Кремъл използва престъпността като инструмент на държавата

Единственият открит въпрос е какво ще бъде поражението за Кремъл, казва известният историк и анализатор

Интервю на Роман Гончаренко, руска редакция на DW

- Откакто Владимир Путин е на власт в Русия Кремъл води четири войни – Чечня, Грузия, Сирия и Украйна. Защо тогава Западът не очакваше руското нахлуване през февруари 2022 година?

- Мисля, че заради мащаба. Да, Вие сте прави, само през три години от управлението на Путин Русия не е водила война. И все пак тези войни са локални. Путин избираше цели, които бяха лесна плячка. Фундаменталното неразбиране се отнасяше до това до каква степен Путин беше убедил себе си, че Украйна ще бъде още една лека победа, но в какво се превърна всичко това – в катастрофална грешка. 

- В книгата си за „войните на Путин“ Вие пишете, че както и много други експерти и вие не сте очаквали нахлуването, че не разбирате както точно го е накарало да вземе това решение. Предполагате, че това, може би, е свързано с изолацията по време на пандемията, че информационният балон, в който той живее, е ставал все по-малък. Каква е Вашата теория – защо той се реши на тази авантюра?

- Нека се върнем към едно мое по-ранно предположение. Преди да видим по телевизията онова заседание на Съвета за сигурност в навечерието на нахлуването, аз смятах, че вероятността за война е 30-40 процента. Защо? Защото изглеждаше безсмислено. До този момент Путин печелеше в много аспекти. Той струпа на границата с Украйна огромна сила и нейното присъствие – без да пресича границата – сериозно вредеше на украинската икономика и поток от високопоставени западни политици пристигаха в Москва.

Путин беше в центъра на вниманието, точно каквато беше целта му. Посетителите го молеха да не започва война. Освен това се оказваше натиск върху Киев да направи отстъпки. 

Сега знаем много повече за степента на неразбиране, за степента, до която Путин е убедил себе си, че Украйна не е истинска държава, че украинците няма да окажат съпротива, че така нареченият „наркоман“ Зеленски или ще избяга, или лесно ще бъде пленен.

Всички тези фундаментални грешки са в основата на тази война. И също така показва до каква степен Путин е създал система, в която е неизгодно да му се казва истината. 
Сега е очевидно до каква степен неговите офицери от спецслужбите са му казвали не това, което е трябвало да чуе, а само това, което той би искал да чуе.

- Вие сте експерт по руските спецслужби, ФСБ и т.н. Защо те са информирали неправилно Путин? Или не са толкова добри, колкото се смята?

- Руските спецслужби имат добри възможности, добри аналитици. През 2015 година имах възможност да общувам с бивш офицер от Службата за външно разузнаване. Минаха седем години. Тогава той ми каза: „Научихме се да не носим лоши новини на царя“. 

С други думи, политически е опасно да кажеш на Путин неща, които той не иска да чува. През годините се е формирала култура на изолация на президента от неудобната истина. В мнозинството от случаите това няма значение, той не се занимава с ръководството на страната във всички детайли. Има огромен апарат от технократи и чиновници, някои от които много ефективни.

Но е съвсем различно, когато става дума за ключови решения, които трябва да вземе Путин, въвличайки се в такава катастрофа.

- Не Ви ли се струва, че Русия се е готвила за такава война в продължение на много години? Аз помня заглавията от 2013 година, когато стана известно, че Министерството на отбраната създава нова Ставка („Ставка“ е названието на главно командване през Втората световна война. Терминът може да се отнася както за персонала, така и за мястото – бел. ред.) за върховния главнокомандващ. Това беше преди анексирането на Крим. По-късно, особено през 2016 година също се появяваха заглавия за наближаващата война, когато Путин даде заповед икономиката да бъде готвена за работа във военновременни условия. Ясно прозвуча формулировката „военно време“. Това не безпокоеше ли Запада?

- Руската върхушка е много непрозрачна система. Никой не знае какво всъщност мислят Путин и неговото обкръжение, какво говорят зад затворените врати. Затова хората и в Русия, и на Запад са принудени да гадаят какво всъщност се случва.

Но вижте: според никакви разумни съображения Русия не би имала възможност за води такава голяма война. И се налагаше да разсъждаваме според тази логика, да я смятаме за вярна. При това самият Кремъл от 2014 година виждаше себе си в състояние на война. Това беше скритата война в Донбас и масивно нарастване на руските операции против Запада.

Ако погледнем спецслужбите, то от 2014 година и те са в състояние на война. Скоростта на техните операции, агресивността им, бяха на нивото на времената на Студената война. Това е специфичното за 21 век – понятието „военни средства“ се промени. Кремъл беше в състояние на война, просто не така открита, както сега.

- Каква е оценката Ви – Русия провали ли своите цели във войната в Украйна?

- Абсолютно. Единственият открит въпрос е какво ще бъде поражението. Ясно е, че Путин и досега се надява, че ще издържи по-дълго от Украйна и от Запада. Той сигнализира, че войната може да бъде дълга, че той може при необходимост да продължи да хвърля руските мъже в този конфликт. 

Все едно пита Запада: „Готови ли сте да хвърлите милиарди долара, евро и лири в Украйна, при условие, че ние можем да продължаваме колкото си искаме?“ 

Това е последната му надежда – да получи нещо подобно на победа, нещо, което хем няма да е победа, хем ще може да го представи за победа.

Те провалиха превземането на Киев, не можаха да установят пълен контрол над Донецка и Луганска области, имат сухопътен коридор до Крим, но той е застрашен, наложи им се да напуснат Херсон. Това не дава възможност да се говори са успех. Точно обратното. 

Ако погледнем в перспектива – Украйна има все по-съвременна армия благодарение на помощта на Запада. В същото време руската армия деградира, тя все повече прилича на късносъветска армия, в която воюват зле обучени войници с оръжия, създадени през 70-те години. 

При това не трябва да подценяваме потенциала им. Русия е голяма страна с мощен ВПК, тя може да продължава тази война. Но смятам, че в обозрима перспектива няма да може да провежда мащабни операции, които да сломят украинците.

- Една от особеностите на тази война е участието на затворници в нея. Ние виждаме частната армия на Пригожин и неговата ЧВК „Вагнер“, която воюва в Украйна. Какво ни казва това за състоянието на руската армия? Путин е отчаян и търси помощ там, където никой преди не го е правил?

- Сталин е използвал затворници от ГУЛАГа в штрафбатальоните (наказателни батальони, които са били разполагани зад предната линия и са имали за цел да предотвратяват дезертьорство и предаване в плен. Имали са правото да разстрелват други войници-бел. ред.) през Втората световна война. Така че това не е точно прецедент. 

Но е знак за две неща. Първото: Прав сте, че на руската армия катастрофално не и достига човешки ресурс. Има още един потенциален източник на хора – наборници. Но Путин разбира, че това ще бъде политическа катастрофа и ще доведе до масово отклоняване от служба. Ако хората знаят, че от военкомата ще го изпратят в Украйна те ще направят всичко възможност да се измъкнат. Намирането на нови войници е предизвикателство. 

И второто – ние виждаме как този отдавна формиран алианс между Кремъл и организираната престъпност придобива нова форма. Ние виждаме и как руската организирана престъпност се използва извън пределите на Русия, виждаме увеличените потоци на контрабандата - от хладилници и перални до електронни игри, които се изпращат в Русия, за да извадят от тях чиповете, да ги препрограмират и да ги използват в ракетите. 

Ние виждаме използване на престъпността като инструмент на държавата.

Но вербовката на войници в затворите, които при това не воюват особено добре, това е знак на отчаяние и престъпни връзки.

- Преди 33 години, през декември 1989 година, в Румъния беше разстрелян диктаторът Чаушеску. Той беше смятан за много силен лидер и режимът му се опираше на жестоката Секуритате. И въпреки това силовиците се обърнаха срещу него. Възможно ли е нещо такова в Русия сега, възможно ли е част от армията и спецслужбите да въстана против Путин? 

- Мисля, че това би било сложно, но не бих го изключил. Но още не сме се приближили към тази фаза. В Русия има много внимателно изградена система на властта, с цел да бъде избегната точно такава възможност. Има армия, Росгвардия, ФСО, ФСБ – всички тези структури се следят и уравновесяват една друга. 

Но от друга страна самият Путин разбира това – пред очите му паднаха два авторитарни режима – Източна Германия, а след това и Съветския съюз. Той е длъжен да разбира, че един режим може да изглежда много силен и след това да рухне много бързо. 

Но не мисля, че тази война непременно ще доведе до падането на Путин от власт. Съкращава обаче количеството на допълнителните ресурси и намалява гъвкавостта на режима. Ако възникне криза, икономически протести, частично поражение на руските войски на бойното поле, сериозно заболяване на Путин – тоест, криза, която ще постави на изпитание здравината на режима, тогава може да видим много бързи промени. 

Дали това ще бъде сценарият „Чаушеску“ или проста падане на царската власт, когато му кажат, че е време да си тръгне – това за Путин може да завърши катастрофално.

- Каква ще бъде втората година на войната в Украйна? Може ли да завърши през 2023 година и ако да – то как?

- Войната може да завърши. И това ще зависи от това дали украинците са постигнали съществен успех на бойното поле. Мисля, че в момента няма реални основания за преговори. Украинците усетиха, че късметът е на тяхна страна и биха искали да водят преговори от позиция на силата, ако изобщо се съгласят на преговори. 

А Путин отчаяно се надява, че ще успее да изравни ситуацията, че през пролетта, може би, ще има още 150 хиляди мобилизирани, които сега се обучават в Русия и Беларус и с тяхна помощ ще укрепи позициите си в Украйна. 

Но това е война, която и преди не се развиваше според очакванията му. Украинците, които досега успяваха не само да победят, но и да надхитрят руснаците, ще планират нови големи настъпления. Само ако те покажат, че имат намерение да спечелят пълна победа на бойното поле, тогава има шанс Кремъл да почувства, че трябва да води сериозни преговори.

* Марк Галеоти e британски историк, почетен професор в Лондонския университет, публицист, автор на книгата "Войните на Путин: от Чечня до Украйна ". 

Превод: Faktor.bg