Съветската система в много отношения превъзхождаше путинската, настоящият режим е не просто авторитарен, той е регресивно авторитарен

Руският репресивен опит, исторически възпроизведен, ограничава възможността за формирането на независимо, свободно население, казва старши научният сътрудник от Центъра за стратегически и международни изследвания, Вашингтон

Интервю на Сергей Медведев, радио „Свобода“

- Как се случи така, че Русия затъна във фашизма? Имаше ли някакъв момент, в който можеше да се излезе от „руския коловоз“? Имало ли е изобщо някога демократична алтернатива за Русия?

- Дълго време в света имаше тенденция демокрацията да се възприема като норма. Това е тенденцията на периода – Фукурияма, „Краят на историята“, убеждението, че рано или късно всички ще преминат към либералната демокрация, че това е просто въпрос на време.

Но исторически либералната демокрация съществува максимум около 100 години, а цялото човечество исторически съществува в една или друга форма на автокрация. Затова и много страни, които започнаха процес на либарализация, не успяха да създадат устойчиви демокрации и реално се върнаха в изходното положение.
Ако погледнете състава на путинския елит, около 60% пряко или чрез роднински връзки са наследници на съветската номенклатура. И това 30 години, тоест, повече от едно поколение, след началото на опита за демократизация в Русия. Тук е основната разлика със страните от Източна Европа, които съумяха да построят либерална демокрация. Затова и не можем да говорим за същинска смяна на елитите. А автокрацията е фактически единственото, което познават и умеят тези елити.

- От тази гледна точка какво е путинизмът – закономерност или аберация? Или през целия постсъветски транзит ние сме се търкаляли към путинизма и войната и руската идея открива своята окончателна форма в лицето на Путин?

- Ако гледаме на Русия не като на уникална, особена цивилизация (цитирайки Путин), а именно като на част от транзита, то Русия е страна, в която през 90-те не бяха формирани достатъчно предпоставки за демокрация, но тя се оказа част от тренда за либерализация. Но тези промени не станаха достатъчно базови, така че принципно да променят системата. И затова, когато елитите получиха достъп до икономическите ресурси и се почувстваха достатъчно комфортно, те започнаха неизбежния процес на ре-автократизация.
За тях демокрацията е нещо неестествено, те презират избирателите и затова Русия се върна на пътя на авторитаризма.

И, за съжаление, трябва да признаем, че съветската система в много отношения превъзхождаше путинската, тя беше дори по-институционална. Настоящият режим е не просто авторитарен, той е регресивно авторитарен, той се примитивизира, опростява се, самата система става много по-опасна, защото всякакви механизми за сдържане, които дори в Съветския съюз все пак са съществували в някаква степен, сега са напълно унищожени.

За съжаление, обществото е възприемчиво към имперската риторика. Това също не е путинско ноу хау, това, уви, е тенденция. Доколкото Русия е била център на съветската империя, сега по проучванията виждаме, че проблемът не е просто в Путин, че руското общество е много възприемчиво към агресивната имперска риторика. Упорито присъства убедеността, че Русия има правото да диктува на съседните страни как трябва да живеят.

Преди войната от 2022 година имаше проучвания, които показваха, че обществото се отзовава положително на предложенията да се влиза с войски в други държави.

- На ниво пропаганда се случва „щамповане“ на масовото съзнание и това се възпроизвежда у хора родени през XXI век, по „времето на Путин“…

- Не трябва да забравяме и ролята на възпроизвеждането на тези щампи в семейството и просто няма откъде да се вземат хора с други възгледи.

- Тоест, все пак „руският коловоз“ съществува? Така наречената „руска матрица“ се възпроизвежда независимо от режимите: при царете, при болшевиките, при чекистите, при либералите, същността на матрицата е една и съща. Русия продължава да съществува като империя, като държава, която колонизира собственото си население и пространство?

- Аз бих използвала термина „приемственост“ – приемственост на институциите, на елитите, на някои вярвания, практики и очаквания. Хората просто не знаят, че може да бъде и иначе, затова са склонни да възпроизвеждат поведението, характерно за техните родители или това, на което са ги учили, или това, което им е познато от личния им опит. 
При това, съществува една неизменна тенденция: вертикалата на властта е организирана достатъчно примитивно – на върха седи цар и бог, президент, който фактически контролира всичко.

Кисинджър в книгата си „Световният ред“ пише за руския монарх като за най-абсолютисткия, неограничен от нищо, даже в сравнение с китайския император. В последните два години ние фактически наблюдаваме точно това. И още един момент, който рядко се споменава – това е наследството на крепостното право, което по-късно е възпроизведено и усилено, влошено от преживяното в ГУЛАГ. Хората не се чувстват свободни, те постоянно чувстват някаква зависимост от държавата, от стоящия на върха властелин. 
Руският репресивен опит, исторически възпроизведен, ограничава възможността за формирането на независимо, свободно население. 

Необходим е опит от свободата. Но откъде да дойде?

Когато дойде Путин и бързо премахна всички свободи, появили се през 90-те, това се случи фактически без масова съпротива от населението. А ако няма съпротива, свободите се отнемат.

- Какво да очакваме тогава? След Путин да дойде още един Путин? Какви са перспективите за реформиране и модернизация на руската система?

- В САЩ много се обсъжда какви са възможните сценарии за развитие на Русия в близките години и в пост-путинския период, защото от това зависи изработването на политики спрямо Русия. 

Като цяло е ясно, че каквото и да стане след Путин, това със сигурност ще бъде авторитарна система, а не някаква либерална демокрация – няма откъде да се вземе – а Путин унищожи институциите, в които тя би могла да се зароди.

Но много по-интересен е въпросът дали това ще бъде антизападен авторитарен режим или все пак ще има някакъв опит за презареждане. Отговорът най-вече ще зависи от икономическата ситуация в този момент. Ако всичко е зле, то е напълно възможно да има опит за някакъв Хрушчов, който отначало се опита да презареди отношенията със Запада. Същото, което в края на 80-те наблюдавахме при Горбачов. Когато Русия е икономически зле, тя се опитва да дружи, а когато всичко е добре, тя е агресивна и се опитва да завладее съседните страни.

Това много точно съвпада с теорията за агресивността на петродържавите.

Докато Западът не е в състояние да ограничи руските доходи от продажбите на нефт, безусловно Русия достатъчно дълго време ще остане в сегашния си авторитарно-агресивен модус.

- Каква трябва да бъде в тази връзка стратегията на Запада към Русия?

- От края на 80-те и началото на 90-те западните политици са жертви на парадигмата за „края на историята“: на убедеността, че Русия рано или късно ще стане демокрация.
Русия беше възприемана като партньор, бяха и направени много отстъпки. Да си спомним политиката на „презареждане“ в началото на 2010 година, независимо от войната в Грузия.

За съжаление, не е възможно да си затваряме очите за това, че днешна Русия е агресивна, антизападна държава. Затова се връщаме към времената на Студената война, а това означава, че и политиката ще е такава – политика на сдържане.

Но сега е много трудно да бъде сдържана Русия при наличието на Китай, който активно и помага.

Превод: Faktor.bg