Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Израел е нападнат от терористи. Атаката е изненадваща, жертвите са ужасяващи, отговорът ще бъде тежък и безпощаден.
Веднага се появиха сравнения между удара на „Хамас“ срещу Израел сега и удара на „Ал Кайда“ срещу САЩ преди 22 години. Паралел има, доколкото и тогава атаката беше подла и внезапна, а жертвите - невинни и многобройни. Светът беше изненадан и се заговори за началото на война срещу тероризма.
Грешка - тогава започна всъщност
война на тероризма срещу Свободния свят,
а не на Свободния свят срещу тероризма.
Това на пръв поглед невинно понятийно объркване обаче обръща смисъла на нещата и ни пречи да виждаме истината, всъщност то позволи постепенно да забравим какво в действителност става, да потънем в летаргичен сън. И то, въпреки че след Двете кули в Ню Йорк, имаше още доста кървави епизоди от тази война в самата Европа – Испания, Франция, Великобритания, Белгия, къде ли не.
Но между атаката сега и онази отпреди 22 години има и една съществена разлика. През 2001 никой не беше чувал за „Ал Кайда“, името на тази терористична банда се знаеше само в специализираните разузнавателни среди. Сегашният случай е точно обратен – „Хамас“ са известни на всички като терористична организация вече повече от 4 десетилетия и те винаги са говорили открито за това, което се готвят да направят. И постоянно са го доказвали с по-малки атаки. Но вместо да бъдат силно респектирани или дори направо унищожени навреме, те буквално се забавляват, като се подиграват на либералните демокрации. Защо? Ами ние в заслепението си ходим да преговаряме с тях, да ги коткаме и омилостивяваме, да им плащаме пари, за да могат уж да създадат своя държава и да кротнат малко, пък ние ще ги храним…..
Всички тези наистина либерални бълнувания и безпочвени мечти за спокоен свят, както виждаме, са посрещани от терористите с насмешка, те никога не са се отказвали от намерението си да атакуват Израел и Свободния свят и винаги ясно са заявявали това. Ситуацията малко прилича на речта на Путин в Мюнхен през 2007, когато той открито заяви пред света руските имперски претенции, но светът не му повярва – дори след като нахлу в Грузия и отне Крим от Украйна. Поне не му повярва докрай.
Същото е и с терористите от „Хамас“. Те си живеят необезпокоявани в нещото, което уж е „палестинска държава“, наречено Ивицата Газа, оттам често-често пуцат с ракети по Израел, за което светът мълчи сляп и глух. Но когато Израел отвърне на провокациите, същият този свят започва да вопие – „как си позволяват да закачат горките палестинци, те толкова са изстрадали“.
В същото време парите, които Свободният свят дава щедро за издръжка на тази „палестинска държава“, се управляват от терористите и очевидно се използват през годините не по хуманитарното си предназначение, а за засилване на военната им подготовка и мощ. Да, бе, истина е, не само Германия, която сега се хапе отпред и отзад, че така доверчиво и мощно им помага финансово. На измислената „палестинска държава“ пари плащаха и САЩ, а дори…..Израел. Само мир да има…..Да има, ама няма.
Но тук е необходимо още едно изключително важно уточнение, защото публиката, подведена от левичарските медии съзнателно и от некадърните медии несъзнателно, продължава да вика на въпросните терористи от „Хамас“ „палестинци“, а на Ивицата Газа – „палестинска държава.
Няма такъв филм, граждани.
Държава Палестина няма и никога не е имало
в човешката история, както няма и „народ на Палестина“, „палестинци“ или някаква друга подобна измислица. „Палестинците“ са местни араби или преселници от други арабски страни, а Палестина е географско, териториално понятие. В обозримото минало тази земя е част от Османската империя. След края на Първата световна война, с решение на Лигата на нациите, първи вариант на днешното ООН, тя се предава за управление от британската администрация като Мандатна Палестина. Там живеят и винаги са живели заедно араби и евреи, в различни исторически периоди има различни вълни на заселване и изселване.
Конфликтите се засилват, след като Теодор Херцел създава ционисткото движение в края на 19 век и процесът на преселване на евреи в Палестина се засилва. Още по-тежка става ситуацията обаче, когато мнозина евреи, след преживените ужаси по време на Втората световна война, тръгват за единственото място на света, където могат да отидат - своята историческа Обетована земя.
През 1947 британската администрация обявява, че смята да се откаже от мандата си за управление, а Общото събрание на ООН през ноември 1947 приема резолюция за създаване на две държави на територията, наречена Палестина – една арабска, една еврейска, плюс специален статут за свещения град Йерусалим, който да бъде под международен контрол.
И какво се случва? Съобразно решението на ООН, евреите създават своята държава, но арабите отказват – буквално напук. Те заявяват, че искат цялата територия на Палестина и никога няма да се примирят със съществуването там на еврейска държава, вечно ще воюват срещу нея, докато изгонят или избият и последния евреин. Е, през годините следват няколко масивни и множество доста по-миниатюрни опита да го направят, но всички са безуспешни – Израел просто смазва всеки опит да бъде унищожена неговата държава и неговия народ.
Така ще стане и сега,
бандитите от „Хамас“ могат вече да си приготвят прощалните думи,
защото този път няма да им се размине. А и Свободният свят този път сякаш е наистина шокиран от подлостта и мащаба на терористичната атака и – поне се надявам – ще застане зад Израел с цялото си могъщество. Както направи с Украйна, впрочем, защото коренът на злото и в двата случая черпи сокове от една и съща отровна яма.
Но преди да стане дума за връзката между атаката на „Хамас“ срещу Израел и атаката на Кремъл срещу Украйна, ето още едно уточнение, свързано с понятието „ционизъм“. Заради манипулациите най-вече на комунистическата и левичарска пропаганда през последните над сто години, за мнозина „ционизъм“ звучи като мръсна дума, възприема се за нещо като „еврейски нацизъм“ най-грубо казано. Нищо такова няма, Херцел официално създава ционисткото движение на конгрес в Швейцария през 1897, това е просто едно мирно политическо и духовно движение за единение на самите евреи, свързано и със завръщането им в Обетованата земя. Херцел, който е известен за времето драматург и журналист, дори пише утопичен роман, в който развива идеите си за характера и структурата на новата еврейска държава, като доста наивно изтъква, че арабите ще са доволни да живеят в нея, защото тя ще издигне силно и тяхното икономическо, културно и битово ниво.
Голяма наивност, нали? Херцел дотолкова вярва на фантазията си, че доброто управление влияе положително върху разума на хората и народите, та пренебрегва докладите, които получава от своите хора в Палестина. Те предупреждават, че арабите всъщност не искат и да чуят за живот в една и съща държава с евреите, независимо от всички възможности да просперират по този начин. Те
не искат мир и прогрес, те искат да мразят
и са готови да убиват, за да живеят скотски, както дедите и прадедите си.
Е, да виждате някаква разлика между арабите в Палестина преди век и сегашните терористи изсред тях?
Тук обаче е важно и друго – терористите навсякъде по света, независимо дали се явяват малка банда като „Червените бригади“ и „Баадер – Майнхоф“ в Европа, „Ал Кайда“ и „талибаните“ в Афганистан, „червените кхмери“ в Камбоджа, Кремъл в Русия или „Хамас“ и „Хизбула“ в Близкия Изток, са си терористи. Те са задължително против демокрацията, човешките права и свободи, против мира и нормален живот. Те са задължително подли и манипулативни същества. Ясно видяхме как Путин и неговите пропагандисти опитват да внушат на света, че не Русия нападна Украйна, а Украйна и Западът нападнаха Русия. Сега виждаме абсолютно същото поведение от терористите на „Хамас“. В ООН представител на Ивицата Газа заяви, че Израел всъщност е нападнал палестинската държава…..
С такива същества не може да се водят преговори, на тях не може да им се има доверие за нищо, което кажат или подпишат, те винаги лъжат и се правят на бедни и нещастни, за да те умилостивят, но те захапват подло изотзад и в най-неочаквания момент. И се радват, защото смятат, че просто са те надхитрили – ти си тъпият слабак, който се поддава на техните маневри, само защото има някакви си принципи.
Крайно време е да разберем всичко това и да повярваме, че единственото лекарство срещу подобна сган е тя да бъде
пометена от пода и струпана на купчина в ъгъла
Ама прогонени били „палестинците“ от домовете си. Не, не са прогонени, те се махнаха от домовете си, за да воюват срещу Израел и света. Питайте краля на Йордания, това беше първата арабска държава, която го разбра. Ама Израел ги бил атакувал и избивал мирни хора изсред тях. Не, за толкова години досега е ясно доказано, че Израел атакува, само ако бъде атакуван. И че сред тях няма мирни хора, защото дори децата се обучават и използват като не само за уличен бой с камъни, но и за терористи-камикадзе. Ама гладни били, защото земята им е малко и нямат какво да ядат. Не, щом имат пари за оръжия и военна подготовка, значи не би трябвало да са гладни, а мирни. И така нататък, много още мрънкания, свързани с въпросното „ама“ могат да бъдат изброени.
На това трябва наистина да се сложи край, защото иначе алиансът на силите на Злото – Русия, Иран, „палестинските“ терористи и останалият башибозук, ще сложат край на нашия свят и на нашите принципи.
Знам, че е трудно, но не е невъзможно. А ако почакаме още малко, може да стане още по-трудно. Само си представете, че утре избухнат още три огнища на конфликт – Китай атакува Тайван, Северна Корея – Южна и Сърбия влиза в Косово.
Какво правим тогава, бейби?
Още от Лачени цървули
Търси се "виновникът" за провала на поредното 51-во Народно събрание
Имитацията на преговори пред публика има една единствена цел - успешно набедяване на другата страна като виновник за предначертания неуспех на договарянето
Радeв, демократичната общност и геополитическата буря
Диктатурата у нас е възможна само с благословията и подкрепата на Москва, а президентът добре разбира това условие
Видовден за нарушителя на конституцията дон Радев
Има път за освобождаването от зависимостите и изграждане в страната ни на правов ред, в който няма да има недосегаеми