Зеленски залага на един много опасен сценарий – да намери компромис в личен разговор с Путин

Управляващите не повдигат темата за Крим, защото не вярват, че ще успея да се договорят с Москва, казва пред Faktor.bg политическият анализатор на киевския фонд "Демократични инициативи"

Интервю на Анелия Димитрова

- Г-жо Золкина, от какви позиции влиза в поредната среща от Нормандския формат Украйна?

- Когато ти настояваш за среща, без да имаш основателни причини за това, или без да имаш съществена промяна в позициите или обстоятелствата, ти предварително се поставяш в по-слабата позиция. 
Нямаше никаква причина да се поставяме в такава ситуация и да отстъпваме на Русия още преди организирането на срещата, но така или иначе това вече е даденост, макар че Русия от 2015 година ни най-малко не е променила исканията си към Украйна, вижданията си как да бъде постигнат мирът. 
И в тази ситуация, ако едната страна заема много твърда, несговорчива позиция, то компромис е възможен само ако другата страна направи отстъпки и се отказва от някакви принципно важни за нея неща. Иначе се оказваме пак в задънената улица, в която Минските споразумения и така бяха заседнали.
Но доколко за украинския президент основният приоритетен сценарий е да постигне определени договорки, въпросът е колко далеч е готов да стигне Зеленски?
Но в настоящия момент няма някаква ясна картина за това, никой, нито Запад, нито експертната, нито дори политическата общност няма представа кои според него са червените линии, които не трябва да бъдат преминавани.

- За какво по същество ще се преговаря?

- Доколкото става ясно от изявленията на украински и руски дипломати вече съществува някаква "чернова". Най-вероятно ще бъде препотвърдена формулата "Щайнмайер", приемането на закон за особения статут на Донбас след провеждането на избори там. 
Разбира се, ще има някаква обща дипломатическа формула в подкрепа на мирния процес и продължаване на примирието. 
Президентът Зеленски обещава, че ще настоява да има гаранции, че няма да се нарушава примирието и ще се опита да бъдат въведени санкции за нарушаване на примирието. Вероятно ще има договореност и за обмяна на пленените от двете страни.
Но най-важните две неща са - "режимът на тишина", примирието и демилитаризацията на границата. За тях  президентът Зеленски заяви, че са принципно важни, но зад тях няма да стоят никакви механизми за изпълнението им, нито ще има конкретни гаранции и задължения от страна на Русия за реализацията им. Няма да има и механизми за провеждането на процеса на деокупация, защото не е известно кой може да организира това и да го извърши на практика.
Украинската страна няма да има възможност да разоръжава, да си връща контрола над тези територии. Така че ние ще получим формална словесна подкрепа, но без конкретизиране на механизми, последствия. Но със сигурност можем да кажем, че руската страна няма да поеме никакви ангажименти.

- Още когато се заговори за имплементиране на формулата "Щайнмайер" така наречените ДНР и ЛНР обявиха, че Киев няма и не може да решава с кого те ще се обединят в бъдеще. Това няма ли да доведе до федерализацията на Украйна?

- Да, това би означавало приближаване към федерализацията. 
По принцип главният риск от тази среща и този компромис с подкрепата на "формулата Щайнмайер", която изглежда невинна и формална, внушението, че ако не бъде подкрепена формулата "Щайнмайер" то все едно няма да има политическо урегулиране. 
Но дяволът се крие в детайлите. 
Какво ще получим срещу една такава обща и размита декларация - това, че няма да има никакви гаранции за сигурността на Украйна, докато не бъде решен въпросът с границата, при това президентът Зеленски обещава, че ще настоява да бъде върнат украинският контрол на границата, а руснаците директно заявяват, че за границата изобщо не става дума и за това няма да се говори.
И Украйна, която и така няма гаранции за сигурността си, в тази декларация ще поеме задължения, политически задължения и по този начин вместо да се води дискусия за изтегляне на руските войски и демилитаризацията на Донбас, ще започнат разговори за подготовка на избори, за особения статут, тоест руснаците ще използват потвърждаването на формулата "Щайнмайер" в Нормандския формат, за да поискат украинската страна да приеме удовлетворяващия Москва и самопровъзгласилите се власти Закон за особения статут на Донбас, те ще настояват Украйна да приеме специален закон за изборите в окупираните територии. 
И когато Украйна се обвърже с тези ангажименти, ние ще попаднем в капан: никаква сигурност, никакви гаранции, никакви международни механизми - всичко, цялата ни сигурност ще продължи изцяло на самотек и ще зависи от думата на руснаците. 
И целият фокус на вниманието ще се прехвърли върху Украйна, защото сега Русия няма инструменти чрез които да изисква от Киев организирането на политическата реинтеграция. Веднага след като президентът Зеленски подпише формулата "Щайнмайер" ще започне дипломатическа офанзива и от нас ще изискват имплементирането и в украинското законодателство, точно това, което руснаците още отсега ни обещават.

- Русия не пое никакви задължения с  Минските споразумения, няма да ги поеме и сега? Това не е ли ясно за всички?

- За съжаление, струва ми се, че президентът Зеленски вярва, че всички предишни опити да бъде разрешен и приключен конфликтът са се провалили просто защото предишните управления не са били готови да се договорят с Владимир Путин. 
Според мен, той залага на един много опасен сценарии, при който той се среща с Путин и в разговор с него ще се опита да бъде намерен компромис. 
А много по-сигурният вариант е да бъде изготвена пътна карта на това как ние виждаме имплементацията на Минските споразумения, разоръжаването, как ние виждаме политическата реинтеграция на окупираните територии и с тези предложения да отидем на Нормандската среща.
Но сега залогът е върху този разговор на живо, в който Зеленски ще се опита да "надиграе" руската страна. 
Това е отрицание на всички предишни дипломатически усилия. Нормандската среща не е просто разговор между двама мъже, които имат да решават нещо помежду си. Не знам защо не се разбира, че само, ако дадем нова храна за нови претенции машината ще тръгне отново.
По-принцип се обсъжда, ако се навлезе в задънена улица да има и замразяване на процеса, но доколкото президентът Зеленски много иска да се договори, то той ще направи някакви отстъпки.

- Защо никой вече не говори за Крим?

- Сега никой не се занимава с този въпрос, акцентът е върху урегулирането в Донбас и цялото внимание на международно ниво е съсредоточено само там.
Президентската администрация, според мен, смята, че може за дълго да отложи въпроса за Крим, не им се говори за това. 
Докато за Донбас съществува някаква увереност и политически разчет, че е възможно урегулиране на този проблем, а след това и да се договорят в сравнително близко бъдеще.
А за Крим те не вярват, че ще успея да се договорят с Москва и затова изобщо не искат да повдигат темата. Освен това въпросът за Крим не се повдига, за съжаление, защото в момента се популяризира една такава политика на "готовност за диалог и дружеско настроение".
Президентът и екипът му не правят никакви резки изявления по отношение на Русия. Те всячески се стараят да изгладят острите ръбове и не предприемат нищо, изобщо. Думата "агресор" през последните няколко месеца звучи все по-рядко и по-рядко по отношение на Русия.

- Умори ли се Западът от украинския конфликт? Все по-често се чуват гласове против режима на санкции, че Украйна трябва да се съгласи на компромиси, за да се разреши кризата.

- До 2019 година Украйна имаше силна преговорна позиция. През 2016-та, 2017 година бяха прекратени опитите тя да бъде пречупена и да бъде принудена да се съгласи на руските изисквания: на федерализация, на липсата на контрол над границата, на незаконни избори.  
И нямаше никакви причини Украйна сама да отслаби преговорните си позиции, а ние правим точно това показвайки колко държим на тази среща, че сме готови да преговаряме дори по условията на Руската федерация.
Ако тази среща потвърди, че Украйна е готова да отстъпи пред Русия, то западните страни ще въздъхнат с облекчение и никой няма да защитава нормите на международното право, ако самата Украйна се откаже да ги защитава. 
Ако Украйна покаже готовност да отстъпва то натискът вече ще бъде върху нея, а не върху Русия, просто да бъде закрит колкото е възможно по-бързо този проблем.
Аз не разбирам защо този риск не се отчита. 
В момента, в който се съгласим на особен сатут, избори в Донбас, политическо урегулиране, ние веднага превръщаме проблема във вътрешноукраински, а стане ли проблемът вътрешен, то тогава международната общност, Франция, Германия, Щатите, няма нужда да се намесват, проблемът се закрива и Украйна ще трябва да се оправя сама.