Димитър Попов

Как България се превърна в мафиотска държава, пита европейското издание на вестник „Политико“ и в своя анализ прави връзка с искането на протестиращите да свалят правителството на Борисов. Един вид мафиотския модел е личен модел на премиера, дошъл е с него и с него ще си отиде. Това е обяснение за хора, които смятат, че всичко има просто решение, стига самия ти да си достатъчно прост да го разбереш. Такива хора още цитират един азиатски сатрап: „Няма човек – няма проблем!„ Тази фраза сигурно мотивира протестите, но в никой случай не казва

 истината за българската олигархия

 Защото въпросът е не как се е превърнала България…, а кой, кога и защо създаде олигархичния модел у нас…Не е Бойко Борисов, моделът е дело на целокупния политически елит, който тотално се провали в опита си да стане национален и си остана механичен сбор от партизански партийни шайки. 
Та се сетих за моя баджанак – френски канадец, журналист, с когото надълго си приказваме за политика когато ми гостува. Последния път той каза: „Нашите политици се обучават в специални училища, имат хуманитарно университетско образование, държим да са юристи също, освен това са от фамилии, в които управлението на държавата е родова традиция. И въпреки това все скандали и корупция... Вие как обучавате вашите политици?“
Трябваше ли да му кажа истината: че ги хващаме от улицата и направо им даваме кормилото на държавата, а ние си гледаме после кефа и пет пари не даваме кой ги управлява тях от наше име? Или да му кажа, че и тук има фамилии, само че те са русофилски, от комунистическо време, и по традиция работят за Русия, не за нас. Затова се измъкнах с шега: „Нашите се раждат научени.“, казах.
И му разказах политическите биографии на сегашния български премиер и на неговия враг – президента, за да му обясня как българският олигархичен модел създава и обучава българските политици без помощта на образователната система, с нейните специални училища и университети.
Борисов е бивш полицай, викам, пожарникар, завършил полицейската академия по комунистическо време. След 1990 година е свързан със силовата групировка СИК, пишат, че е близък с Пашата и Маджо, с Божков и Маргините. Групировката СИК по онова време контролираше част от контрабандните канали, другата част ги контролираше ВИС и двете групировки бяха в непрекъсната война помежду си. 
Когато СИК и Мултигруп спряха войната и направиха общия си политически проект – партията на царя НДСВ, изгря звездата и на Борисов. Той беше препоръчан за главен секретар на МВР. Царя, който все още слабо говореше български, разбрал или не разбрал кого му предлагат, веднага го назначи. 
Малко след това Борисов стана любимец на кръг от хора, наречен „Глобална България“. Това бяха Валентин Златев от Лукойл, Сашо Дончев от Овергаз, Светослав Божилов от СИ банк, Левон Хампарцумян от Булбанк, Франк Бауер от Американо-българска кредитна банка, Стефан Попов – председател на фондация „Отворено общество“, на Иво Прокопиев от Дневник и Капитал, Алън Парсънс – директор на БТВ, Венелина Гочева от 24 часа, рекламния бос Красимир Гергов, Иван Кръстев, Красен Станчев, Огнян Шентов. Председател на това сдружение стана тогавашната съдружничка и близка /гадже/ на Борисов Цветелина Бориславова. Тя беше и бос на СИ банк – по това време банка на властта. 
Медиите на „Глобална България“ се заеха с имиджа на Борисов -  телевизии предаваха акциите му на живо, виждахме как трепе разни престъпници, и се оплаква че той ги хваща, пък те ги пускат. Скоро той стана българския супермен, а през 2005 година, когато беше освободен от МВР, Борисов стана и кмет на София. После се появи партия ГЕРБ, а през 2009 година Борисов спечели и национални парламентарни избори. В първото му правителство министри от „Глобална България“ бяха Трайчо Трайков, Симеон Дянков, Росен Плевнелиев, Нона Караджова, имаше и министри, близки до СИК и ТИМ, според принципа всеки да получи своето и всички олигарси вкупом да харесват Борисов. Иначе  80% от министрите бяха синове и внуци на комунистически фамилии, управлявали като съветска колониална администрация до 1990 година. Правителството обаче беше заявено като дясно-центристко, пронатовско и проевропейско. По дефиниция то трябваше да спре руските енергийни проекти АЕЦ Белене и Южен поток като противоречащи геополитически на нашето членство в НАТО. 
Против това беше БСП и групировката около Доган и президента Първанов, нежно наричана Сарая, където бяха Мултигруп, руското енергийно лоби, групировката ВИС и част от генералите от ДС. Така между правителството на Борисов 1 и тях се разгоря битка. През 2012 година победи кръгът на „Америка за България“ и Южен поток и АЕЦ Белене бяха спрени. 
Но през 2013 година 

вятърът се обърна

 ДПС и БСП, с мощна руска подкрепа свалиха Борисов от власт. Имаше заплахи за затвор, имаше заплахи за убийството му дори. Борисов оцеля физически, а новите олигарси заложиха на нов премиер  Орешарски, който получи задача – да строи Южен поток, но не посмя да поеме риска, заради който беше избран и скоропостижно даде оставка.
През 2014 година ГЕРБ спечели изборите, а Борисов пак искаше да бъде балансьор между групировките. В новото си правителство той вкара Реформаторския блок, близък до кръга „Америка за България“, а също и партия АБВ – проруска формация на Първанов, зад който надничаше новия Мултигруп на Пеевски.  Двете групировки не можеха да се понасят, и през 2016 година, разбрал че две дини под една мишница не се носят, Борисов предизвика предсрочни избори, и от този момент нататък изцяло се обвърза с Пеевски и групировката зад Доган. Дори им даде мястото на главния прокурор, което те активно използваха за дела срещу другите, вече бивши олигарси. Така Борисов се превърна в заложник на олигархията, а не в посредник между хората с големите пари, какъвто се виждаше в началото на управлението си.
А президентът Румен Радев, казвам му на баджанака, е друга бира.
 Той беше генерал, летец на служба, когато руският резидент на Путин Решетников го предложи за президент, а нашите партии БСП и ДПС го избраха, при това с помощта на Борисов. Радев се прочу с това, че обикаляше Европа с настояване да паднат санкциите срещу Русия и така омръзна там, че вече не го канят никъде.  Сега си остана само 

президент за вътрешно ползване

 Както пише в конституцията, това означава следното: ако управляващата и опозиционната партия се изпокарат толкова, че се хванат за гушите и се стигне до бой, президентът, който е неутрален и обединител на нацията, да им е арбитър – назначава служебно правителство, прави честни избори и понеже и двете спорещи страни му вярват, те ги признават и кризата се решава мирно и безкръвно.
Днес, 2020 година, зад протестите виждаме низвергнатите олигарси от СИК и останките от „Глобална България“ да 

търсят реванш срещу олигархичния кръг на Пеевски, 

заел мястото на Илия Павлов в нов Мултигруп. А начело на техния бунт е президентът Радев. Той нарича премиера мафиот и го плаши, че ха е направил служебно правителство, ха му е разкатал фамилията…И понеже премиерът е страхлив човек, а зад него наднича един Пеевски, който му вика – никаква оставка докато не направиш Турски поток, не се вижда скорошно решение на въпроса.
Описвам му на баджанака всичко това, той ме гледа с широко отворени очи и ми вика: „Нали президентът трябва да е неутрален“. Казвам да, ама така е на хартия, а ние тука хартията я ползваме само в тоалетната. И тогава баджанакът въздъхна дълбоко и облекчено каза: „А аз мислех, че нашите политици са мафия…“ 
Ех, да ви имам мафиотите, викам му аз. Избирате ги да ви пазят, а ние ги избираме с надеждата, че за 4 години мандат няма да успеят да срутят държавата. И ако видим че успяват, сме готови да си плюем на петите към Европа, защото ние така решаваме кризите тук – плюем си на петите. 
Та този разговор с баджанака ми напомни още, че българския политически елит няма как да стане като канадския. Той произхожда от колониалната администрация от съветско време, има дълбок васален комплекс, търси господар и лесно го сменя, стига новият да ги остави да крадат на воля и да не им връзва кусур, ако на място понабият някого за назидание, защото са власт все пак. Българските политици са по снишаването, имат гъвкави гръбнаци, лесно пълзят, убедени че костенурката винаги ще изпревари бързия заек. Липсва им национално самочувствие, 

липсва им възпитаваното в други елити чувство за дълг към държавата

и към нейното бъдеще. Имаме провинциален елит, зает само с вътрешните си борби за власт и за пари, както и с насъщния въпрос кой ще се пласира по-добре пред метрополията. 
Либералната демокрация ли не им понесе, разделението на властите ли, избирателите ли не им харесаха, или просто не успяха да скъсат пъпната си връв с Русия, но българските политици и днес не са в състояние да управляват независима, суверенна държава, със свои интереси и с национално достойнство. Не е въпрос на желание според мен – просто не го могат. 
Може би затова българският избирател така упорито се е размечтал за твърда ръка и за диктатура. Да напомня - 45% от българите искат управление с твърда ръка, 35% искат запазване на многопартийната демокрация. Единствени сме в ЕС с мнозинство, искащо диктатура. При такива нагласи изборите – дали редовни, дали предсрочни, няма да решат нищо. Просто една от двете олигархични групировки ще състави ново правителство и филмът ще се повтори. 
За да изчезне олигархичният модел и да избегнем диктатурата, трябва тези на улицата да са не 6000, а сто пъти повече, и да не се прибират по къщите още една година поне. И като искат промяна, да я искат до дупка, независимо кое правителство или клика идва на власт след Борисов. Иначе капана пак ще щракне преди да са усетили, че олигарсите в България не са само пред тях, но и зад гърба им.