Всички ръководители на държавна сигурност включително и Берия, са екзекутирани, нито един не е починал от собствена смърт

Русия е единствената страна в света, в която управлява държавна сигурност, а политическите партии не се борят за властта, а за място в Думата, казват двамата изследователи и историци

Разговорът е по повод излязлата наскоро книга на Юрий Фелщински и Владимир Попов "От Червения терор до мафиотската държава: спецслужбите на Русия в борба за световно господство" 

Интервю на Михаил Соколов, радио "Свобода"

- Каква е ролята на държавна сигурност в държавата на Владимир Путин? 

Игор Чубайс: Мисля, че 20 декември, денят, в който с декрет на Ленин е създадено ВЧК (предшественик на КГБ) е една от най-черните дати, една от най-мрачните структури в руската история, която е донесла толкова беди и страдания на нашия народ, колкото никой друг. 
Ако говорим без емоции, а по същество, аз бих казал, че независимо от огромната митология, ЧК, ФСБ и така нататък са абсолютно неефективни. Твърди се, че се борят с тероризма, предотвратяват терористични атаки. 
Главният проблем на нашата страна е чудовищната суперкорупция.
Ето вестниците съобщиха, че в хода на държавните поръчки изчезват 7 трилиона рубли.
Но не съм чувал за постиженията на чекистите в борбата с корупционерите. Но съм чувал, че заместник-директорът на Федералната служба за сигурност (ФСБ) е свързан с криминални деяния, за това пишат вестниците.
Кой се бори с това?
Аз вече не говоря за нашата история, защото чекистите се оказаха неспособни да предупредят Сталин на 22 юни за това, че започва война. А на 3 юли, когато Сталин най-накрая се обръща към народа, той отхвърля всякаква идеология, цялата демагогия, цялото дрънкане, той се обръща с думите: "Братя и сестри". Защото е разбирал, че войниците в окопите няма да станат в атака с лозунгите "за колхоза, за ГУЛАГ, за ЧК". 
Затова тази организация е съвършено неефективна.

Михаил Соколов: Нека попитам - колко граждани на Съветския съюз са били унищожени от "патриотите" от държавна сигурност за ленинско-сталинския период?

Юрий Фелштински: Данните са различни, но всички мнения съвпадат в това, че говорим за десетки милиони души. Всички тези хора са унищожени от ВЧК-ФСБ. Удивително е, че независимо от целия този терор, който продължава от 1917 година до най-малко 1956-та, след това като по-малко кървав, и даже не терор, а просто тирания, да 1991 година, нито веднъж и никога ФСБ не е опитвала да се разграничи от своето минало.
Сегашната ФСБ е непосредствен приемник на службата създадена на 20 декември 1917 година . И задачата на тази служба наред с борбата с всички врагове, а врагове за тази служба са били всички – това е важно да се разбира, врагове не са били просто буржоазията, после селяните, враговете са всички, които не са част от самата служба. Даже вътре в нея има врагове, но всички, които са извън пределите на тази служба са в категорията на враговете. И с тези врагове те се борят за властта в държавата от самата 1917 година.
Книгата, за която сега говорим е историческа, тя обхваща периода от 1917 година до настоящето, тази книга е за това, как държавна сигурност от момента на своето създаване се е борила за властта в държавата, абсолютно пълна и абсолютно безконтролна, и накрая я получава през 2000 година, когато президент става бившият директор на ФСБ Владимир Путин.

Михаил Соколов: През целия съветски период Комунистическата партия и лидерът и можели ли са да контролират така наречените "органи" или е имало моменти, когато те са излизали от прекия контрол на вожда, на колективното ръководство? Тоест, имало ли е период, в който те открито са претендирали за цялата власт в държавата?

Юрий Фелщински: От 1917 година битката между  Совнарком (Съвет на народните комисари, първият изпълнителен орган на властта в СССР), по-късно компартията и ВЧК е била абсолютно кървава. И изобщо не е случайно, че ВЧК постоянно променя названието си. Това не са просто опити да се сменят едни три букви с други три или четири букви - това са били опити на партията да разформирова тази структура. Защото от една страна, партията имала нужда от нея, както във въоръженото крило на партията за борба с враговете, защото партията също имала врагове, като цяло, същите врагове, които унищожавала с помощта на държавна сигурност, а от друга страна - тази държавна сигурност се конкурирала с партията за властта. 
И ето този процес с различно ниво на успех в полза на едната или другата страна продължава вече сто години, до 1991 година, когато най-накрая компартията е пречупена, и най-накрая държавна сигурност пристъпва към окончателното победно шествие до окончателната победа през 2000 година.

Михаил Соколов: Тоест, тази структура, от ВЧК до КГБ, тя е нещо като вътрешна партия вътре в съветския режим, конкурираща се с КПСС, така ли?

Игор Чубайс: Това е борба на различните групировки, която принципно не променя нищо, защото става дума за създаването на нов модел, нова форма на режима, а не за това как да бъде демонтиран режимът.
И нека кажа още нещо: Путин говори с гордост за ВЧК. Спомняте ли си, Солженицин пише в "Архипелаг "ГУЛАГ", че е невъзможно да си представим в Германия работник от разузнаването, който би казал, че е "стар гестаповец", това е невъзможно. А у нас чекистите се гордеят с това, тоест, каквото е било преди, така си е и останало.
Това е кървава организация, палаческа организация. 

Михаил Соколов: Доколкото успях да схвана от Вашата книга, вие смятате Берия за несъстоял се реформатор, който би могъл да поведе Съветския съюз по друг път. На какво се основава такава хипотеза?

Юрий Фелщински: Не, не съм писал такова нещо. Смятам, че това е някакво недоразумение. Напротив, Берия е описан в книгата изключително като един от ръководителите на държавна сигурност, който опитва и се доближава до успешното завземане на властта в държавата. Впрочем, това е и причината поради която е убит.
В книгата ми има много страници посветени именно на кървавата битка между компартията и държавна сигурност. Ние цитираме списъците с ръководители на държавна сигурност разстреляни в годините на съветската власт, те са впечатляващи.
Ако се приеме моята версия, че Дзержински и Менжински също са били убити, всички ръководители на държавна сигурност до Берия, включително и Берия, са екзекутирани. Няма нито един, който да е починал от собствена смърт.
А когато са арестували, след това разстрелвали или убивали тези ръководители, бил унищожават и целия широк кръг на ръководството на държавна сигурност в онзи момент. Така че ние говорим за съвършена, абсолютна месомелачка. И тя е било "включвана" от съветското правителство именно защото държавна сигурност е била за компартията смъртен враг. Действително през 1991 година благодарение на действията на държавна сигурност компартията най-накрая е лишена от власт, през август 1991 година, именно защото държавна сигурност се опълчва на компартията, която и пречела да завземе властта.
През 1991-ва това не беше очевидно, защото на всички нас ни се струваше, и на мен също, че най-накрая в Русия е победила демократичната революция. 
За съжаление през август 1991 година в Русия най-накрая победи държавна сигурност.
Просто ние схванахме това едва към 2000 година, а и дори по-късно.

Михаил Соколов: Какво мислите за тази хипотеза, господин Чубайс?

Игор Чубайс: Аз мисля, че процесът беше малко по-сложен, разглеждани са били различни варианти и страната е можела да тръгне по пътя на демонтажа на съществуващата 70 години система. Доколкото знам, през 1992 година Елцин под внушенията на Егор Гайдар и редица други близки нему хора взема решение да не демонтира старата система, а да я реформира.
Затова и преименуват КГБ, но не го разформироват, не го разпускат. 
Започна процес срещу КПСС, но той се превърна в съд срещу тези, които искаха КПСС да бъде забранена. Тоест, преобразованията бяха прекратени. И последва един бавен, продължителен процес, който позволи на чекистите да се съхранят, да се притаят, а след това да се появят и да кажат: готово, връщаме се, сега всичко ще бъде така, както ние смятаме, че трябва да стане. 

Михаил Соколов: Тоест, КГБ-ФСБ успява да преживее СССР и става реално управляваща партия? Ако това е така, кой е бил лидерът на тази "партия" в края на съветския период?

Юрий Фелщински: Има няколко сериозни момента в тази история, които още са неизучени. Ние сме ги посочили и, може би, бъдещите историци, ще могат по-добре да ги изследват.
Но, един от инструментите за завземането на властта в държавата в широкия смисъл на думата, не на ниво завземане на властта в Кремъл - това са офицерите от действащия резерв.
Това е абсолютно неизучена структура.
Същината на тази структура е в това, че при Юрий Андропов в цивилния съветски сектор започват да изпращат агенти на КГБ точно както изпращали шпиони във вражеския лагер. Както изпращали нелегални да шпионират зад граница, точно така започнали да изпращат така наречените офицери от действащия резерв. С други думи, появява се система, при която от КГБ никой никога никъде не си тръгва.
Може би, именно тогава се появява тази поговорка, че няма бивши кагебисти.
Те били изпращани, разбира се, в най-лакомите места и назначавани на най-привлекателните длъжности. Затова не трябва да се изненадваме, че на ключови места има толкова много хора от КГБ – в редакциите, в издателствата, в телевизиите, в банките, в предприятията, абсолютно навсякъде.
Към тези хора, а става дума за десетки хиляди, трябва да прибавим и агентурата, която е била изключително широка. 
Затова, ако трябва да назовем имена, то преди всичко това е Андропов, който за съжаление на КГБ умира рано, а той стана и генерален секретар на КПСС и председател на върховния съвет - цялата власт беше съсредоточена в ръцете му. Но той умря много рано и компартията успя отново да се върне инициативата след смъртта му.
Има и една структура, която съществува тихо, незабелязано, не е добре изучена - колегията на КГБ. Тя е това своеобразно политбюро на държавна сигурност, която е ръководила страната, която взема решението за разширяването на действащата система на офицерите от действащия резерв, буквално за завладяване на властта в страната.
Тези хора превземат успешно властта в страната.
КГБ е единствената структура, която успява да преживее падането на съветската власт и разпада на Съветския съюз. 
Русия е единствената страна в света, в която управлява държавна сигурност. Русия е единствената страна в света, в която политическите партии не се борят за властта. Те се борят за място в Думата, защото това са "сити" места, но не и за политическата власт. 
Държавна сигурност стои над политическите партии в Русия.
При това не трябва да забравяме, че политическите партии също са инфилтрирани от държавна сигурност, особено Думата. 

-  Михаил Соколов: Държавна сигурност управлява страната или администрацията на президента управлява държавна сигурност и страната?

-  Игор Чубайс: Искам да добавя по повод действащия резерв, че става дума и за хората, които емигрират от Русия. Германия, например, приема еврейска емиграция от Русия. И "майор Петров" получава документи, че той е Абрам Михелсон, истински евреин, той иска да бъде приет в Германия и Германия го приема. Той заминава и продължава там работата си. Тоест, те не са само в Русия, те са и зад граница.

-  Михаил Соколов: И все пак, кой вкара във властта Владимир Путин – някаква тайна група, бившите му шефове от КГБ, "семейството" на Елцин, кой?

-  Юрий Фелщински: Елцин е имал три опции, за съжаление, и трите подхвърлени от КГБ: Примаков, Степашин, Путин. От гледна точка на държавна сигурност нямало никаква разлика кой ще бъде избран.
Същността не е в това, че говорим кой ще стане премиер, защото ако си спомняте и Примаков, и Степашин, станаха премиери и доста бързо бяха свалени.
Пак повтарям, за държавна сигурност не е имало разлика кой ще бъде.
Елцин е търсел кандидат, който ще гарантира за него и за семейството му най-сигурно съществувание. Ако си спомняте, тогава имаше доста хора, които искаха да го пратят в затвора: демократите заради чеченската война, комунистите заради обстрела на парламента през 1993 година, а всички заедно искаха да го пратят в килията за корупция.
А той разбираше, че само спецслужбите ще му гарантират сигурността, и затова се спира на кандидатите от спецслужбите.
Повтарям, от гледна точка на службите, битката би била спечелена независимо от това, кой би станал президент - Примаков, Степашин или Путин, и уви, те действително спечелиха тази битка.
Но искам да добавя нещо интересно: от гледна точка на държавна сигурност практически 99% от жертвите, които те понасят са свързани с борбата с компартията. Тоест, не фашистите, не дисидентите, не белогвардейците, не терористите са убили всички тези хора от службите, а компартията.
Затова главен враг през всички тези години, започвайки от 1917-та, е била Комунистическата партия.

-  Михаил Соколов: Но защо "партията" на КГБ става фактически управляваща в съвременна Русия? Само защото Путин става президент или е имало други, фундаментални основи?

-  Игор Чубайс: Защо Путин дойде на власт? 
Нали Елцин след това няколко пъти е признавал, че най-голямата му грешка е войната в Чечня и това, че се е доверил на Путин.
А защо те дойдоха на власт? 
Причините са много. Защото самият Елцин не проведе истински реформи, не проведе лустрация, не изгони от властта онези, които бяха свързани с предишния режим. 
Нямаше чистка на номенклатурата. Комунистите просто деградираха, те лъжеха за светлото бъдеще, за отмирането на държавата, а получиха разпад на държавата. 
Те вече нямаха никакви ресурси, нито легитимност, те трябваше да си тръгнат. 
А другата "запасна" структура на компартията е, както пише Войнович в "Москва 2042", КПГБ (Коммунистическая партия государственной безопасности)– Комунистическата партия на държавна сигурност.

-  Михаил Соколов: Защо все пак процесът на контрол на властта продължава 20 години?

-  Юрий Фелштински: Аз, безусловно, съм сред критиците на Путин и смятам, че основният проблем е в това, че властта в страната беше превзета от държавна сигурност. 
Не смятам и никога не съм смятал Путин за човек на олигарсите, както смятаха мнозина. И при това никога не съм бил сред хората, които смятат, че режимът на Путин е нестабилен и няма да се задържи дълго.
Именно защото в Русия на власт не е Путин, а държавна сигурност. И в този смисъл системата е много стабилна.
Трябва да им се признае, те съумяха да създадат режим, който съществува във формат на открити граници и корумпирана пазарна икономика - това, което не можеха да направят през съветско време при компартията, доколкото за нея беше важно идеологическото доминиране.
В този план режимът на Путин е по-стабилен отколкото режимът, създаден от съветската власт. 
Заплахата за този режим е самата държавна сигурност. 
Аз смятам, че именно държавна сигурност ще погуби самата себе си, заради някоя непремерена авантюра, свързана с външна агресия, от типа на поредна война с Украйна.

Превод: Faktor.bg