Лягаме по корем, когато ни тъпчат от север, но сме много големи „патриоти“ на леденото хоро

Повечето учители са с марксистка закалка и носят в себе си ужасяващите песни на преклонение пред „партията“ и Русия, а това поразява младите души, казва пред Faktor.bg режисьорът и изследовател на миналото

Интервю на Васил Стефанов

- Г-н Елезов, как си обяснявате атаките, които започнаха срещу Мария Бакалова, след като беше номинирана за Оскар, защо отново се появи омразата на Балканите? 

- Това момиче заслужава само адмирации и обич, ако може да се изразя с усмивка. Ние сме особен народ и кой ли не се упражняваше върху крехкия ѝ гръб. Какво ли не се изговори. Дори преподавателят ѝ я критикуваше. Достатъчно е да прочетем Иван Хаджийски. Там можем да открием типично нашенските черти, които ни карат да се чувстваме нищожни в чужбина. Много от българите, чувайки своята реч в други страни, се срамуват и се спотаяват. Защо е всичко това? Нима най-естественото не е да прегърнеш този човек? До толкова ли сме станали индивидуалисти, че да не разпознаем ближния си? За разлика от нас, поляци, ирландци и италианци се усещат като народ в чужбина. Както казва Иван Хаджийски, болестта „завист“ е повсеместна, т.е., ние имаме пандемия от посредственост. Малцината, които са я преодолели, се опитваме да ги удавим отново и да ги върнем в калта и в локвите. Дори една културтрегерка като Копринка Червенкова, която десетки години беше „законодателка“ в културата, изговори такива неща за Мария Бакалова, от които ме е срам. Тя за толкова години успя единствено да създаде червени квазиинтелектуалци и творци, но низвергваше останалите. Вместо да каже 2 добри думи за толкова изумителната актриса на такова високо ниво и на такъв форум, оценена на най-високо ниво, се опита да политизира некадърно и некомпетентно филм. Кои са те, за да оспорват гласовете на 10 000 души, които са гласували в Академията? Няма по-честно раздадени награди от Оскарите. Там няма лобита и журита. Всеки преценява и дава гласа си. Мария Бакалова може би няма да спечели наградата, но самата номинация е достатъчно признание и трябва да сме щастливи, че имаме българин в подобна номинация. Спомнете си какво се случи с Тео Ушев. Беше изкаран некадърен, че е получил незаслужена номинация. Изхождаме от презумцията, че „всеки е некадърен, докато се докаже“. Това момиче ми е симпатично. Мария Бакалова казва, че винаги ще си остане „едно българче“. Тя винаги може да загърби страната си и да цитираме Алеко Константинов – „пази, Боже, сляпо да прогледа“, но не го прави. Същото е и с тениса ни. Един човек като Григор Димитров, който стигна до третото място в света, беше направен на нищо. Да не забравяме и 1994 г., когато играхме на полуфинал. В началото обаче Нигерия ни смаза. Тогава имаше квалификации като „куци коне“. Ние сме поети на отрицанието. 

- От къде се възпроизвежда в България омразата, завистта, непризнаването на другия? 

- Точно това се мъча да си обясня. Неслучайно споменах Иван Хаджийски. Алеко Константинов и Захари Стоянов също са разкрили националните комплекси и подлостта. Имаме пословици като „наклонена глава сабя не я сече“. Ако се появи някой смел човек, той вече е достоен за ненавист и омраза. Не обичаме надарените хора. В Англия поговорката е, че повдигнатата глава сабя не я достига. Точно там е разликата в отношението към извисилия се човек. Кирил Христов навремето беше казал, че подлият и завистлив човек екстраполира своите качества към другите хора. Ние не виждаме сламката в окото на другия, а гредата в своето. Това, което избълват Копринки Червенкови, показва само, че не сме сериозна европейска нация на високо културно ниво. Представете си какво щеше да е отношението към Мария Бакалова, ако беше от Чехия? Чехите са имали Пражка пролет и Вълтава, а ние – Перловската река, както и културтрегери, които се боричкат за пенсии. 

- По времето на соца, а и след това, ни пълнеха главите, че сме втори по интелект след евреите в света. Защо постоянно е нужен подобен шовинизъм и национализъм, с който се захранваме? 

- Това е комплексът на малките нации и на мегаломанията. Ставаш мегаломан, защото нищо друго не може да те извиси пред околния свят. Затова и в голямата си част националните ни идеи са надути балони. Те са призвани да издигат самочувствието на държавата. Това се случва и в Северна Македония. Там има последователи на Александър и Филип Македонски. Мегаломанията се изразява в измислени теории. У нас всичко това е насаждано чрез учебниците, за да прикрива един диктаторски режим, който е мачкал самочувствието на своите граждани. Парадоксално му е тъпкал главата с измислени неща. За сметка на това, е неглижирано спасяването на евреите, част от които са вкарани в лагери и избити с народен съд. 

- Продължава ли съветската линия на възпитание в училищата? 

- Поставил съм си за цел да разбивам митовете на комунизма чрез своето предаване. До такава степен са изменени реалиите към тези неща, че на повърхността плуват локуми, а истинските неща са удавени. Те не се показват и до ден днешен. Не може Георги Марков да няма място в учебниците. Повечето учители са с марксистка закалка и носят в себе си ужасяващите песни на преклонение пред „партията“ и Русия. Това време продължава да поразява младите души на българчетата заради съзнателното бездействие на онези, които го правят. Ние още не можем да натикаме в музеите комунистическите паметници, а улиците още носят имената на убийци и мародери. 

- Защо, когато Димитър Маринов излезе със знамето на България, беше герой, а когато жена е номинирана, започнаха критики? 

- Мисля, че няма разлика, защото Григор Димитров е мъж, а отношението към него е като към Мария Бакалова. Димитър Маринов ми е колега и беше част от екип, който спечели Оскар. Ако обаче беше номиниран самият той, щеше да има подобно отношение. Спаси го, че излезе с българското знаме. 

- Трибагреникът ли обърка българския сценарий за Бакалова? 

- Ние не знаем тя как ще излезе. Тя може да да се появи в ефирна рокля на червения килим на Оскарите и тогава да умилостиви онзи мустакат българин, миришещ на чесън. Ние искаме да сме си самодостатъчни и на Балканите да сме най-великите. Тази култура се предава. По времето на комунизма погубихме жаждата за Европа и постигането на „Европа“ първо в себе си, а после навън. Много поколения трябва да минат с нови учебници. 

- Все още има българи които не вярват в шпионажа на руските агенти, приемат ги като добрите. 

- Някои хора се опитват да изкарат скандала като предизборна история, което е смешно. Слава Богу, имаме контраразузнаване. През последните години имаше още подобни случаи. Нали уж сме големи патриоти? Защо тогава лягаме по корем, когато ни тъпчат от север? Това е необяснимо. За едно сме много големи „патриоти“, да играем на леденото хоро, а за друго сме продажници. Типичната двойственост на българина. Това, което говорим, не искат да го чуят хората, които си продават за рубли душите на дявола. Те искат да не ни чуят и да банализират темата за „Империята на злото“.