Утопичните глупости могат да се сравнят с уж партизаните, които обясняваха, че се борят за народна свобода

Това, което политиците мога да направят, и COVID-19 не може да ни го причини, казва пред Faktor.bg актьорът Владислав Карамфилов 

Интервю на Васко Василев

- Влади, какво се случва в държавата, защо се оказахме в поредния огромен политически хаос, от който не се вижда изход? 

- След хегемонията на едно политическо статукво от десетилетия с предизвестена смърт, на сцената излизат алтернативи, които още не са укрепнали и не могат да поведат хорото. В страната цари хаос заради обединението на всички срещу една политическа сила, тъй като всеки поотделно не може да се пребори с доминацията на ГЕРБ. Това обединение успя да свърши работа само до елиминиране на досегашното статукво, а новото е много трудно да бъде изградено, тъй като е въпрос на много стиковки, които се изграждат с години. В момента имаме нормален ход на историята. В нашата държава винаги е имало някакъв ред само тогава, когато на върха ѝ застане един, който може да стисне другите за топките. И до сега беше така. При настоящата алтернатива не виждам такива способности в никой от настоящите играчи. Диалог няма и да има, защото всички искат да направят едно и също нещо, но ако може той да е „авторът“, но другият да свърши работата, ама и да поеме отговорността. В момента не е възможно да има комуникация между играчите, защото аз поне не виждам някаква разлика между социалисти и демократи, леви и десни. Всеки говори за едно и също, и ако наистина става въпрос за неща, свързани с хората, то те са в сферата на утопията. Нали знамето беше, да ги няма ГЕРБ?! Е, няма ги и какво – нищо..., дори и по-лошо.

- Защо за пореден път надеждите на народа бяха попарени?  

- Нито един от големите протести в страната ни не е бил само спонтанен, а е и организиран. За да има масова стачка, то тя може да се получи единствено, ако бъде финансово обезпечена. Нашата нация няма тази черта да се бори и отстоява колективно правата си. Когато се окаже, че големи групи хора солидарно се обединяват около кауза или идея, то това се случва само тогава, когато някой умело и тайничко дирижира процеса. Всичките тези протести са необходими мероприятия за учредяването на нови политически играчи. В същото време хората имат нужда от промяна, защото са на ръба на психическите си сили и социалното си оцеляване. Те смятат, че този, който им обещава промяна, може да го направи. Когато някой умело ги подкокоросва, дават всичко, което зависи от тях. Никой от хората обаче не променя себе си. Най-голямата трагедия на нашето общество е това, което сме ние, всеки един, индивидуално. Познавам много хора от най-различни сфери в страната и всички те крадат, и пак им е трудно да оцеляват. Но не може това да ни е фундаментът – че който повече краде, е по-лошият. Промени себе си, защото не можеш да го направиш с другия, гарантирам. Живеем с робската надежда „някой да ни оправи“. Никой няма да го направи. Ти си му необходим, за да свършиш неговата работа. Когато някой се занимава с политика, трябва да каже защо го прави. Забранените отговори са – А. За народа и Б. За България. Днешните утопични глупости могат да се сравнят, както едно време ужпартизаните обясняваха, че са се борели за свободата на народа. Такова животно не съществува. 

- Какви са  тогава целите на новите хора в политиката?  

- Новите хора в политиката не са недоразумението на нашите недъзи. Проблемът е, че народът е старият. Най-активните в процесите на бизнеса, на политиката или на културата са тези, които наистина имат да изпълняват определени ангажименти. Така че кой ще дойде да ни „спасява“, няма никакво значение, защото никога нищо не е зависело от волята на онези, които управляват България. Ние сме част от световни геополитически процеси и няма никакво значение какво мисли българският държавник за цената на тока или за каквото и да е било. Който и да дойде, той пак ще ходи до няколко посолства, за да пита „това може ли или не“. Единственото, което му остава да направи, е да структурира паричния ресурс така, че да тече към „неговите“ хора. Това е и голямата битка горе. За една държава можеш да съдиш по пенсионерите ѝ. В момента раздаването по 50 лв. на възрастните хора е уникално постижение на ръба на възможностите на държавата и в същото време е позорно. Нашите родители също са виновни, тъй като е трябвало да променят живота в България така, че като станат пенсионери, да не живеят в този позор. От друга страна, не можем и да ги съдим, защото тези, които управляват, определят регламента. Това подчертава колко е важен изборът на народа. 

- И кой според теб трябва да е той?

- Начело трябва да е този, който има чуваемост и най-добър диалог извън границите на България, най-вече в Европа. И който да има амбиции, (и дай, Боже), да обърне внимание и на простосмъртните. И в световен мащаб изпитанията са огромни. Новите играчи доведоха страната до хаос, който ще има страшни поражения. Това, което политиците могат да направят, и коронавирусът не може да ни го причини. 

- Защо се провали шоуто в политиката у нас? 

- Шоуто в политиката вече не ми е интересно, а мисля, че и на повечето хора. То е скучно поради факта, че е много прозаично. Политиката у нас се е превърнала като в Древна Гърция – в упражнения по ораторство, „оригинално“ надприказване и всеки търси по-остроумна фраза да орезили другия, която народът ще повтаря и ще ѝ се изкефи страхотно. Именно това вече стана много прозрачно. Най-пагубното е, че ни циментираха на едно място. Никой не прави нищо, само се приказва. Нямаме истински лидер, който освен да спечели надеждите, които му възлагат, да спечели и състезанието. Всеки отбор има нужда от Меси или от Роналдо, но в нашия липсват, защото когато се появи, ние го „пребиваме“ на секундата.

- Познаваш отдавна Слави Трифонов и си работил с него. Какво можем да очакваме от лидера на ИТН оттук нататък? 

- Аз от много години не коментирам Слави Трифонов за професионалните му изяви. Що се отнася до мястото му в политиката, имам своите теории. В годините с каквото и пред когото да се е ангажирал Слави Трифонов да направи, го е реализирал. Това обаче е политика и в нея, който знае повече хватки и е най-мръсната курва, може да излезе най-отгоре. В момента той е прекалено „непорочен“ за тази игра. В исторически план, никой, освен диктаторите, не е успявал с монологичност. Гъвкавостта и хлъзгавостта в политиката определят успеха. На този етап, със своя характер, Слави Трифонов обединява другите срещу себе си. Обикновено най-високите и твърди дървета обаче при буря се чупят, докато храстчетата, по-гъвкавите в група, оцеляват. С това, което лидерът на ИТН прави, не мисля, че ще успее. От друга страна – евала му, че до момента защитава онези неща, с които влезе в политиката. Дори и той да успява, за мен няма значение, защото не може да промени абсолютно нищо. Със сигурност силната харизма на фигурите във всяка една сфера на живота е водела от възторга в началото до тоталното желание за унищожение в последствие. В момента нямаме нужда от възторг и възвеличаване на една личност като месия или извънземен. В същото време не трябва да лижеш там, където си плюл. Когато намразиш себе си, го изкарваш на другите. Пример е Григор Димитров. Когато се появи и беше в челните позиции на световната ранглиста, изведнъж изригна любовта на народа, а сега като че ли има ликуване при всяко негово отпадане в турнирите. Така са устроени хората. Те имат нужда да линчуват някого, за да успокоят себе си и когато се появи нов герой, изпадат във възторг, виждайки подсъзнателно следващия, когото ще замерят с камъни. Подобна еуфория, каквато виждаме около Слави, имаше и при Бойко, и при Симеон. В същото време има едни други хора в политиката, които са си намерили златната среда и си кютат до ден днешен. Историята винаги се повтаря и това се случва откакто съществува човекът. Да не би комунизмът да беше подменен, пардон, сменен по различен начин? Най-тъжното е, че истинските надежди на хората се използват като фундамент, а се оказва, че отново са излъгани. Не чакайте някой да ви оправи, а си помогнете сами и тук идва тъжният извод, че надежда няма. 

- Защо и Румен Радев не можа да се наложи като обединител на народа, имат ли бъдеще проектите, които разиграва?

- Румен Радев изникна уж от нищото, но в един момент се оказа, че стои изключително стабилно и солидно, дирижирайки доста от процесите. Когато си склонен да се обединиш с тези, с които имаш общи интереси, ще продължиш всичко това, когато си в мнозинство, и ще успееш. Румен Радев има някакъв морал и памет, защото досега той стои плътно зад хората, които го издигнаха и не забравя. Дойде обаче един момент, в който той определя какво ще се прави. Това е онази фаза, в която морални площадки и приятелство не съществуват. Оказа се накрая, че кашата беше забъркана от Румен Радев. Когато на сцената излязоха идиотите, стана така, че както нищо не зависеше от президента, той трябва да се оправя. От една страна – Румен Радев се дърпа за датата на изборите, а от друга – в парламента не могат да приемат актуализация на бюджета, защото всеки само знае да обещава, но без да поема отговорност. И защото така си извиват ръцете един на друг. Той ще държи до последно в мистерия датата за изборите, докато не се актуализира бюджетът. Къде тук обаче са нуждите на народа?

- Как си обясняваш емиграцията на Васил Василев-Зуека, който оставяше впечатление за един от успелите актьори у нас?   

- Трудно е да се обясни, защото „пари“ в България е мръсна дума, (тъй като тук са само в ръцете на мръсници), но в основата Зуека да тръгне са именно те. Единственото, което може да ти даде сигурност, са парите и колкото си по талантлив в областта, в която работиш, толкова повече трябва да печелиш. Но, у нас талантлив и популярен не означава обезпечен. Оказва се, че твоята функция е да пълниш времето между рекламите в телевизията и джобовете на крадливити продуценти в киното. Никога през живота си не съм плакал за пари и не са ми били самоцел, а инструмент, чрез който да мога да работя, защото вярвам, че с това, което работя, ще направя България по-добро място за живот. В един момент се оказа, че няма никакво значение дали всичко, което правиш е талантливо или полезно за обществото и за държавата. Ако някой мисли, че като се направи филм, става дума само за едно творческо произведение, жестоко се лъже. Филм с бюджет 1 млн. лв. може да генерира приходи в Брутния вътрешен продукт на държавата от 50 млн. лв. Когато аз направих филм, нещо много важно, бях пребит с камъни. Какво искат от Зуека? Цял живот излиза и работи, защото това е тежък труд. В един момент се оказва, че като погледнеш назад, не че нищо не си направил, а са ти взели всичко. Съвсем нормално е да слезеш от въртележката и да спреш да се въртиш в кръг. Познавам Зуека от 6-и клас. Това е човек, който никога през живота си не е бил комерсиален или кариерист. Това е една чиста душа, която обаче не стига. Във всяка една сфера можеш да направиш пари, ако си подъл и безскрупулен, а че си талантлив – не е толкова важно. Това е разликата между България и държави, в които пенсионерите живеят по-добре. От комунизма до днес всяка инициатива е забранена, ако не е партийно поръчение. Който е близък до властта, определя играта и при него остават облагите. 

- Има ли надежда новите политически проекти да променят страната и да ни извадят от кашата, в която се намираме? 

- Не трябваше да се прави тази подмяна, пардон, промяна, а да се изисква от тези, които ни управляваха досега. Мисля, че човек няма наяждане, но те би трябвало да са се наяли и да помислят сериозно, и за обикновените хора, защото при тях имаше чуваемост. Досега хранихме ситите въшки, а вече на „трапезата“ идват гладните. Следващият който дойде, който и да е той, има уютния мотив няколко години да се оправдава с предишните. Аз не исках промяна на играчите, а на резултатите, но вече е късно. Каквито и зулуми да е имало, сегашните им правят огромна услуга. Те са като на местопрестъпление, оградено с лента, където без ръкавици се е събрало цялото районно, допива чашите, дояжда пиците, допълват пепелниците, мести масите и проверяват какво има по чекмеджетата...  Питай ме, какви улики ще има после? И ако искаш да видиш този, който го чака тепърва дебелото дърво, се погледни в огледалото.  

- С какво се занимаваш в момента, обмисляш ли да се върнеш в телевизиите или да създадеш нов филм? 

- При мен всичко е повече от перфектно. Грижа се за майка си и пътувам с „Мемоарите на един Въргал“. Това е спектакъл, който разказва по много забавен начин нещата, които са се случили откакто съм на тази земя. Мисля, че публиката остава приятно изненадана. Нямам никакви амбиции за филми, телевизионни предавания и големи проекти, защото няма с какво и за кого. Не мога да бъда пълнеж в чужди проекти. За момента съм изключително щастлив – имам работа, която може да ми осигурява месеца. Достатъчно ми е!