Партиите на протеста не искат подкрепата на Корнелия Нинова, едва ли ще застанат зад нейния проект за кабинет

Социалистите няма да подобряват резултатите си на следващите избори, докато разширяват списъка с формации и лидери, с които се карат, казва пред Faktor.bg политологът

Интервю на Васил Стефанов

- Г-жо Буроджиева, най-логично е като следваща по големина сила, а и свързана с Румен Радев, президентът да връчи третия мандат за правителство на БСП. Какво ще прави „столетницата“, ако държавният глава се обърне към нея с последния шанс за кабинет?

- Ако се съди по позициите на БСП, които огласи, то партията ще представи правителство и ще се опита да реализира мандата. В същото време има ясни индикатори вече каква подкрепа би могъл да получи предложеният кабинет. Т.нар. „партии на протеста“ заявиха категорично, че няма да гласуват за червено правителство. Що се отнася до ГЕРБ и ДПС, мисля, че ще изразят своята позиция. До тук от ГЕРБ обявиха, че ще гласуват „за“ правителство само с мандат на „Има такъв народ“ на Слави Трифонов. Всичко зависи и от формата, и от това, което ще предложи БСП. Ако се представи проектокабинет, който да поеме управлението на страната, мисля, че трудно може левицата да получи подкрепа. При програмно управление, може би ще има повод за разговори. Целият проблем е, че при третия мандат има много ясно установени срокове за реализиране. Много е важно разговорите и преговорите около нещата, които ще решава това евентуално правителство, да бъдат вече в ход. Изисква се доста време, за да се намерят общи полета, които да гарантират подкрепата за едно правителство. До този момент обаче виждаме по-скоро търсене на разликите и на взаимно отрицание между партиите. Времето е много малко, за да се намери формулата за програмен кабинет. Това означава програмата да бъде съгласувана, времето за функциониране на подобно правителство и на трето, но не и на последно място – кои ще са хората, които ще „запълнят“ подобен „формат“. В първите дни на парламента имаше въпроси на БСП с какъв хоризонт другите виждат следващото правителство, за да е ясен и хоризонтът на парламента. Самата партия обаче не е дала отговори и има все още твърде много неизвестни. 

- Може ли да се случи „чудо“, както през 2005 г., и да бъде сформирано мнозинство на принципа на „тройната коалиция“ в последния момент? 

- Доколкото съдя по изявленията на президента, той няма желание да играе ролята на човека, който ще сформира правителство. Напротив, през цялото време Румен Радев се обръща към политическите сили и ги призовава те да направят този разговор, защото сме парламентарна република. Разликата в ситуацията е много значима. Когато се съставяше „тройната коалиция“,  ние бяхме пред предизвикателството да влезем в Европейския съюз. Тогава имаше пълно съгласие между политическите партии да се постигне тази цел. Съществуваше много здрава основа за създаване на кабинет и изключително подробен дневен ред не за един или за два месеца. 

- Евродепутатът от ПЕС Елена Йончева предупреди, че БСП ще бъде пометена, ако вземе мандата. Имат ли основания нейните притеснения?

- Ако приемем, че проект за правителство на БСП няма да получи подкрепа в този парламент, партията на практика ще се постави в много тежка, отчетлива и видима изолация от страна на избирателите и всички останали политически сили. Има резон в изказването на Елена Йончева. Вторият извод от изказването на Елена Йонева е фокусирането на вниманието във важността на това, дали БСП ще предложи точните хора, формула и програма.  

- Ако все пак Румен Радев не връчи мандата на „столетницата“, ще се разчете ли като предателство към хората, които го подкрепят за втората му президентска кандидатура? 

- Това по-скоро би се разчело като ход, който дава възможност да има все пак, макар и с много кратък хоризонт, едно правителство, което да извърши изключително важни решения. Аз бих интерпретирала по този начин. Връчването на мандат обаче може да се окаже и мечешка услуга. В политиката нещата зависят от твърде много фактори. Трудно ми е да коментирам как биха приели подобен ход самите избиратели на БСП. В момента истината е, че и без намесата на партията, симпатизантите на левицата биха подкрепили Румен Радев на президентските избори. Това се вижда от рейтингите и нагласите в социологическите изследвания. Има един много ключов и важен момент. Ние излизаме от избори в началото на април и вървим към нови в началото на юли, а след това започваме подготовка за президентския вот. От интерпретацията на хората какво се случва и какво произтича, ще зависи и каква е нагласата им да са непрекъснато в избори. Не се наемам с категоричност дали това ще бъде одобрено от тях, или не. В момента нагласите може да са едни, но тези няколко месеца може да са много решаващи за отношението на избирателите към кандидатите на президентските избори, отколкото на кого е даден мандатът за правителство. 

- Ако обаче, хипотетично, Румен Радев не направи „мечешка услуга“ на БСП и връчи третия мандат на „Демократична България“ или на „Изправи се, мутри, вън“, какво послание ще отправи към социалистите? 

- Първо, всичко ще зависи от аргументацията, защото президентът трябва да каже защо дава на някоя политическа сила третия мандат. За мен най-логичният аргумент ще бъде, че нагласите на хората на тези избори и начина, по който са гласували, ясно показват желание за промяна. Тя няма как да се случи със старите играчи. Това би бил опит за правителство с кратък хоризонт на действие, защото партиите, които ще получат мандата, са неизмеримо по-малки, отколкото възможността да управляват стабилно и сериозно държавата. 

- Защо Корнелия Нинова бяга от идеята за червено правителство, след като преди по-малко от месец твърдеше гръмко, че е готова да управлява?

- Ако БСП е мандатоносител, има два варианта. Единият е да направи правителство със своя лидер. Ако обаче мандатът се възприеме като символ или жест да се състави някакъв кабинет, а не като оценка за представянето на партията на изборите, тогава е логично правителството да се състои от други фигури. Дори ГЕРБ, която е първа политическа сила, с 10% разлика пред вторите, предложи кабинет с министър-председател, който е различен от лидера Бойко Борисов, за да покаже, че има желание за промяна. За програмно правителство, което може да направи БСП, ако получи мандата, са нужни много сериозни разговори с другите политически сили. Ние обаче нямаме сигнали за подобно нещо. Виждаме вече, че преди да е формирано хипотетично подобно предложение, т.нар. „партии на протеста“ заявиха, че няма да подкрепят въобще кабинет на БСП. По-скоро е логично една партия да се съобрази с резултатите на изборите, а не със заявките, които е давала по време на кампанията. 

- При какви обстоятелства партиите от протеста могат да подкрепят Корнелия Нинова за съставяне на ново правителство?

- Аз лично не мога да ви кажа дали има такива обстоятелства. Може би трябва да изчакаме и да видим ще намерят ли такива. В момента „партиите на протеста“ отказват да получат дори подкрепата на Корнелия Нинова за собствен мандат. Как да си представим, че те ще застанат зад проект на БСП? Тези формации са категорични, че подкрепата на Корнелия Нинова ще е вредна за тях като партии и би създала проблем с избирателите. Не ми се вижда възможно, защото става въпрос за две неща, които не могат да са взаимно свързани. 

- Румен Радев размаха юмрук и каза „мутри, вън“ пред президентството миналата година. Президентът поиска оставка на правителството и спешно назначаване на служебен кабинет. Защо днес държавният глава се „дърпа“ и настоява за редовно управление?

- Преди месеци заявката на президента за служебен кабинет изразяваше заявката и позицията му, че трябва да се смени правителството. Още през февруари миналата година той оттегли доверието си от него. В момента Румен Радев се обръща към партиите в парламента и апелът му за съставяне на правителство са базирани на съвсем различна ситуация. Според него трябва да се гарантира ежедневието на българина и функционирането на българската икономика и на държавата. При едни избори, които се правят без парламент, означава, че служебният кабинет няма да може да се занимава с Плана за развитие на България, както и с актуализацията на бюджета, например. Служебното правителство може да се справи, но ще пристъпи чертата на своите функции. То трябва само да организира изборите. Близкият един месец изисква парламент и в този контекст се разполагат аргументите на президента да говори за необходимост от правителство.  

- Голяма част от социалистите мечтаят и се връщат с романтика и носталгия към времето, когато Сергей Станишев беше лидер на БСП. Сред социалистите се говори за създаване на нова лява формация, която да оглави. Вие имате ли подобна информация и до какво ще доведе такъв сценарий?

- Нямам подобна информация. Струва ми се, че от това, което се вижда като активност на Сергей Станишев в Европа, той няма някакви подобни намерения. Друг е въпросът, че БСП освободи изключително голям електорален терен. Това създава основа за най-различни предположения. Наскоро се появи дори информация в медиите, че е говорено с Жан Виденов. Вероятно ще се наслушаме на най-различни възможности. Георги Първанов също е сериозна фигура в лявото пространство и явно сме във времето на най-различни слухове около БСП. Когато СДС започна да се разпада, от 2001 г. до 2005 г. имаше постоянни интерпретации дали ще има нови партии. Сега сме в същото положение по отношение на левицата. Има много тежък електорален удар върху БСП. Журналисти, анализатори и политици се опитваме да разберем дали този свободен терен няма да се заеме от нов субект. По-скоро въпросът е дали БСП ще се съвземе при следващите избори и ще излезе ли от тежкото състояние, в което се намира. Това, което тепърва ще се случва в левицата, е много дълъг процес и няма ясни индикации какво ще е бъдещето на партията.

- Този процес минава ли през промяна на ръководството на „столетницата“ и персонално през оставката на Корнелия Нинова? 

- Всичко зависи от това, как в БСП ще си уредят вътрешно отношенията и разбиранията по отношение на ръководството и дали е постъпило правилно. По начина, който се трансформира левицата по отношение на ценности и на лидерство, мисля, че във формацията всичко е ясно структурирано в подкрепа на председателя ѝ. Що се отнася до електоралното влияние на партията, нещата зависят дали ръководството, което си е осигурило достатъчен комфорт, ще си направи правилните изводи, които да компенсират и да минимизират щетите от последния вот. Тук вече не виждам подобно поведение в парламента от страна на левицата, която разширява полето от „врагове“ и лидери, с които БСП се кара. Не виждам ясни сигнали, с които партията, при следващите избори, ще си помогне. Тя не трябва да търси само собствения си резултат, а и да има партньори, с които да го реализира.