Продуценти плащат, за да налагат певци с изсмукани от пръстите парчета, за сметка талантливи изпълнители, които бълват реалити формати

Хората в САЩ въобще не са информирани какво се случва в Украйна, искат си отново Тръмп, казва пред Faktor.bg рокаджийката 

Интервю на Васил Василев 

- Милена, квотите за българска музика в държавните медии отново разделиха гилдията. Трябва ли БНР и БНТ да въртят определен процент родни песни? 

- Според мен квоти трябва да има. Не знам вече колко пъти съм ходила до Великобритания с кола. Когато минавам през държавите до там, се върти музика само на техния си език. Т.е., хората си държат на националните ценности. В България също трябва да се пускат повече наши песни, стига обаче да не се стига до другата крайност и да започнат да ни пробутват глупости, защото в крайна сметка всяка страна си има тъпите парчета, които не трябва да виждат ефир. Важно е, когато се въвежда подобна мярка, да се прави за песни с качествени текстове, с послания, защото музиката е възпитателна. Много ме радва, когато ходя по концерти, да чуя хората как започват да разказват с коя песен са отраснали, с коя какви спомени имат, което е много ценно и искам да се запази и при следващите поколения, а не да се пеят разни еднодневки. Факт е, че в световен мащаб сме залети от някаква помия, за която се плащат пари, за да се върти в ефир и ти се набива денонощно. В един момент мозъкът ти е толкова сварен, че започваш да губиш реална представа за хубавото и качественото. Далеч съм от мисълта националните медии да излъчват вулгарни песни и махленщина, те трябва да бъдат „университет за култура“. 

- Силвия Кацарова предлага да се излъчва 100% българска музика в националните медии. Това не е ли прекалено „патриотично“ и каква част от парчетата трябва да са с роден етикет?  

- Разбира се, 100% българска музика в БНТ и БНР е много. Нека да звучат световни песни, но да се обърне особено внимание на музикалните редактори, които от години са на заплати, имат една сигурност за работа и въобще не се интересуват какво се слуша и се харесва. Моето наблюдение е, че техните часовници тотално са спрели. Нямам нищо против „Рики е повери“ и Тото Котуньо, но не може те да звучат постоянно, защото в един момент това притъпява хората, които спират да слушат подобен тип станции. Що се отнася до квотите за български песни, би могло да са поне 60%. Друг голям проблем е при талантите, които всяка година бълват разни реалити предавания. След това за 89% от тези певци не чуваме нищо. Някакви хора си правят предаването, а след това им казват „ние няма да ви продуцираме, оправяйте се сами“. На тези талантливи изпълнители трябва да им се дава също ефир, защото ако въобще извадят късмет след това да пеят в някой пиано бар, трябва да бъдат щастливи. Имаме нужда от нова българска музика, която да бъде предложена на слушателите и на зрителите, за да преценят те кое става и кое – не, а не на младите таланти да им се подрязват крилата още в началото. На някой музикален редактор, ако му е любим Тото Котуньо, няма лошо, но хайде да не слушаме по 10 пъти на ден една и съща песен отпреди 40 г. БНР има огромен архив. Трябва да се смени цялата схема на работа. Да не говорим за млади български изпълнители, на които им е платен ефирът и се върти някакво парче, което е изсмукано от пръстите. Певецът или певицата се завъртат по още няколко предавания и се налага на всички, че песента им е хит, а те имат голям глас, което не е така. Става дума за търговска стратегия на продуцентите, които се спонсорират от някакви програми, но това не означава, че с парите трябва да мачкат другите. 

- Каква е ситуацията в САЩ и във Великобритания, където си живяла, държавата помагали на изпълнителите? 

- Не съм се интересувала, но знам за Франция, защото работех с един френски мениджър. Там имаше „министерство на рока“ и бяха въведени квоти, за да се стимулира френската музика всячески, защото там културата е изключително важна. По време на срещата с комисията по култура в парламента, стана ясно, че 12 страни имат квоти, а 9 – нямат. Много интересно беше, че във Франция участвах в интернационална класация с песента „Защо“ и бях стигнала до 3-то място. Няма да е лошо и в България да се прави подобно нещо – класация на парчета от ЕС, за да имат хората повече информация. След като програмите на БНР имат най-голямо покритие в цялата страна, музика и новини трябва да са номер 1, да са най-добрите, а не частните радиостанции. 

- Наскоро се върна от САЩ, какви са настроенията там към войната в Украйна, вълнуват ли се американците, както например в България се стига и до бой? 

- Направи ми впечатление, че хората в САЩ въобще не са информирани за какво става въпрос. Специално в Чикаго имаше няколко сгради, които светеха в цветовете на украинското знаме, но нещата не са представени в детайли. Самите американци не харесват Джо Байдън, специално с тези, с които съм се опитвала да говоря по темата. В интерес на истина те си гледат собствения живот, ходят си на работа, доволни са от парите, които получават и от това, че са с хубави къщи и коли, ходят по ресторанти и като цяло са щастливи от стандарта, който имат. Между Тръмп и Байдън обаче по-голямата част са за бившия президент. 

- Къде остана българското гостоприемство, изложихме ли се, като настанихме бежанци в 5-звездни хотели, а след това ги набутахме в контейнери и справедливо ли е недоволството на някои от тях? 

- На никого не пожелавам да бъде част от каквато и да е война и да изпада в подобно положение като украинците – без нищо, само с една кола с багаж. Уважавам стандарта им на живот, но особено на по-капризните нашият им се вижда по-ниска писта. Това обаче, че много от тях имат претенции точно в този момент, ми дойде в повече. През 1989 г. съм емигрирала в Германия и въобще не искам да коментирам условията. Беше мизерия и не трябва да имаш претенции, защото си тръгнал да се спасяваш и животът ти започва наново. Съгласна съм, че не може една баба да яде по едно кисело мляко и две филии хляб, а украинците да са в луксозните хотели. Те трябваше да бъдат настанени по стандарта и на нивото на българския народ. Получи се голям контраст и затова хората озверяха и започнаха да се отнасят негативно към бежанците. Правителството ни допусна изключително голяма грешка, че не успя да ги настани на други места, а в 5-звездни хотели. В Лондон например има специални хотели за емигранти, в които има основни неща – мебели, баня и тоалетна, но не и някакъв лукс. У нас можеше да се потърсят квартири. Съгласна съм и с украинците – кой сега ще иска да напусне 5-звездния хотел и да ходи на общежитие или във фургон?

- Мина почти половин година, откакто имаме „правителство на промяната“. Каква е твоята оценка за това, което виждаш, случва ли се промяната?  

- Когато взеха властта, се даваше път на младите и бях ок с това. Аз съм отворена към подобни промени, за да видим те какво ще направят. Не съм съгласна обаче някой да дойде на власт, за да се обучава и да използва народа като опитна мишка. Политиката на „проба-грешка“ винаги е говорила за хаос, за тотална липса на организация. Докато се научат на професионализъм, ще мине доста време и накрая хората ще умрат от глад. Всичко се срива и върви надолу. Културата ни е под всякаква критика. От време на време се дават някакви спасителни пояси и проекти, с които да се кандидатства в Национален фонд „Култура“. Ако не се обърне внимание на изкуството и на спорта, духът е на по-високо стъпало и можем да говорим за развиване на държавата. 

- Трябва ли да подаде оставка министърът на културата Атанас Атанасов и тя ще реши ли проблемите на творците? 

- Министърът на културата е симпатичен и много готин човек, усмихнат и добронамерен, както видяхме от неговото видео. Проблемът обаче е, че той нищо не прави. Знам от колеги, които са искали срещи с Атанас Атанасов, но той ги препраща към подчинените си. В същото време, за да искат директно да разговарят с него, очевидно не са успели да се преборят с администрацията. Нашата гилдия подозира, че той не може да се справя с позицията, която заема. Клипчето, което беше пуснал, отразява действителността. Министърът е един готин младеж, който може да е изпушил 1-2 цигари,  заляло го е щастието и просто иска да бъде усмихнат към света, в който живее. Атанас Атанасов не е злонамерен, но го дъни като министър фактът, че нищо не е направил