Хората ще загубят от превалутирането, ако се стигне да масово обръщане на левове в евро от населението

Днес валутното покритие е 160% от левовата парична маса, казва пред Faktor.bg бившият финансов министър 

Интервю на Мая Георгиева

- Господин Радев, по всичко личи, че сме пред прага на ЕРМ-2 „Чакалнята на Еврозоната“. Има ли опасност влизайки в нея да останем без валутен борд?

- Не. Такава опасност не съществува. Никой отвън не може да наложи премахването му независимо от тава дали сме в „Чакалнята“ или извън нея. Бордът може да бъде свален само от българският парламент с промяната в съответното законодателство. Така, че опасност за Борда няма, но има опасност за европейския ни път и за стремежът за по-тясно интегриране с европейските институции. Една техническа добавка в закона за БНБ вдигна на крак цялото Евразийско войнство, което не се поколеба да се заиграе със страховете на хората и да ни засипе с неистини, полуистини и откровени лъжи. Като се започне от премахването на борда отвън, смяна на фиксирания курс на българската валута, обезценяването на лева и свързаното с това стопяване на спестяванията и обедняване на населението. Загуба на суверенитет, скок на цените и прочее и прочее. Всичко срещу еврото и евроинтеграцията. Референдум и обратно към….   

- Сигурно сте прав, но все пак нека чуем становището и аргументите ви по отношение на някои от основните страхове и опасения разпространявани в публичното пространство. Твърди се, че влизаме в „Чакалнята на Еврозоната“ с цената на рязко обезценяване на българския лев в резултат на премахване на фиксирания му валутен курс, можем ли да го избегнем? 

- Без промяна в закона, това не може да се случи. Тоест зависи от нас самите и от българския парламент. Освен това добре е да се знае, че дори валутният курс да се промени, това не води автоматично до падане на борда, а само до промяна на един от основните му компоненти.  Много икономисти смятат, че днес левът не само, че не е надценен, а точно обратно и при премахване на фиксираният му курс, българите ще спечелят – ще обменят левовете си за повече евра. Основание за това им дава положителният платежен баланс на страната. Така, че ако има обедняване на българинът, то няма да се дължи на промяната на валутния ни курс.

- Имат ли основания страховете, че при замяната на лева с еврото цените ще скочат?

- Не е вярно. Цените не се определят от вида на валутата, а от търсенето и предлагането. Търговците и сега могат свободно да повишават цените стига да има кой да им купува стоките. Възможни са отклонения с няколко стотинки при закръгленията, когато левовата цена се превръща в еврова, но пазарът и конкуренцията не позволяват спекулативно нарастване на цените. В нито една страна сменила националната си валута с евро не се наблюдава такова поскъпване с което се плашат хората у нас.

- Необходима ли е предложената от БНБ чрез Менда Стоянова добавка в Закона за БНБ, за да ни допуснат в „Чакалнята“?

- Да. Необходима е, но за да се разбере защо, трябва да се познава европейската правна рамка на Валутно обменния механизъм ЕРМ-2, смисълът от създаването му и неговите функции. Ще се опитам най-общо да обясня:

Приемането на която и да е държава в Еврозоната става след покриването от нея на т.н. критерии на Маастрихт. При това не само еднократно покриване, а стабилно и устойчиво поддържане на тези показатели, нещо, което се наблюдава и доказва по време на поне две годишния престой в „Чакалнята“. Един от най-важните критерии е валутната стабилност на националната валута на държавата кандидатка. При влизането в ЕРМ-2 валутният й курс се определя с преговори между нея от една страна  и ЕЦБ и страните от Еврозоната от друга. Така определеният Централен валутен курс може да се движи в определен диапазон. Счита се, че валутният курс е стабилен ако отклоненията не са по-големи от 15% нагоре или надолу от този Централен курс. При по-големи отклонения се вземат мерки договорени между страните и ЕЦБ. Правната рамка на ЕРМ-2 покрива този модел на взаимоотношения, т.е. валутният курс е плаващ но ограничен в тесен диапазон. В тази рамка отсъства вариантът държава с фиксиран курс какъвто е нашият. Ние сме прецедент – някога когато се е съставяла тази правна уредба не са предвидени страни с валутен борд и фиксирани валутни курсове. Затова формално е необходимо да се синхронизира законодателството ни с европейското. Мисля, че вариантът за промяна в Закона за БНБ внесен от Менда Стоянова е перфектен и удовлетворява и двете страни. В него е казано, че нашият Официален валутен курс /това е фиксираният курс 1.95583 лв. за едно евро/ е равен на Централния валутен курс /курса с който ще влезем в ЕРМ-2/, който вече е определен в международни споразумения /Резолюция на Европейския съвет и Споразумение между ЕЦБ и централните банки на страните извън Еврозоната/ на 1.95583 лв. за евро. Твърди се, че този текст удовлетворява ЕЦБ. Ако е така, всякакви опасения, че при влизането ни в ЕРМ-2 може да променят фиксираният ни официален курс са изцяло безпочвени. 

Относно второто опасение, че по време на престоят ни в „Чакалнята“ по искане на една или повече  държави от Еврозоната, плюс Дания, която сега е в ЕРМ-2 може да се стигне до решение за корекция на курса 1.95583 също така смятам, че няма основания за безпокойство. Корекция може да се наложи само ако съответната валута системно се отклонява от Централния курс с повече от 15%. При лева това е невъзможно защото при фиксирания ни курс, отклоненията ще бъдат равни на нула. И все пак, дори да допуснем катастрофичен вариант на тотален натиск за промяна на курса, то решението няма да мине, защото трябва да се вземе с пълен консенсус. Двата ни гласа - на българския финансов министър и на управител на БНБ могат да го блокират. И понеже „страх лозе пази“ за да не зависи Централният ни курс от субективните решения на две физически лица, които утре могат да се казват не Горанов или Радев предложено е с решение на Парламента да се ограничи мандатът на тези две длъжности до преговори единствено за валутен курс 1.95583 лв. за едно евро както при влизането, така и по време на престоят ни в „Чакалнята“. Решението вече е прието от Народното събрание и това би трябвало да прекрати всякакви спекулации по тази тема. Всъщност ние вече имаме примерът на двете балтийски държави, които във валутен борд с фиксирани валутни курсове влязоха в ЕРМ-2 с непроменени курсове и излязоха от него, приемайки еврото със същите курсове. Няма причини да не го направим и ние.

- Това което казвате звучи логично и убедително., но защо темата не беше представена публично и обяснена с такива аргументи, а се вкара законовата добавка почти скрито, а това събуди основателни съмнения и страхове?

-  Аз мисля, че има няколко причини за такова поведение. Най-вероятно хората, които са преговаряли с ЕЦБ са мислили до последния момент, че ще успеят да избегнат подобна поправка. Съвсем наскоро юридическата бюрокрация на ЕЦБ категорично е отхвърлила такъв вариант. Колкото до неособено прозрачното действие – внасяне на поправката в последния момент и в друг закон предполагам, че са се опитали да избегнат публичен дебат на тази тема, опасявайки се, че той ще има негативен ефект върху преговорния процес, който още не е приключил. ЕЦБ не обича обществените препирни на толкова деликатни теми като валутни курсове, условия за ЕРМ-2 и политизиране на тематиката. Което за съжаление вече ни се случи. Друга причина виждам в желанието да не се безпокоят излишно валутните пазари. Те са свръх чувствителни към всяка новина за промяна на валутните курсове. Слуховете за лев, евро, обезценка  могат да предизвикат магнитна буря на валутните пазари, която е вредна за всички, особено ако се стигне да масово обръщане на левове в евро от населението. Днес такова действие няма да застраши стабилността на държавата, защото валутното покритие е 160% от левовата парична маса . Но хората ще загубят от превалутирането. Вносителите на законовата добавка сигурно имат и други причини, но така или иначе белята вече е сторена, дано преговорният ни екип успее да се справи с проблемите, които си сътворяваме чисто по български.