Хората отвъд улицата много рано разбраха, че  протестът е инспириран от руските ментори на държавния глава и обслужва накърнени финансови и властови интереси на Васил Божков

Парадокс: Георги Димитров убеждава хората, че са македонци, а той, въпреки че е от този край, се е писал българин при преброяването, казва  режисьорът-документалист пред Faktor.bg

 Интервю на Васил Василев 

- Г-н Елезов, каква беше идеята и целта на филма „Хроника на едно национално предателство“, освен да разкрие факти около създаването на Македония в рамките на Югославия и ролята на българското правителство след 9 септември 1944 г.? Имаше ли по онова време, през 1998 г. политическа поръчка от българска страна за създаването му? 

- Политическа поръчка не е имало, тогава темата обитаваше белите полета на най-новата история. Когато беше сниман филмът, времето бе разделно, случваха се събитията със сгромолясването на Жан-Виденовото правителство и страната бе изпаднала в поредната черна дупка, предхождана от Лукановия пладнешки обир, Боянските ливади на тандема Доган-Желев и безвремието на Любен Беров. Накратко, преходът се намираше в пълен застой и след 10-ти януари 97-ма започна отначало - или както е модно сега да се казва: "рестартира". През целия период на падения и въздигане до днес, най-важно за мен е било декомунизирането на страната, въздигане на съзнателно маргинализираните от неизтребимите служби на ДС герои срещу  тоталитаризма и пътят към истинската свобода на духа - за справедливост и нормалност, в лоното на проевропейския избор, и в хармония с една реално действаща лустрация. Тези проблеми винаги са намирали отражение във филмите ми. И мисля, не случайно съдбата ме срещна с журналиста Милена Милотинова, написала въздействащия сценарий и историка Веселин Ангелов, за когото "опус вита" бе разобличаване фалшифицираните етнически корени на Македония и насилствената македонизация на Пиринския край, осъществявана с кръв от съветския гражданин Георги Димитров и неговото марионетно, сталинско правителство. И аз, като 100-процентов македонец, чийто прародители са бягали от гръцка и вардарска Македония, участвах  в създаването на документалната лента с любов и преклонение пред паметта на страдалците за свободата на този край. Наяве тогава излязоха нечувани, кошмарни факти. Срещнахме се с чисти и достойни хора, някои от тях изпращани в лагери, тъй като не склонили да променят българското си самосъзнание. Припомням свидетелството на герой от филма, Михаел Шуперлиев, което е отвъд представите за връх на абсурда: "Дори един учител в  гимназията - белогвардееца Самос, принудиха да се пише македонец!" С побоища и заплахи червените кхмери осъщесвявали първия за нацията мъчителен, "възродителен" процес и са записвали "македонци" даже и помаците. Знаех от родителите си за идиотското етническо прочистване, но изникващата в процеса на филма фактология бе потресаваща. Друг герой, Асен Рашев е бил в концентрационния лагер "Богданов дол" заедно с Димитър Талев, когото комунистите са осъдили на заточение, защото защитавал българската идея и не пожелал да се прероди в македонски писател. Както го описва Асен Рашев, бил е смазан от работата в мината, със скелет вместо тяло, наподобявал св. Йоан Рилски. И с пронизващо светещите си очи веднъж му рекъл: "Асене, българският народ е преживял много усилни години, ще преживее и това!" Но самият Димитър Талев не успял да преживее чумата на комунизма...   

- Каква беше реакцията на Скопие след излъчването на филма? 

- Спомням си, че имаше много нападки и по-късно разбрахме, че авторите на филма сме получили смъртни присъди от някаква тамошна шовинистична организация. От тогава си мисля, че вградените в елита на Северна Македония агенти на сръбската Удба управляват държавата на всички нива в обществото. И за обитателите на детските градини е ясно, че ВМРО-ДПМНЕ е сръбски филиал, а Северна Македония е екстензия на сръбската политика на Балканите, а с това и на Русия. Нищо не е променено в учебниците им и едва ли ще се променят пропагандните клишета от времето на Тито, когато са ни обругавали, че сме татари, преоблечени в одеждите на фашистки окупатори. Този хибриден квази идентитет е създаден в интерес на Коминтерна, на Сталин и Тито, преди разрива на диктаторите. Ние, от немай къде, наричаме борбите за освобождение на Македония "най-романтичната част от нашата история", а с националните си катастрофи, следствие от неосъществената мечта за единение, всъщност тя е най-трагичната! Споделена история ли? В северномакедонските очи саможертвата ни е  по-скоро презрително комична. И даже Пейо Яворов, дал сърцето и живота си като поет и четник, възпял порива за свобода на изстрадалите ни сънародници, там е "персона нон грата", защото е посветил Хайдушката си песен на Гоце Делчев: 
"Ден денувам - кътища потайни, нощ нощувам - пътища незнайни;
 няма тато, нито мама - тато да ругае, мама да ридае...
Леле моя ти, Пирин планино! Море, черно цариградско вино."
Реакцията на Скопие след излъчването бе идентична на днешната, ако погледнете форумите: еманация на жлъчна ненавист, гарнирана с мания за величие. И много им се ще на местния естаблишмънт да не помним пролелите кръвта си наши, които са и техни, герои,  та да могат по-леко да понесат вината за отцепредателството и да преглътнат, без да се задавят,  отричането от корените си. Иска им се да се примирим с изровените кости на Гоце от осквернения гроб на неговата майка, в двора на църквата в Горна Джумая, продадени от БРП(к) за трийсет сребърника...

- Какво не знаеха българите тогава за създаването на македонската държава и какво толкова се крие зад конструирането й? 

- Малцина знаеха за ролята на Георги Димитров през 47-ма, когато по нареждане на Москва е подписано тайното споразумение в Блед. С него предаваме Пиринска Македония на Югославия в замяна на Западните покрайнини. Тогава и разбрах как охулваният и днес от комунистите Уинстън Чърчил спасява Пиринска Македония, като се противопоставя на включването й в пределите на Югославия: "Правителството на Негово Величество не признава правото на българското правителство да отстъпва който и да било дял от българската територия!" Сталин неохотно се примирява, че още не било дошло времето. Но тайно подтиква Димитров да предаде територията ни и да ускори "културната автономия" на Пиринския край: "Че нямало развито още македонско съзнание у населението, това нищо не значи. И в Белорусия нямаше такова съзнание, когато я обявихме за съветска република. А сетне се оказа, че действително има белоруски народ!" От време оно на Балканите, Русия е разделяла и владеела винаги в полза на Сърбия и в ущърб на България. И днес, ето ви и следствието - северномакедонска, братоубийствена ненавист. Възрожденският ни дух е пробуждал съзнанието и въздигал поробения югозападен край на страната, осъществил е Илинденското въстание, но като противовес още от Османската ера се е внушавал и налагал сръбският характер на македонизма, затвърждаван по-късно с опустошителните войни от 20-ти век. Неслучайно днешният македонски език е пропит от сърбизми и е жалък хибрид между българския и сръбския, нямащ нищо общо с носталгичното, галещо ухо с архаизма си югозападно наречие. Във филма може да се проследи как апологетът на антибългаризма в Македония, Лазар Панев Колишев е чистокръвен българин, иначе по северномакедонските антропологични стандарти - татарин, се преражда, подобно феникс, в Колишевски. Показваме писмото му до цар Борис III, в което той се гордее, че е с българско самосъзнание. Подписал се е като Колишев, но впоследствие прибавя сръбското "ски". По негова заповед противниците на Титовата политика на асимилация са избити или заточени в сръбския лагер Голи Оток, за да се изтрият остатъчните следи от българско самосъзнание и да се втвърди процесът на просръбска македонизация сред българското население. Една от най-кошмарните поанти във филма е трагедията на хилядите бежанци от Гръцка Македония, емигриращи в България след войната, как по заповед на тогавашното продажно правителство, са прогонени и изселени в Югославия. И понеже са отстоявали българската идентичност, са били натирени във Войводина, да не пречат на Титовия модел за кадифен тоталитаризъм. Това също е геноцид, за който не трябва да съществува давност... 

- Какво казва Георги Димитров на българите, как съобщава новината за новосъздадената държава? 

- Аз се гордея, че успях да извадя пълната реч на Георги Димитров от V конгрес на БРП(к). Тази част от речта, касаеща македонизацията на Пиринския край, е била най-строго засекретена. Платих на човек от "Златния фонд" на БНР и той успя да я извади. Още помня как трепереше и се оглеждаше като банков обирджия, въпреки че бяха изминали седем години от промените. В едно от първите професионални студия "Ars Digital", с тонрежисьора Благомир Алексиев - Миро, вместо познатите до втръсване натруфени реплики от безобидните кадри с казионната част от речта на "победителя от Лайпциг", вкарахме с дигитална точност в устата му забранените думи за изучаване на македонския "матерен" език в училищата и необходимата за това инвазия на македонски учители, че пиесите в театъра трябва да се играят само на македонски език и да не забравяме, че там не живеят българи, а сто процентови македонци и т.н. Това прозвуча от екрана като бомба. Ортодоксалните комунисти бяха шокирани и последваха обвинения в манипулация. Каква манипулация, щом любимият им вожд е произнесъл това, а аз само съм го синхронизирал с кадри от същата реч? Парадоксът е, че свидетелят във филма, Георги Мадолев, председател на Областния комитет на ОФ в Горна Джумая, се е писал, че е македонец, защото нямало как ръководителите на партията в окръга да бъдат други. И допълва: "Но Георги Димитров се писа "българин" при преброяването, независимо от това, че той е от македонски произход и Югов също, но никой от тях не се е писал "македонец!". Мисля си, че най-същественото, което трябва да стори нашият позаспал народ, е да смени наименованието-петно "Димитровград", защото е срамно да носи името на национален предател. Защо да не се превърне в общонационално дело и се свика всеобщ референдум? Местната община брани името по неясни причини. Случаят с Благоевград е подобен. Димитър Благоев като вредител не е от ранга на Димитров, но е достатъчно незначителна историческа личност, за да даде името си на град, бил координационен център на Илинденското въстание и откъдето са тръгвали четите за освобождение на Македония. Нима този прекрасен град, с извисяващ се паметник на Гоце Делчев в самия негов център, не би бил достоен да носи гордо името Илинден? 

- Ако Москва, колкото и невероятно да изглежда към този момент, си отвори устата и потвърди истината за историята на Македония, западните ни съседи ще променят ли отношението си към казуса и към България? 

- В контекста и на вашия въпрос, не бива да пречим на Северна Македония да влезе в ЕС. Македонизмът, в най-крайните си шовинистични проявления, които търпим в момента - с обруганите паметници, запалените ни знамена, помията в социалните мрежи, ще си остане винаги толкова отвратителен, независимо кой какви влияния налага в страната. Въпросът е изстъпленията да бъдат осъдени от всички в ЕС и от северномакедонския естаблишмънт. Те никога няма да приемат, че техният език е вторичен и производен от българския, който е  по-древен с някакви си тринайсет века. Но трудно оспорим факт е, че поради множество причини от близката ни история, част от които са обект на изследване и в нашия филм, северномакедонците притежават самосъзнание и език, които трябва да приемем, макар и с въздишка. Слава Богу, нямаме все още нужда от превод помежду си, въпреки сърбизмите. И трябва да създадем сериозна пътна карта, изписана с нашите основателни претенции, но и с необходими компромиси, която да се изпълнява задължаващо стриктно. И вече на други нива и етапи от присъединителния договор, да обсъждаме пълноправното им членство в ЕС. Двустранно трябва да загърбим омразата и разберем, че болката и трагедията, която сме изживявали заедно, трябва да ни направят по-смирени и съпричастни, за да се спре руското имперско влияние на Балканите.

- Масово анализатори казват, че правителството ни не е успяло да обясни ветото си на Скопие. Това ли е фундаменталната грешка, която страната ни допусна? 

- Не, не мисля, че това е грешка. Наистина, трябваше да предвидим вълната от ненавист, която се надигна срещу България и по този начин наляхме вода в мелницата на просръбската и проруска партия ВМРО-ДПМНЕ. Гърците явно нямат проблем, че в центъра на Скопие все още стърчи огромна статуя на Александър Македонски. Все пак от неговата империя ни делят 27 века. Но внуците на хилядите наши жертви за свободата на Македония са все още живи и паметта за саможертвата на предците им няма как да бъде поругана по модела "Георги Димитров", почти предал Пиринския край на Тито. България наистина може да разчертае по-категорично етапите и съпътстващите ги проблеми, при започнали преговори със Северна Македония за присъединяване. Сякаш и не бива да се разчита единствено на учените от Комисията. Мнозина от двете й страни, вероятно, ще трябва да си задраскат дисертации и докторантури, за да се постигне градивен компромис. С експерти по история, но и по външна политика, с категорични условия, които търпеливо да обясняваме и договаряме с останалите държави от Евросъюза, нашата пътна карта би могла да стане и обща за ЕС и която няма да попречи за членството на Северна Македония в най-демократичната общност на планетата.

- В България също има паметници на съветските окупатори и на Тодор Живков, пред които се поднасят цветя. Ние съдим Скопие, но какво правим с нашите комунистически „пантеони“, пред които от БСП поднасят цветя? 

- На това недоразумение един ден ще се сложи край, когато тази партия реално бъде обявена за престъпна с всички последици от този акт. БКП е национална предателка не само заради тайното споразумение за Пиринския край, а и за опитите да подари територията ни на чужда държава без война, като доведе страната ни до самоокупация в полза на Съветска Русия. Малко е да се каже, че правешкият идиот, правил поне два пъти опити да го стори, не може да има паметник, още по-малко всякакви продажни лицемери да могат да му поднасят цветя. Мястото на пръснатите истукани из цялата страна, включително и на окупационната съветска армия, е само в музея на комунистическия тоталитаризъм. Живеем като в пиеса на Йожен Йонеско, който впрочем казва: "Светът е комичен, защото е трагичен!". Има едно село в Русенско, което е град – нарича се Новград. Както си вървиш, в центъра на града-село те удря по челото огромна статуя на Ленин! Това не е нормално за държава в ЕС. Ние наистина сме страната на абсурдите или както казваше Блага Димитрова: "Страната на розите и склерозите". Нямаме памет в себе си, нямаме памет в учебниците на децата ни. 

- Вие бяхте един от първите анализатори, които категорично заявиха в началото на протеста, че той ще се провали с гръм и трясък. Защо г-н Румен Радев изостави своите фенове пред президентството на толкова ранен етап?

- Не ми се мисли на какво щеше да прилича страната ни в хаоса на предизвикана криза от предсрочни избори, във вихъра на вулгарния популизъм и национална безотговорност, сред неконтролирана пандемия, ако бях сгрешил в преценките си. Хората отвъд улицата много рано разбраха, че този протест е инспириран от руските ментори на Румен Радев и обслужва накърнени финансови и властови интереси на Васил Божков – Черепа. На хората от улицата бе необходимо повече време, за да прозрат паяжината и паяците в нея: президентското войнство на олигарсите от БСП; комуноидните мазохисти от първите редици на столетницата; Мая Манолова с размахваните, вместо знаме, болни деца от церебрална парализа, с "отровното трио", завряно под нейната пола и с навлечени зелени чорапи на Радешетников; маргиналите от АБВ; Добрият вълк Лупи, представляван от самия себе си; възрожденците за жълти копейки; бойците на Цветан Василев и прочие. Някъде в пространството витаеше представата за мозъчни тръстове на "бивши" тайни служби и центуриони на библиографски институти. Нямаше как мислещите хора да се наредят в една редичка с восъчните фигурки от този паноптикум. Вързаха се доста наивни хора. Нормалните усетиха фалша и се отдръпнаха навреме, но останаха доста почтени хора с романтични нагласи за промяна със скоростта на луд каданс. Младите и симпатични студенти, най-вече от чужбина, участваха с любов и всеотдайност в този хепънинг. Разочарованите и прозорливите си го отнасяха от разярените жълтопаветници, дори и опиталите се да охарактеризират с отрицателен знак одиозния силует на т.нар. президент, с високо вдигнато юмруче в небето. Липсваха повече почтени анализи за случващото се. Малцината, дръзнали да изкажат различно мнение за "голямата разходка", като Теодора Димова, Теди Москов, Димитър Бочев, Михаил Вешим, д-р Любо Канов и др., бяха злостно охулвани и разтерзавани. Добре платените от юг и север "протестъри" разчитаха на сценария от митингите с окървавената глава на "Орлов мост" и подадената оставка на Бойко Борисов. Слава Богу, че премиерът, сред провокации и вой на вувузели, устоя на уличния натиск. Във времето на голямото претакане по "жълтия тухлен път", доста мераклии възникнаха и се представяха за пастири на стадото, с мераци за голямата реформа и софра, едни такива "раймондадиеновци" срещу корупцията, като повечето от тях еманираха самата корупция. Не трябва да си блестящ ум, за да предвидиш краха на цялата история, както и се случи. Слаба беше ролята и на Христо Иванов, който съвсем скри топката на "дясното" в столицата. Иска ми се само да попитам – къде са сега интелектуалците, подписали "кървавото писмо" в подкрепа на протеста? 

- Какво искаше да покаже с вдигнатия юмрук държавният глава в първите дни на стачките, беше ли това някакъв опит за нескопосан пиар ход? 

- Румен Радев е толкова объркан от собствената си несъстоятелност, че едва ли е наясно с пиар ходовете на своите още по-объркани съветници. Обяснението е по-простичко. Предстоят избори и той трябваше да подпре БСП, а и много му се щеше да си направи служебно правителство по свой образ и подобие, и със Спаската кула на втори план. Както видяхме обаче, партията на Корнелия Нинова беше отритната при опита си да възседне и пришпори протеста, подобно прословутия крушовски жребец. Радев, същински Йохан, дето не бил сам на барикадата, явно обвързан със задгранични ангажименти на задкулисни играчи, направи жалък опит да поведе масите с помощта на повереното си "отровно трио". Не успял да въздигне чрез квази протеста фигурите, подкрепили го в злощастния за страната президентски мандат, опитва да търси някаква легитимност отвъд стесняващия се кръг поддръжници. Да сте чули да се е произнесъл адекватно за изхвърлените за шпионаж руски дипломати или за разследването на Белингкат по случая с отровения от ФСБ Алексей Навални? И за това, единствената негова отчаяна възможност да се задържи на повърхността, без да се удави, е проруска коалиция, начело с БСП, която да го реанимира с послушно нему временно правителство, примерно, денонсиращо сделката за самолетите F16  block 70, за сметка на любимите му "грипени" и други подобни безумия, продиктувани от чужди интереси.  Никой няма да може да ни помогне, ако оставим нечистоплътните ръце на комуноидния президент, да конструират, като в час по трудово обучение, служебно правителство по време на пандемия и икономическа криза. 

- Това ли са новите лица, които ще диктуват политиката и ще решават проблемите на държавата – Слави Трифонов, Мая Манолова и „Отровното трио“, с кои герои на прехода може да ги сравните?

- Слави Трифонов е един Жорж Ганчев в нови гащи, а присъдружените му сценаристи са подобие на клуба по интереси, назован Бизнес блок. Мая Манолова и "Отродното трио", както го наричам, по-скоро са идентични с отлюспените комунисти от Алтернативната социаллиберална партия /АСП/ на Николай Василев и Асен Мичковски, намерили пристан в СДС. Хората винаги ще търсят такива лица в този перманентен преход. Те дори не са и популисти, а такива, от които нищо добро няма да излезе и да се получи. Парламентът ще се раздроби и вероятно ще има безкрайни избори. Може би това е и целта – да се поддържа политическа нестабилност от правителства без мнозинство, за да няма нормално работещ парламент и функционираща държава. Тогава остава само да дойде онзи на белия грипен, със зелените чорапи, за да обяви "Президентска република". Представете си какво ни очаква обаче при правителство с мнозинство от тези, които изброихте! Ако, не дай Боже, това се случи, можем да разчитаме само на силна опозиция от страна на ГЕРБ в Народното събрание, която да блокира поразиите на подобно мнозинство. Не можем и да предположим какви закони ни чакат тогава, както и проблеми с Европейския съюз. Виктор Орбан ще бъде една много симпатична овчица, в сравнение с вълчия нрав на новите управляващи, накипрени с "новите дрехи на царя", който, разбира се е гол. За всеобщ срам, тяхната ориентация към Евразия ще надмине многократно тази на унгарския премиер. И причината за този предстоящ срам за нацията ни се корени, няма да престана да го повтарям, в неразградената докрай Държавна сигурност, с действащите в сянка нейни висши офицери, както и разложената, вредна комунистическа партия, свързана в подмолни зависимости с управляващата върхушка в Русия. За това лустрацията и тоталната декомунизация, отрязването от властовите и финансови ресурси на кагебейския проект ДПС, са от изключително значение за оцеляването на проевропейския избор на страната.