Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Тази година от третия опит правителство явно ще има и във връзка с тази новина има една наистина добра новина – България вече няма да бъде управлявана еднолично от лицето Румен Радев. 
Да, Радев ще има своя квота и в новото редовно управление, което се очертава на светлия коледен хоризонт и със сигурност ще си я ползва по живо, по здраво. Но, след като за 8 месеца усети на гърба си, че в това практическо поле на политиката рейтингът не само се вдига с изнасяне на патетични новогодишни слова, а и болезнено пада заради нуждата от реални и умни действия, все пак ще подели властта с други хора. И партии. Или както там се нарича новият обслужващ персонал, строен на килимчето по заповед на щуката. 
Съвместно с кого ще ни управлява Румен Радев обаче? Помислете, граждани и ми кажете дали намирате това за добра компания. Кирил Петков, който първо официално наруши Конституцията, а след това няколко пъти заяви, че не съжалява за това. Корнелия Нинова, която за няколко години смъкна подкрепата за собствената си партия с около 70 процента и докара БСП до просешката политическа тояга. Също - жена, за която печеният неин съпартиец Димитър Дъбов твърди, че, дори да я затвориш сама в стая, тя пак ще намери с кого да се скара. Слави Трифонов, певецът на мутрите или мутрата на певците, който разбира от политика, точно колкото магаре от квантова механика. И накрая, но не на последно място – Христо Иванов, десен политик с два леви крака и два леви профила, откъдето и да го погледнеш. 
Да, признавам си, аз лично не бих седнал с който и да било от гореспоменатите да обсъдя дори махленските клюки, какво остава – да правя политика с тях. А още повече – да чакам те, от мое име и в моя гражданска полза, да извършат някакъв пробив в системата, някаква реална промяна. 
И веднага ви разкривам една тайна, която сама по себе си обяснява защо не очаквам нищо подобно. В науката политология има базисен принцип – 

истински промени се правят от силно правителство, а не от коалиции,

 събрани на принципа на най-малкото общо кратно и функциониращи на принципа на парцелирането, каквато се очертава да бъде ситуацията с кабинета “Петков“.  
Превеждам казаното за по-ясно. То означава – на сериозни и дълбоки реформи е способно правителство, което е получило за силната си реформаторска програма толкова силна обществена подкрепа, че да може да реализира през мандата част от намеренията си и да получи втори мандат, за да довърши поне половината списък. В най-лошия случай пък – правят се реформи от еднородна политическа коалиция, практически стъпила на общи принципи и лесно загърбила повърхностните тактически разделителни линии.  
В никакъв случай обаче не може да се очакват истински промени от коалиция, която се създава, за да бъде създадена и се крепи на това, че орел, рак и щука, съставящите я разнородни политически животни, се струпват заедно, само защото упражняването на властта е полезно за техните лични и котерийни интереси. 
В този смисъл – да, ново правителство може да имаме, то дори може да изкара пълен мандат, но това, което може реално да постигне, са повърхностни промени, вероятно свързани най-вече с персонални назначения и овладяване на определени властови позиции, а не дълбочинни реформи, които 

да трансформират българския преход от мръсна приказка, 

каквато е сега, в приказка за красивата и щастлива Снежанка.  

Не, не искам да съм лош пророк и не съм – политическите развития са плод на обективни процеси и принципи, не на коледни желания, които се сбъдват. 
Някои обаче продължават да смятат, че само с желание нещата могат да станат истински. Визирам пряко Кирил Петков, твърде неопитен политик и бъдещ премиер на тази страна. Ако сте забелязали, по отношение на новото управление и бъдещата негова дейност, той твърде често използва думичката „искам“. 
Например вика: „Искам главният прокурор да си подаде оставката!“ Дори, доколкото се разбра, това е записано като неотложна точка в програмата на утрешното правителство. 
Е, да, и аз искам красивите девойки да ме гледат, както ме гледаха преди 20 години. И искам също Русия да е мирна и просперираща демократична държава. Но нищо от това не е факт и никога няма да бъде, независимо от силата на моето или чието и да било друго желание. 

В случая с главния прокурор конкретно, имаме две ясни неща. Първо, той има мандат и никой на неговото място не би бил толкова луд, че да си го прекъсне доброволно, само защото на някой друг така му се било искало. И тук не говоря дори конкретно за лицето Гешев, ако забелязвате, не - който и да беше на негово място, щеше да се натиска на стола и само да гледа да не се издъни фатално. Например, като наруши Конституцията – макар че, както вече разбрахме, за някои хора в тази страна, дори това не е някакъв особен проблем. 
И второ, за да бъде махнат главният прокурор от поста му, необходими са конституционни промени, а за такова чудо невиждано пък „кабинетът на промяната“ няма и няма да събере никога достатъчно мнозинство.  
Ето защо е абсолютно недостойно новата коалиция да се рекламира пред гражданите, като обяснява как ей сегичка, само да стъпи във властта и ще махне главния прокурор. Да, може да има промени в КПКОНПИ, включително да се махне Сотир Цацаров. Може да има и други законови промени, които ограничават донякъде възможностите на главния прокурор да вилнее – но това при всички случаи ще бъде създаване на условия за дълга обсада на неговата крепост, а не въоръжаване с инструменти за атака и бърза победа. 

Спомням си също, че в един доста по-начален момент около съставянето на новото правителство, Кирил Петков много силно „искаше“ партиите, които ще участват в него, да не проявяват егоизъм и да не се опитват да налагат квоти, а да се обединят за министри около фигури експертни, неопетнени морални и парично от разни политически чудеса, които често се случват по нашите земи. Напоследък обаче спря да „иска“ подобно нещо, очевидно видя, че с илюзии работата не става и клекна пред необходимостта да състави правителство на квотен принцип. 
Само по себе си – няма лошо, често става така в политиката, особено в преходни периоди или в периоди на политическа криза, какъвто е сегашният в България. Но възприетият квотен принцип засилва още увереността ми, че 

това правителство няма да може да извърши реални, дълбоки реформи, 

а ще се отърка в повърхността, за да вземе кой каквото може и да бяга. 

И още по-интересно става, ако погледнем и към самата – вече договорена, както се разбира – квота. Тя е 10:4:4:3, с други думи – разпределят се 21 поста, включително евентуални вицепремиери без портфейл.   
Предишната лансирана идея беше за 8:4:3:2 , тоест, за 17 поста. 17 са министрите и при служебното правителство на Стефан Янев, плюс един вицепремиер, който отговаря за средствата от ЕС, но без портфейл. Преди 2009 пък, когато управляваше тъй наречената „Тройна коалиция“, формулата беше 3:5:8, тоест, на върха на изпълнителната власт се разпределяха 16 поста.  
Сега са 21. И не виждам как в този случай като важна за реформите стъпка ни се представя възможността администрацията да бъде съкратена с 30 000 души, след като се създават поне две нови министерства. 
О, да, съкращенията в администрацията – не само персонални, но и съкращения на самите административни процедури – са изключително необходими на България, за да си поемат хората и бизнесът тук глътка въздух. Но, честно, не виждам как новото правителство хем ще съкращава хора, хем ще прави нови министерства. Колкото и да ми е симпатична Калина Константинова, гласена за вицепремиер по ефективното управление, ще кажа само - горката девойка, жива да я ожалиш, защото красотата няма как да се справи с батака на българската ефективност. 
 
Абе, хора, не четете ли „Принципите на Питър“? Не са ли ви информирали вашите ПР каки и батковци, че в тази смешна книга има изключително важни неща, които човек непременно трябва да знае, когато тръгва да управлява. Например, че „след известно време всяка позиция в дадена йерархия се заема от сътрудник, който е неспособен да си върши работата“. И също – че ако в дадена работа нещо може да се обърка, то задължително се обърква.
А в четворната коалиция, която в момента се гласи триумфално да се напъха в гащите на властта, толкова много работи могат да се объркат, че Лорънс Дж. Питър би си изял шапката от яд, задето се е родил в скучната Канада, а не във веселата България. За разлика от там, тук, за да откриеш парадоксите, няма нужда от дълги и дълбоки наблюдения, стига само да пуснеш телевизора. Или дори - да излезеш на терасата.