Андрей Пионтковски, Каспаров.Ру

(За възхода и падението на Хенри Кисинджър)


100-годишният политически мислител Хенри Кисинджър получи вече и то доста заслужени критики за статията си "Как да избегнем нова световна война".

В това число и за твърде спорното заглавие на статията му. Първо, защото Четвъртата световна война, обявена от Путин на Запада, който искаше да отмъсти за поражението и разпадането на СССР в Третата световна война (студена), продължава много години. Може да се спори дали е започнала на 08.08.2008 или на 20.02.2014 година. Втората световна война, отприщена от предшественика на Путин Хитлер с цел отмъщение за поражението на Германия в Първата световна война, също започва много по-рано от 01.09.1939 година.

Може би авторът е вложил малко по-различен смисъл в заглавието си. А именно: "Как да избегнем ядрена война". Тази тема, породена от

 циничния ядрен шантаж на Кремъл,

 наистина се обсъжда активно от западната политическа мисъл през последните петнадесет години.

И цялата западна политическа мисъл, начело със своя патриарх Хенри Кисинджър, единодушно отговори на този въпрос: „Необходимо е да се вземат предвид опасенията на Кремъл, особено в контекстта на най-близката чужбина – зоната, в която той има особено големи интереси“. Притесненията бяха взети предвид и постепенно станаха все по-арогантни и престъпни. Докато най-накрая някъде през октомври 2022 г. Путин съвсем сериозно, съвсем осъзнато, по хитлеристки не се зае с практическото изпълнение на програмата си за геноцид на украинския народ. Трябва да отдадем дължимото на Запада. Той, най-накрая, наистина се отсрами.

На Путин много ясно и категорично му бяха обяснени две неща.

Първо, ако използва ядрено оръжие, 

последствията за Русия и лично за него ще бъдат ужасяващи и катастрофални. НАТО ще изпепели Черноморския флот и руските военни сили в Украйна. А самият военнопрестъпник просто ще бъде убит, без да се чакат формалностите от международния трибунал.

Второ,  ако Путин загуби войната

 Единственият начин за да бъде постигнат мир е да се изтеглят руските войски от цялата окупирана територия на Украйна. Докато той не се съгласи с това, мирните преговори с него са невъзможни. След войната трябва да бъде гарантирана сигурността на Украйна от евентуално повторение на руската агресия.

Е, за какво е тогава статията на Кисинджър, след като войната продължава вече месеци и дори изглежда, че вече върви към своя край, и след като Западът най-накрая намери адекватен отговор на ядрения шантаж на Путин. Ще предложа моята версия на заглавието по-долу. Но първо бих искал да се спра на онези страни в позицията на гурото на световната политика, които аз считам за силни.

Преди шест месеца в предишната си реч по същата тема Кисинджър пръв сред западните политици и експерти твърдеше:

а) Украйна вече де факто е член на НАТО;
б) единствената надеждна гаранция за сигурността на Украйна може да бъде само нейното пълноправно членство в НАТО.

За членство в НАТО като необходима гаранция за сигурността на Украйна настоява не друг, а Кисинджър, който през последните двадесет години последователно застъпваше позицията  за „финландизацията“ на Украйна. Това, което е парадоксално, че и днес той остава верен на тази своя толкова скъпа идея. Но предценете сами каква тектонична промяна настъпи в нагласите на целия Запад. Включително и в самата Финландия. До миналата година присъединяването на Финландия към НАТО беше невъзможно. Между другото, обърнете внимание с какво смирение страшният и ужасяващ Кремъл посрещна следващата (6-та) вълна на разширяване на НАТО. Къде е великанът Рябков, който изискваше от финландците и шведите да си събират бажа и да се умитат? 

Западът престана да се страхува от кремълските изнудвачи

 Намериха им цаката. Сега самите те вечно ще се страхуват. Какво стана? Всичко изглежда много просто, Кисинджър ни отговаря:
„Украйна се превърна в голяма държава в Централна Европа за първи път в съвременната история. Подпомагана от своите съюзници и вдъхновена от своя президент Володимир Зеленски, Украйна възпрепятства руските конвенционални сили, заплашващи Европа след Втората световна война. И международната общност - включително Китай - се противопостави на заплахата от ядрени оръжия и използването им от Русия.

Този процес постави на дневен ред отново въпросите, свързани с членството на Украйна в НАТО. Украинската армия се превърна в една от най-големите и ефективни сухопътни армии в Европа, въоръжена от Америка и нейните съюзници. В един мирен процес Украйна трябва да стане част от НАТО. Алтернативата на неутралитет вече няма смисъл, особено след присъединяването на Финландия и Швеция към Алианса".

Гениални думи, освен, за съжаление, една фалшива нотка в ключовата фраза. Западът, дори най-видните му представители, все още трябва да продължава да изстисква капка по капка колективния Чембърлейн. Какъв ще е по дяволите този мирен процес, който трябва да вкара Украйна в НАТО?! Какво, по дяволите,  ги интересува престъпниците на Путин решението на суверенна Украйна, която има една от най-големите и ефективни сухопътни армии в Европа, да влезе в НАТО. Да, това е предмет на преговори с Украйна, но не и с терористичната Руска федерация, а с нейните западни съюзници.

И този процес в Украйна започна, когато подаде официално заявление за влизане в организацията. На среща на външните министри в Букурещ (28-29 ноември) генералният секретар на НАТО Столтенберг обяви, че влизането на Украйна в НАТО след Победата е неизбежно, като гаранция за нейната сигурност в следвоенния период. Тази идея нямаше да прозвучи на толкова високо ниво (генералният секретар на НАТО е упълномощен да изразява само консолидирана позиция на страните-членки на НАТО), ако Кисинджър не беше създал известни колебания в съзнанието на западните политици по отношение на членството на Украйна в Алианса.

Проницателният анализатор бе един от първите на Запад, който разбра, че основната и никога нечувана на глас причина за отказа на Украйна да влезе в НАТО, вече не съществува. Страните от НАТО изобщо не горяха от особено желание да бъде задействан член V от Хартата, който ги задължава да воюват на територията на Украйна, защитавайки я от евентуална руска агресия.

В постиндустриалните общества е много трудно да убедиш и изпратиш хора да умрат за Киев.

Случващото се в руско-украинската война преобърна всички прогнози на западното разузнаване. То убедително показа, че за да защитят своя съюзник Украйна и самите себе си, западните войници изобщо не трябва да умират за Киев. 
Битката за Киев бе спечелена от самите украинци, отблъсквайки атаката на „втората армия в света“.

Средностатистическият западняк ще трябва да издържи само на такива тежки военни изпитания като увеличение цената на галон бензин с 2 долара в САЩ или спад на стайната температура с 1 градус по Целзий в Германия.

И, разбира се, съюзниците в НАТО и преди всичко Съединените щати, ще трябва да снабдяват постоянно най-ефективната европейска армия, бореща се с абсолютното зло, с най-модерните западни оръжия и да й предоставят сателитна разузнавателна информация в реално време.

Именно този стабилен механизъм на взаимодействие между Украйна и НАТО се прилага сега, въпреки отчаяната съпротива на петата колона на Путин на Запад. В резултат на това 

Украйна става пред очите ни де факто не просто член на НАТО, а лидер в НАТО,

 лидер на Свободния свят в съпротивата му срещу агресора, отприщил Четвъртата световна война срещу (както той се хвали ежедневно) целия Запад.

Защо тогава Кисинджър, който пръв направи толкова голям скок в разбирането на тази нова геополитическа реалност, който направи толкова много, за да я разберат и възприемат западните политици, стигна до отстъпление в  статията си, лансирайки неприемливи тези за поетапна деокупация на Украйна. Особено когато официалната позиция на G-7 (разрастнала се пред очите ни в G-8) днес е много по-категорична. Лидерите на G-7/G-8 настояват за пълно изтегляне на окупационните сили от цяла Украйна и се ангажират да изправят военнопрестъпника Путин пред съда.

Прочетете статията отново. Не мислите ли, че най-точното заглавие за нея би било не „Как да избегнем нова световна война“, а „Как да избегнем разпадането на Русия“ („Как да предотвратим разпадането на Русия“)?

Разбирайки и приветствайки неизбежната Победа на Украйна, авторът в същото време се опасява, че бързият разпад и твърде срамното поражение на Русия ще доведе не само до свалянето на Путин, но и до колапс на цялата руска властова система, до класическия руски хаос и гражданска война, в очакване на която една след друга вече се сформират частни армии. (От свое име ще добавя, че това ще бъде гражданска война от нов тип, в която страните ще се борят помежду си не заради  някакви идеологически фантоми, а заради конкретни финансови активи, възлизащи на   трилиони долари, оказали се без собственик. Армията на Пригожи е първият извънземен пришалец от нашето близко бъдеще.)

Ето един много показателен пасаж от статията, в която Кисинджър изразява своята дълбока загриженост за съдбата на Русия:

"Разпадането на Русия може да превърне нейната територия, която се простира в 11 часови пояса, в оспорван вакуум. Конкуриращите се в нея общества могат да решат да търсят изход от споровете си с насилие. Други държави може да се опитат да разширят претенциите, които да удовлетворят със сила. Всички тези опасности ще бъдат усложнени от присъствието на хиляди ядрени оръжия, които правят Русия една от двете най-големи ядрени сили в света".

Кисинджър се надява да избегне този сценарий, като предложи "мека, постепенна, контролирана" капитулация на Русия, позволяваща на обкръжението на Путин да "се спаси от позора" и да запази за известно време  властта (и собствеността си!) в една победена страна.

Същите страхове и настроения са обзели сега много хора на Запад. Десетилетие и половина Кремъл шантажираше Запада с „уникалната си ядрена мощ“, а днес го плаши със своята слабост си и безконтролното разпадане на Русия. И Западът истински се страхува. Спомнете си как през август 1991 г. американският президент Буш-старши убеди Върховния съвет в Киев  да не повдига въпроса за независимостта на Украйна от СССР. Разпадането на СССР изплаши американците заради непредсказуемостта на последствията от този разпад.

Що се отнася до лидерите на Г-7, тяхната политическа позиция, както видяхме, е безупречна. Но нещо пречи на възрастния, нерешителен човек от Овалния кабинет да превърне тази достойна позиция в практически действия.

Решителен украински генерал стои на 84 километра от Мелитопол

, готов да измине този път, за да превземе ключов град в руската отбранителна система и да сложи край на агонията на Путин и на геноцида над украинския народ.

Но за това му трябват 300 танка, 700 бронетранспортьора и 500 гаубици.

Генералният секретар на НАТО Столтенберг правилно изтъкна онзи ден:

„Цената, която плащаме, е в пари.
Докато цената, която плащат украинците е в кръв.
Ако Путин успее, всички ще платим много по-висока цена".

Днес, в Белия дом в Капитолия, президентът на воюваща Украйна, вече кървяща до смърт, ще призове Запада да изпълни дълга си на съюзник.
Превод: Faktor.bg