

Интервю на Юлия Савченко, The Voice of America

- В момента целият свят наблюдава безпрецедентни военни действия, сюрреалистична картина, която излъчват традиционните медии, социалните мрежи - бомбардировки, бежанци... В същото време се водят преговори, появиха се изявления на президента Зеленски, че така или иначе Украйна няма да влезе в НАТО, а Москва намеква, че ако бъде обявен неутрален, извънблоков статут на Украйна е възможно да се постигне споразумение. Смятате ли, че ако бъде направена тази отстъпка, отказ от членството в НАТО, това ще доведе до край на войната?

- Според мен, сега най-важните неща се случват на бойното поле, оттам зависи всичко. Путин за украинците въобще не се тревожи - нито за мирното населения, а още по-малко го е грижа за украинските военни. Той се тревожи за вътрешнополитическата ситуация, а тя от своя страна зависи от броя на жертвите от руска страна. И ако Путин прецени, че тези жертви доближават някаква критична маса, ако отчита всичко това, ако взема предвид хода на военните действия, ако съчетае тези две страни - недоволството от войната, което засега е глухо, някъде под повърхността и хода на военните действия, които отдавна вече не са планирания блицкриг, тридневна победоносна война и завземането на Киев, ако той прецени, че тези факти са от значение, тогава това предложение на Зеленски може да послужи като основа за начало на преговори. Но пак повтарям, Путин трябва да отчете тези два фактора като достигащи някаква опасна, критична маса.

- Коя е главната грешка или серия от грешки спрямо Украйна, защото вече всички са съгласни, че видимо Кремъл е разчитал на малка, победоносна тридневна война? Защо сбъркаха толкова тежко?

- Според мен, има две причини. Първо, на царя не му носят лоши вести. Тоест, когато се прави анализ, на човека, който трябва да вземе решението, в случая Путин, му се дава цял диапазон от възможни резултати. И на мен ми се струва, че от този "диапазон" са отрязали върха, оставили са най-хубавото - ще го посрещат цветя, с целувки, украинците действително стенат под игото на неонацисткия режим на Зеленски, ние ще вървим по червен килим, всичко ще е  прекрасно, а Зеленски ще избяга във Варшава или Лондон.
А е напълно разбираемо, че отчитайки колосалните рискове е трябвало да му бъде даден целият диапазон от възможни варианти на развитие на ситуацията.
И ето, сега се намираме, ако не в най-лошия вариант, то близо до него.
Той е бил длъжен да го види, да го предвиди. Но, за да бъде разбрано по-добре случващото се, трябва да се види записа на Съвета за сигурност, който се проведи три дни преди началото на войната, да се види как Путин се държи с тези хора. И друг факт, подкрепящ моята теория - странният арест на група началници от Пето управление на Федералната служба за сигурност, тоест, Управлението за външно разузнаване.
Естествено, че обяснението беше, че са разхищавали някакви фондове, но е повече от ясно, че същината е в това, че Путин е разбрал, че са го излъгали.
Разбира се, той не поема върху себе си никаква вина, един автократ не се занимава с това. Той е бил измамен, дали са му съвършено непригодни разузнавателни данни за състоянието на общественото мнение на Украйна, за състоянието на украинската армия, за отговора, съвършено безпрецедентен, от страна на Запада и за Зеленски.
И ето това, това е много сериозен факт, да арестуваш върхушката, това напомня за Сталин, който периодично отстрелвал шефовете на ГРУ. Той бил убеден, че Хитлер не е враг, а приятел и съюзник. И разстрелвал всеки, който казвал друго. Накрая, когато Хитлер нападнал СССР пак ги разстрелял, защото не може той да носи отговорността за колосалната греша.

Защо го споменавам? Защото все повече и повече начинът, по който Путин взема решения напомня, засега без разстрелите, тази сталинска парадигма.
И така, имаме два момента. От една страна, абсолютно неправилни данни, тоест, дали са му това, в което те самите вярват. И второ, въпросът - защо той е повярвал в това?
Защото, по някаква причина, когато става дума за Запада и за Украйна, обективният поглед върху реалността умира, умира здравомислието му.
Спомнете си речта му от 24 февруари, с която обявява "военната операция", произнесена в 6 часа сутринта. Там всеки ред е шедьовър, включително фактът, че Западът е помагал на чеченските терористи, включително, че в края на речта си, той сравни ситуацията със ситуацията преди Хитлер да нападне Съветския съюз.
Той каза: "Сега ние не можем да повторим тази грешка"! Сравнява тези две ситуации! 
На него му отказва здравият смисъл.
И когато подчинените му знаят за тази психологическа и емоционална инвалидност, те, разбира се, не му противоречат. И се започва: "Да, там са нацисти, народът стене и чака освобождението"...

- Възможно ли е сред руския финансов, военен, политическия елит да се появи мащабно недоволство, което да доведе до нещо значително?

- Мисля, че при тази степен на милитаризация на режима, което е много тревожно, едно от последствията на тази агресия ще бъде промяна на вътрешнополитическата ситуация в посока на абсолютно традиционна диктатура, която ще се управлява по военновременните закони. 
Но на мен ми се струва, че през последните 22 години Путин толкова внимателно е избирал своя елит, достатъчно е да погледнем министъра на отбраната Шойгу, който не е прекарал и ден в армията, той е цивилен инженер, какъв министър на отбраната може да бъде? И аз мисля, че от кадрова гледна точка Путин е подхождал по същия начин с всички водещи военни.
Що се отнася до олигарсите и така наречените бизнесмени, на тях им пречупиха гръбнака още през 2003 година, когато Ходорковски беше вкаран в затвора. И оттогава става съвършено ясно, че техните компании, пари, авоари, каквото искате - те не ги притежават, те ги управляват по заповедите, волята на Кремъл. Вярно, те си купуват яхти, дворци, но все едно, те са управители. Всичко може да им бъде взето, тях да ги затворят и всичко да свърши. Те няма да направят нищо, нито ще противоречат на Путин.
Аз мисля, че олигарсите, както и военните ще чакат, те ще чакат някакви промени в общественото мнение. И ако започнат протести, или стане очевидно, че войната повече не се ползва с подкрепата на руснаците...

- Как мислите, как ще завърши тази война? Какви възможни сценарии виждате?

- Струва ми се, че много ще научим от това, как Путин ще проведе операцията срещу Киев. Вижте, превземането на Киев би имало смисъл само в сценария на блицкрига: завземате столицата, изгонвате или убивате правителството, слагате свое правителство и окупирате страната. Но, първо, стана ясно, че току така да се влезе в Киев е абсолютно нереално – от всички прозорци ще летят коктейли „Молотов“, ще се стреля от всички прозорци по руските войници. Помните ли клането в Грозни, страхувам се, че то ще бледнее пред това, което ще стане в Киев.
И пак се връщаме на въпроса: смята ли Путин, че свръх задачата е окупирането на Киев и Украйна? Дава ли си сметка, че това е фантазия?  Какво ще прави, дори да успее да превземе Киев с цената на минимум десетки хиляди руски войници и, може би, половин милион цивилни жители на Киев? Какво ще направи? Ще сложи марионетно правителство? Ами те ще трябва да живеят в бункери. Аз не знам кой ще се съгласи изобщо, може от Донецк да си докарат, но в момента, в който те излязат на улицата ще бъдат ликвидирани.
И вторият момент: Защо да превземаш столицата, ако не се готвиш да окупираш страната?
Ако след всичко, което се случи досега Путин смята, че може да окупира втората по територия европейска страна с 44 милиона население, които го ненавиждат, него и руските окупатори, то тогава действително трябва да си говорим за определени ментални промени.
И ето ви два напълно противоположни сценария. Първият, той спира пред Киев и започват повече или по-малко сериозни преговори или той ще се опита да превземе Киев – от това ще разберем как ще завърши всичко.

- А какви са сценариите за Русия? Всички казват, че в близките десетилетия не я очаква нищо добро.

- Русия не прощава военните поражения. Никога. И като правило, големите военни поражения са водили до смяна на режима в Русия.
Затова, дори Путин да е късметлия и да не изгуби властта си, той със сигурност ще трябва да преживее много сериозни вътрешнополитически сътресения.
Съвършено ясно е, че той не може „да се върне“ в Русия след абсолютно пълно, унизително поражение.
Аз много се страхувам от това, защото е ясно, че в такъв случай той ще се реши на ескалация. И тогава можем да си говорим за разни апокалиптични моменти, включително и тактическо ядрено оръжие.
Но ако той може да представи, дори и формално, някакви неща за свое постижение, например „неутралитет“ на Украйна, преговори, ще може да каже: „Готово, постигнах всичко, което исках!“
Ако Путин не тръгне в тази посока, ако тръгне „ва банк“ и вдигне още залозите, то той рискува много сериозно, особено, когато започнат да пристигат ковчезите от Украйна.

- Колко висока е вероятността от заплахата за използването на ядреното оръжие?

- Ако той опита да превземе Киев и не успее или заседне там с огромни жертви,  то той няма да се върне в Русия унизен. И това ще бъде много опасно. Както и, според мен, не бива да се допуска Западът да пусне самолети на НАТО, които за няколко дни ще пометат руските войски. Това не бива да се допуска, защото ще доведе именно до пълното и унизително поражение, за което говорим и, тогава той би могъл да приложи тактическо ядрено оръжие.
Превод: Faktor.bg