На всички европейски агенции по заетост българските работодатели в реално време ще могат да предлагат свободни работни места, казва пред Faktor.bg зам.-министърът в Министерството на труда и социалната политика

Интервю на Анелия Димитрова

- Госпожо Русинова, доста от българските емигранти твърдят, че не парите са основният им мотив при избор на място за живеене? Смятате ли, че подпомагането, което осигурява държавата е достатъчно да мотивира младите българи да се завърнат у нас? И дали това ще е достатъчно, според Вас?

- Разбира се, аз също съм на мнението на нашите емигранти, че не парите са решаващи. Решението един човек да емигрира се базира на цялата икономическа обстановка в страната. 

Мерките, които ние стартираме усилено през тази година в допълнение на кариерните форуми, които Министерството организира всяка година са насочени към част от нашите сънародници, които са получили образованието си в престижни университети в Европа и имат желание да се върнат. Трябва да подчертаем, че не става въпрос за финансова помощ или парични средства, които директно те получават, а за подкрепа под формата на различни допълнителни инициативи.

- Колко и какви българи очаквате да се върнат?

- През миналата година ние проведохме срещи в Германия, Великобритания, Нидерландия и над 60% от младите хора, които участваха на тези кариерни форуми, заявяват, че имат желание да се върнат и да работят в България. 

Затова освен информацията за конкретни работни места, която предоставяме на тези кариерни форуми им предоставяме и цялостна информация, която цели да запознае нашите сънародници с актуалната икономическа обстановка в страната, с дългосрочните прогнози на пазара на труда, тоест, в следващите 10-15 години кои ще бъдат секторите, които нашите работодатели развиват, какви са прогнозите, какво е нивото на доходите, на заплащането, защото невинаги тази информация може да се намери на едно място.

Много често, особено един млад човек, който тепърва започва кариерата си, не разполага с информация за перспективата за кариерно развитие, за възможностите за семейството му. Това е причината в допълнение към кариерните форуми да стартираме тези нови инициативи.

Едната е да направим повече онлайн трудови борси, това е една мрежа на всички европейски агенции по заетост, където българските работодатели в реално време могат да предлагат свободни работни места. Тя е насочена не само към наши сънародници, а към всички европейски граждани. Тенденциите към увеличаване на доходите са постоянни. Има темп на растеж  от 10% не само по отношение на минималната работна заплата, а в сектори с трайна тенденция към увеличаване на доходите.

Доста са нашите сънародници, които учат в престижни университети. В Германия, например, има около 7 хиляди, във Великобритания около 6 000.

Статистиката за миналата година сочи, че около 30 хиляди души са влезли в България, 16 хиляди от които са български граждани. 
Интересното е, че възрастовата граница е около 30-34 години, тоест,  има тенденция млади наши сънародници да искат да се върнат.

- Какъв ефект очаквате от тези програми?

- Разбираме, че тази мярка не е панацея за решаване на проблемите. 

Младите хора се съобразяват не само със заплатата, която ще получат, макар че трябва да споменем, че в АйТи сектора, например, средната заплата за последното тримесечие на миналата година е 3 800 лева. В София средната заплата е над 1 700 лева. 

Има сектори, в които възнагражденията действително са изключително атрактивни, конкурентни на европейските. Разбира се има все още части на страната, както и фирми, в които възнаграждението и доходите са изключително ниски. Затова ние имаме най-различни мерки и програми, заедно с Агенцията по заетостта, които съдържат стимули за работодателите, стимули за хората. 

Но когато един млад човек решава накъде да ориентира кариерата си след като завърши образование в престижен европейски университет, гледа не само възнаграждението, гледа и допълнителните придобивки, които  един работодател може да предложи, а и подкрепата на държавата.

Пакетът, който сме разработили, дава възможността, освен получаване на информация през онлайн платформата да стимулираме този млад човек с поемането на наема в продължение на 12 месеца, ако няма къде да живее докато си намери работа в страната ни. Ако той дойде със семейството си и има малко дете в четирите месеца преди да се запише на ясла или детска градина, ние ще поемем детегледачка. Когато едно семейство се мести все пак има един период на установяване. Ако съответно нашият сънародник е създал семейство с гражданин на друга страна и той има нужда от курсове по български или курсове за допълнителна преквалификация те ще им бъдат предложени.

Нашата амбиция е да стимулираме тези хора да се върнат в по-малките населени места, където също има компании, които предлагат привлекателни работни места. В тези случаи ще доплащаме половин минимална работна заплата ако населеното място е с доходи под средното за страната. Например, в един град като Пазарджик, където средната заплата е около 900 лева.

- Колко ще струва тази инициатива на бюджета?

- Отделили сме средства, които са по линия на ОП "Развитие на човешките ресурси", те са планирани за следващите две години, като първоначално е предвидено пакетът да бъде насочен за около 300 души. Виждаме, че и в Гърция работи подобна програма.

В крайна сметка вярваме да се запази тенденцията, която се наблюдава в последните няколко години - много наши сънародници, които са получили образование в престижни университети в чужбина да имат желание да се завърнат в България. Имаме случаи не само на хора, които се връщат, за да работят в големи корпорации, в бизнеса. Има случаи на млади учени, които отиват да работят в БАН, най-различни са професиите.
Вярвам, че тази тенденция с подкрепата на държавата ще стане по-трайна.

- Тоест, тази програма "не подяжда" бюджета на Министерство?

- Категорично не. Бюджетът на тази програма е доста голям, той е общо 13 милиона, като целта ни е да подкрепим общо 12 хиляди търсещи работа тук в страната. Отново подчертавам, че програмата, която промотираме е за хора с висше образование и цели да подпомогне българския бизнес, намиране на хора с добра квалификация. Младите  са мобилни, знаете, че бюджетът на програма "Еразъм" и на подкрепа на такъв тип мобилност на младите хора и от страна на ЕК е много по-голям.

- Как ще отговорите на тези, които биха казали: Аз съм си в България и също имам нужда от помощ, защо от моите данъци да се финансира подобно начинание?

- Нашите аргументи са в посока на това, че и в момента държавата финансира, например, хора, които не могат да намерят места в яслите или в детска градина и това им пречи да се върнат на работа с детегледачки. Програмата за хората, които са тук в България и са останали в България е в рамките на 18 месеца до 5 годишна възраст на детето. Средно около 2 000 семейства ползват тази възможност.  

По същия начин има стимули за мобилност, за преместване в друго населено място, ако човек си намери работа. 

Има възможности за стажуване, възможности за квалификация. Така че мерките, които Министерството на труда и социалната политика по линия на европейските средства изпълнява в последните няколко години спрямо пазара на труда дават своя ефект в ниските нива на безработица през последните няколко години. 
По една от инициативите, насочена към младежи, които да започнат своята първа работа с подкрепата на Европейския соицален фонд,  до момента 22 хиляди са минали през различни програми за стажуване.Голяма част от тях са останали да работят при същия работодател. Така че ние ще продължим с подкрепата си. 
Тази година откриваме една нова програма, която изцяло е насочена към по-доброто съвместяване на личния и професионалния живот, с възможността да се организират кътове за отглеждане на деца или за забавачки на работното място, защото това също ще е облекчение за младите хора, които работят.

- Според някои  проучвания, близо 25% от работната сила след няколко години ще се пада на ромско население? Това на какъв тип икономика ни обрича?

- България, както и останалите европейски страни, за съжаление, е с негативна демографска тенденция. За нас, от гледна точка на пазара на труда, една от най-тревожните тенденции е ранното отпадане от училище. 

Не знам откъде разполагате с тези данни, но тревожен е сериозният недостиг в техническите специалности, инженери, строителни работници, образование, здравеопазване, социални дейности в периода до 2023 година. Това са икономическите тенденции, които виждаме на пазара на труда.
За нас най-сигурният механизъм, с който ще осигурим необходимите специалисти на пазара на труда и ще гарантираме по-високи доходи са инвестициите в образованието.

Затова търсим не само санкционните механизми, като например, спиране на социалните и детски помощи, ако децата не ходят на училище, но и продължаваща подкрепа за семействата. 

Тази година отделяме от бюджета на Министерството на труда и социалната политика, пак от европейски средства, 30 милиона, които ще бъдат насочени към българските общини да изградят допълнителни детски градини, там, където не достигат, за да сме сигурни, че децата от най-ранна детска възраст са обхванати от образователния процес.

Но този процес е дълъг, едно дете докато завърши училище минават 12 години и дотогава вярвам, че тенденцията, която имаме по отношение на младите хора, които са завършили образованието си в чужбина е добре да бъде подкрепяна.