Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Русия е престъпна държава и се управлява от престъпници. Не казвам – военни престъпници, икономически престъпници или други, а използвам по-общото понятие съзнателно. Така подчертавам единството между руския режим, държавата Русия и руското общество, единство, което не е от днес и от вчера. Не е дори само от времето на СССР, а и далеч преди това. 
Да, сегашните чутовни богатири Путин, Шойгу, Лавров и Ко, освен всичко друго, са и военнопрестъпници. За войната срещу Украйна и престъпленията на руската армия там, те трябва да бъдат съдени на международен, да речем - Санкт-Петербургски процес и така още в началото на 21 век да се сложи точка не само на техните болни амбиции, но и на апетитите на всички тям подобни изчадия по света. 
Изчадията се броят на пръстите на едната ръка, знаем ги прекрасно кои са, защото отдавна ги виждаме да точат зъби срещу земята, делата и живота на други народи, да се смятат свободни от съобразяване с международни закони и хуманни принципи, да смятат властта и парите за по-важни от хората и живота. Техните мръсни ръчички трябва да бъдат пречупени, лъжливите им устички - да бъдат затворени завинаги, а извратените им умове - да бъдат ограничени от възможността да въздействат върху всички останали хора. 
Но Путин и бандата му са нещо повече от военнопрестъпници. Те са 

международни терористи, 

които не просто използват, а стимулират противоречия вътре в обществата или между народите, за да доведат до ескалация на терора. И не говоря само за прекия руски терор срещу Украйна, Грузия, Чечня и други страни в тъй нареченото пост-съветско пространство. 
Крайно време е някой да се зарови здраво и да докаже онова, което логиката и почеркът сочат - връзките на кремълския режим, руските спецслужби и руската пропагандна машина със събития, които уж не са тяхно дело. Имам предвид атаката срещу кулите в Ню Йорк, поредицата безсмислени, но нагнетяващи напрежение кървави атентати в Западна Европа през последните десетина години, стимулирането на ислямския тероризъм по света, сепаратизма на Каталуния и други европейски райони, високото напрежение в Западните Балкани, а дори, ако щете – нелепите проблеми между България и Македония.  
Аз нямам достатъчно информация, за да докажа генералното твърдение за същността на Русия като терористична държава, но нека попитам така – къде изчезна ислямският тероризъм в Европа, а и в останалия свят, през месеците, откак Русия нахлу в Украйна и е твърде заета да се занимава с други дела. 
Но цялостния престъпен характер на Русия не свършва с тероризма. Той е свързан с 

мафиотското сплитане между политическата, полицейска и икономическа върхушка,

 които координирано грабят богатствата на страната по престъпен начин, включително дори от гледна точка на екологията. В същото време мафията, чиято собственост е Русия, държи руското общество и повечето руснаци поотделно на нивото на мислене и живот от 19 век, което също е престъпно. И само по себе си ражда престъпници, както се убедихме от мародерското поведение на храбрата Червена армия в Украйна. 
Тази безогледна мафия издава закони, които откровено противоречат не просто на библейските хуманни принципи, но и на международните договори, по които Русия е страна. Кремъл нарушава тези договори, когато е изгодно за върхушката и много държи на тях, когато…..ами пак когато е изгодно за върхушката. Но и в двата случая защитава изгодата си със сила и безпощадност – полици, арести, лагери, самоубийства, отрова и кинжал, ако не обикновена автомобилна катастрофа за по-лесно.  
Така, де, няма да навлизам в подробности, всички с очите си виждаме и с разума си разбираме, че Русия е престъпна държава, голям махленски бабаит, който живее с чувство за безнаказаност и всепозволеност. Централен, обобщаващ фокус на всичко това наистина е войната в Украйна. Големият проблем е, че Западът сякаш дава признаци на умора в подкрепата за Киев и изпитва желание да „реши“ проблема на масата на преговорите, пък било то и „временно“. И независимо, че не са настъпили подходящите условия за това. 
Не са случайни съобщенията напоследък за „мек“ натиск от САЩ върху Украйна да декларира готовност за преговори с Путин. Не са случайни отново заявените амбиции на френския президент Емануел Макрон да посредничи, да бъде „мост“ с Путин, пак да дрънка глупости по телефона с Господаря на Кремъл. Нищо, че онзи го унижава всеки път, а после продължава да прави каквото си иска. Не е случаен напънът и на Ердоган от самото начало на мръсната руска агресия в Украйна, да стане световен миротворец №1, като посредничи и събере страните на мирни преговори в Истанбул. И вероятно като получи после Нобел за мир, който ще го впише в списъка на най-великите.  

Това поведение на водещи западни лидери е абсолютно погрешно, то вдъхва не просто основания за надежди, но и

дава реални сили на Путин да издържи,

да продължи с престъпленията колкото може по-дълго, за да изтощи докрай готовността на Свободния свят за съпротива и в крайна сметка – да спечели, да се измъкне дори от гадната ситуация, в която е затънал. 
Нещо повече, Путин и престъпниците около него очевидно са стимулирани и от постоянно демонстрираната готовност на Запада да играе пасивна, вместо активна роля в конфликта. 
Западът от една страна помага на Украйна с оръжия, пари и какво ли не, но от друга я спира да разгърне отговор срещу руската агресия на руска територия. Западът чака да види следващия ход на Путин и тогава реагира, тоест, придържа се към поведението „след дъжд – качулка“. Западът налага бавно и методично пакети от санкции, вместо да удари масирано по най-свидното за руските бандити. Не, бе, не онова в гащите, другото – парите. И достъпът до нормалния свят, където руската върхушка не само харчи въпросните пари, но и печели нови чрез бизнес в сивия и черния сектор, корупция, заобикаляне на законите, неплащане на данъци. 

Това показва, че Западът няма ясното съзнание за престъпната същност не само и просто на сегашния режим в Кремъл, а на Русия като държавно образувание. И не си дава сметка за дълбочината, която 

престъпната зараза е достигнала сред руските граждани

 По този начин е гарантирано, че утре, когато режимът на Путин се срути и изчезне в небитието, Западът пак ще бъде „изненадан“ от нежеланието на Москва, съчетано с неспособност, да влезе в пътя на демократичното развитие. Че Русия ще си остане под една или друга форма автократична държава и самите нейни граждани ще се откажат от свободата си. Че Руската империя, може би след малко прекъсване, колкото да отдъхне и набере сили, ще продължи да създава проблеми на околните страни и народи, както и на целия свят. 
Време е не просто да мислим реалистично и да си дадем сметка за всичко това, но и да действаме по съответния начин. Отсега трябва Западът да е готов за момента, когато ще се наложи да реши – дали след като Украйна спечели войната и Москва се окаже в поредния колапс, пак ще повярваме на руската мимикрия, както при Горбачов и Елцин или точно тогава ще удвоим и утроим натиска за постигане на дълбоки и трайни промени не само на Русия като държава, но и на самото руско общество. Трябва да имаме не само общи планове, но и конкретни разработки за начините и средствата, по които може да се постигне целта.  
Иначе децата ни пак ще имат сериозни грижи покрай амбициите на Източната империя. После внуците ни ще ги имат и така – до безкрай. Не, в отношенията с Русия трябва да сме максимално твърди – и максимално умни.