Румен Радев продължава да не показва положителна характеристика, ако ще пипа конституцията, поне да се позове на юристи, а не на съветниците си 

НСО трябва да спре да охранява хора, които не заемат висши държавни постове, функцията на службата е съвсем различна, казва пред Faktor.bg бившият депутат от СДС

Интервю на Васко Василев 

- Проф. Джеров, беше ли подходящ моментът за внасяне на вот недоверие срещу правителството от БСП, имайки предвид кризата в Перник, с която кабинетът трябва спешно да се справи?

- Моментът, който е избрала опозицията за вот недоверие, е много лош. Когато една партия прави своя политическа проява, на първо място трябва да знае, дали моментът е удобен. Когато се прави искане до парламента, трябва да се съобразиш с възможния резултат, който можеш да постигнеш. На хората не им и никак до вотове на доверие или на недоверие, а до проблема, който има един голям, млад град. Когато ГЕРБ прави всичко възможно да се справи с кризата, действието на БСП е антилогично. В този смисъл, социалистите се заиграват в Народно събрание с бедствия, които ще им доведат обезателно минуси. Да приемем за секунда нещо, което няма да стане – че правителството ще падне. Какво ще стане по-нататък? БСП е такава партия, която никога не е мислила за последствията. Тя винаги е преследвала личния си интерес в конкретния момент. Ще имаме един временен кабинет, който ще бъде назначен от президента. Той неминуемо ще забави хода на историята на България точно когато страната ни е тръгнала по възходящ път. Ако държавата се стопира днес, ще бъде фатално за бъдещето ѝ. Моментът е много лош и на фона на скорошната среща на Бойко Борисов с Доналд Тръмп и срещите с ключови фигури от американското ръководство. Т.е., България не стои лошо в международен план и няма нужда сами да проваляме тази тенденция.    

- Каква тогава е целта на Корнелия Нинова – да събори кабинета или да оправи вътрешнопартийните си проблеми в „столетницата“?

- Питайте нея, тя трябва да ви отговори. Много пъти през последната година лидерът на БСП предприема действия, които не могат да бъдат оправдани, когато става въпрос за една ръководителка на партия, която уж се бори за нещо. Говорим за една формация, която е тръгнала по пътя надолу. Не ме интересуват вътрешните проблеми на социалистите, защото това е вътрешен въпрос, който не трябва толкова да ни интересува. Аз разсъждавам като българин, който иска страната му да върви напред. Една такава партия, да не кажем дори комунистическа, защото тя си остана такава, в момента не върши онова, което ще бъде полезно не само за България, а и за самата нея. БСП е крайно време да разбере, че трябва да се държи като българска партия, а не като чужда и когато прави нещо, то да не е във вреда на държавата. Този ход с вота на недоверие точно в този момент е антибългарски. Когато говорим за Русия и за БКП/БСП, нека да погледнем историята на партията, от кого е създадена и на кого служеше. Тогава можем да разсъждаваме до колко тя защитава нашите интереси, а не тези на друга страна. 

- В края на миналата година Румен Радев се зае с ремонт на конституцията. До какво ще доведат действията на президента и на екипа му? 

- Аз не бих искал да ставам критик на Румен Радев, защото освен всичко друго, той на първо място е президент. В много от неговите изказвания обаче продължавам да не намирам положителни характеристики. Освен това, в момента той се е захванал с темата за изменения на конституцията. Това обаче не се прави по този начин, а по съвсем различен. Когато човек пипа основния закон на една държава, трябва да е наясно как става, а не да се позовава на съветници. Той трябваше да разчита на юристи, които разбират от конституция и от евентуалните ѝ промени, защото въпросът е много сложен. Когато човек говори за промени на основния закон в страната, е хубаво да прочете крайните текстове и тогава да тръгне по пътя на атакуването. Конституцията ни е човешка творба и не можем да твърдим, че е идеална и безгрешна. Но толкова години след създаването ѝ България живее нормално и не може да намерим дефекти в основния закон или пък пречки в него, които спират развитието ни. 

- Какви сигнали даваме на ЕС и на НАТО, след като държавният ни глава реши да празнува Деня на победата в Русия, вместо Деня на Европа? 

- България, като член на Европейския съюз и на НАТО, не би трябвало да се съобразява с подобни покани и държави като Русия, а със страните, с които има политическа и икономическа връзка. Денят на победата отбелязва приключването на Втората световна война и началото на ново развитие. Друг е въпросът какво е донесла тази война на народите. Това е исторически въпрос, който тепърва още ще се обсъжда, защото трябва да минат още доста моменти и години, за да могат съвременниците да се успокоят от чувства и да се прецени войната през правилния поглед.

- След зверското убийство на Андреа в Галиче се лансира идеята за промени в НПК за увеличаване на наказанията на непълнолетни. Трябва ли да има подобни изменения? 

- Това е въпрос на наказателно-правната политика на една държава, която трябва да се съобрази с общите тенденции. Аз съм против един наказателен кодекс да бъде постоянно променян, защото кръпките никога не са полезни. Когато трябва да се прави промяна, да се сложи на масата Законът за наказателното преследване за престъпленията, за степента на обществената им опасност и за развитието на държавата към този момент. В същото време аз съм „за“ в някои области да бъдат завишени предвидените наказания. Т.нар. ало-измамници например заслужават много по-голямо наказание. Това обаче трябва да е разговор между юристи, а не на политици. Може би ножицата трябва да бъде доста по-отворена, за да може съдът, съобразно конкретните факти, да може свободно да прецени до колко може да завиши наказанието. Например, независимо от възрастта си и че не е пълнолетен, извергът от село Галиче ще се отърве с 12 г. затвор вероятно. Но трябва да има възможност за преценка на действията му и след това да видим 12 г. години за подобно убийство много ли са или малко. Наказанието не е само, за да бъде прилагано, а е и възпитателна мярка за останалите – да видят какво би им се случило, ако си позволят да извършат такова престъпление. Т.е. пръчката за подобни убийства трябва да бъде доста по-остра и бодлива.   

- Трябва ли Националната служба охрана да стане платена и да охранява хора, които не заемат ръководни постове? 

- Трябва да се прецени отново какво би се породило от това НСО да стане платена служба. Не бива да се изхожда от отделни факти, както се прави сега, ако се предприемат подобни законови промени. На този етап въпросът не се обсъжда държавнически, трябва да се помисли много по-дълбоко, с поглед към бъдещето. Първо трябва да видим каква е практиката в повечето страни. Значението на НСО не трябва да се подценява, що се отнася до охраната на президента, премиера, председателя на парламента и главния прокурор. Те не се охраняват толкова от хора, които ще им размахат оръжие, а по-скоро от досадници. Като бях председател на Законодателната комисия в парламента, около мен имаше охрана, но тя беше по-скоро символична и създаваща спокойствие. Друг е въпросът до къде трябва да стига обхватът на НСО – дали всеки мистър и човек на ръководно място да бъде охраняван? Аз мисля, че това вече ще бъде прекалено. Затова смятам, че охраната трябва да бъде само за първите във властта, но не и повече. Когато някой вече е вън от заплаха и не заема висш държавен пост, е излишно да му се осигурява охрана от НСО. Всяко прекалено действие винаги е отрицателно и затова трябва да се помисли до къде трябва да се слезе.