Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Славов, как се стигна до идеята да изнесете специална лекция пред студентите от НБУ, посветена на скандалния Паметник на съветската армия, каква беше целта на тази инициатива? 

- Лекцията бе във връзка с неотдавнашните ни разкрития за предложението на бившия областен управител на гр. София да се „прехвърли“ монументът ведно с прилежащия терен към руското посолство, за да се грижели те за него. За радост, спряхме с незабавната си публична ре-акция тази безумна идея, практически половината Княжеска градина да се даде на една чужда държава. Спряхме и мераците на следващия областен управител, да даде близо половин милион лева от парите на българските граждани за „ремонт и поддръжка“. А за да се случи лекцията съм благодарен както на Нов български университет, така и на научния ми ръководител, проф. Екатерина Михайлова и колегите й – проф. В. Вучков, проф. В. Методиев, проф. Р. Николова и най-вече – на студентите.

- Проучил сте обстойно всичко, свързано с МОЧА, през годините много се спори за статута на този монумент, институциите си прехвърлят топката, каква е все пак реалната ситуация?
 
- През годините успяхме да съберем доста факти и документация за монумента, от която може би най-съществената част е, че той е държавна собственост (строен със средства на българската държава) върху общински имот и в този смисъл и решението за съдбата му е на българските граждани, а не на трети държави! Допълнително, съгл. писмо № 14-00-151/15.07.2015 г. на Министерството на отбраната, монументът не е войнишки паметник и не влиза в обхвата на Закона за военните паметници и е налице и решение на Столичен общински съвет от 1992 г. за демонтиране. Т.е., няма юридически пречки, монументът да бъде преместен в Музея на социалистическото изкуство! Проучвайки документите около паметника попаднах и на един парадокс -  издаденият Акт за държавна собственост No.3418 е от 1947 г., т.е. 2 г. преди да бъде готов проектът и цели 7 г., преди да бъде завършен.

- С фактите, които разкривате, отваряте темата и за психологията на тоталитарната власт - всъщност става дума за един символ и на комунистическото беззаконие и набиваното в главите на хората усещане, че на червената власт всичко е било позволено – да издигне паметник на окупатор и дори да бъде актуван преди да има проект и да е завършен?

- Действително, този монумент с годините се превърна в тежка разделителна линия в българското общество. И макар повечето ни съграждани да осъзнават, че не му е мястото в центъра на София, особено с подчертано агресивното си послание с вдигнатия „Шпагин“ (който се извисява и над българския парламент и над Софийския университет, и над храма „Св. Ал. Невски“), то тежкото наследство на тоталитарния режим и до ден днешен пречи монументът да бъде преместен в специално създадения за такива паметници Музей на социалистическото изкуство към Министерство на културата. 

- Ясно ли разбира обществото идеята - паметникът не да бъде разрушен или премахнат, а да бъде преместен. Ще има ли политическа воля за това новото правителство на промяната?

- Именно това е една от основните задачи, които сме си поставили през последните години – да разясняваме (а и да опровергаваме инструментите на „хибридната война“, че се иска разрушава-не на монумента), че паметникът на Съветската армия ще бъде преместен и запазен в т.нар. „Музей на соца“, където има още много подобни нему монументи – на Ленин, Г. Димитров, В. Коларов и т.н. Очевидно е, че там му е мястото, като дори има свободен терен именно като за него – достатъчно голям и непосредствено между паметниците на Ленин (извисявал се до падането на комунизма до Булбанк, на мястото на статуята на Св. София и на Г. Димитров). А преместен в Музея на социалистическото изкуство, паметникът на Съветската армия ще бъде съхранен и опазен много по-лесно от различни „разкрасявания“ и боядисвания, и то със значително по-малко разходи от плащаните досега от българския данъкоплатец.

-  Какви са идеите за бъдещето на тази част от Княжевската градина след преместването на МОЧА? 

- Има най-различни идеи за това, как мястото да бъде върнато към първоначалния му замисъл, а именно – за парк, за зелена зона, в която хората да намират отмора в натоварената градска среда. Има и една хубава, според мен, идея - на мястото на монумента да се постави статуя на славния български владетел, наложил християнството – Св. цар Борис I „Покръстител“, какъвто паметник в цяла София няма. 

- Възможно ли е да продължат да съжителстват в съвременна европейска и натовска България надписа на паметника като този: „На съветската армия – освободителка, от признателния български народ“? 

- Този надпис, както отлично знаем, е исторически неверен - нито Царство България е било под чужда власт, за да бъде "освобождавано"; нито съветска армия тогава е имало, а се е наричала "Червена армия", още по-малко целият български народ е бил благодарен за тоталитаризма - напр. "горянското движение" и упоритата му съпротива срещу комунистическия режим и многото негови жертви и мъченици, пращани по лагери или избити без справедлив процес и присъда от т.нар. „Народен съд“.

-  С Мартин Димитров осветихте намеренията на Руското посолство паметникът и теренът около него да станат собственост на руската държава, стопирани ли са тези нагли намерения?
 
- Действително такива намерения е имало и както разкрихме и ние на базата на конкретни документи, изходящи от тогавашния областен управител на София, последният дори е направил такова предложение. Предвид огромния обществен отзвук и възмущение от подобно намерение мисля, че опасността премина, но това не решава проблемите със самия монумент – опасното състояние на фундамента му (както преди време сигнализира районният кмет Трайчо Трайков), а и на част от скулптурите на върха. Тези проблеми биха се решили лесно и значително по-евтино за българския данъкоплатец, ако фигурите бъдат свалени от близо 40-метровия фундамент и преместени в музея.

- Лекцията ви е била пред студенти, непрекъснато се внушава, че те са апатични към темата за близкото минало, какво е вашето впечатление? 

- Напротив – не само предвид интереса към конкретната лекция, която бе проследена и от много граждани през интернет, но и факта, че департаментите „Право“ и „История“ постоянно организират подобни лекции по тематика „Българска памет и съвест за тоталитарната държава“ показва, че много хора, включително и студентите и младото поколение разбират, че за да продължим напред като модерна, европейска държава, трябва да помним миналото и да прочетем горчивите му страници до край. И тъй като проблемът с паметника на Съветската армия си остава нерешен, включително и от управлението от последните 12 г., макар то да се заявяваше като „антикомунистическо“, а тъкмо бе избрано ново правителство на „промяната“, с Мартин Димитров, в качеството му на народен представител, възнамеряваме да поставим към новия министър на културата въпроса за преместването на монумента в Музея на социалистическото изкуство. Надяваме се като млад човек, получил образование на запад и без обременености от годините на тоталитаризма, да прояви воля и смелост този проблем най-после да бъде решен.