А деменцията все не идваше, за да ни спасиш от нашата склонност да разсъждаваме и да помним
Д-р Любомир Канов
В дълбините на комунизма онези, които можеха да мислят бяха в беда и изпадаха на дъното на обществената стълба. Моят много умен колега, с когото изпивахме всичко каквото намирахме в лудницата и в гаровия бюфет до нея, където практикувахме тогава, се примолваше след дежурство и след изпиването на последната пърцуца да дойде по-бързо деменцията, за да ни спаси от
проклятието да умеем да схващаме и да разбираме кое е нормално
“О, деменцио, — проплакваше той, —ела по-бързо, да ни спасиш от нашата склонност да разсъждаваме и да помним !”
Но тя все не идваше и не идваше.
Не успяхме да станем истински алкохолици, въпреки, че положихме доста усилия. Провалихме се. Станахме неуспешни алкохолици. Някои се опитаха да станат полиаморозни любовници, но и там мисленето пречеше и ги проваляше. Не ни вървеше със страстите и с напора към власт, нито към притежанията на блага.
Ставахме приятели с поети, но те умираха рано и залостваха със стиховете тясната пътека след себе си.
С течението на годините решително и изцяло се потопихме в дебрите и налудностите на човека. Там беше сякаш по-интересно и по-близо до реалността, отколкото в
експерименталната психоза, наречена комунизъм
Дали намирахме утеха там?
Обществата след това изведнъж рязко се промениха, обаче хората — не.
Ала животът полека-лека се смали и приятелите ни започнаха да изчезват един по един.
Както казваше един поет, който понякога идваше в лудницата да помълчи заедно с нас:
“Петел пропее, пролае куче
И времето си изтече…”
Така постепенно дойде и есента.
Фактор
В дълбините на комунизма онези, които можеха да мислят бяха в беда и изпадаха на дъното на обществената стълба. Моят много умен колега, с когото изпивахме всичко каквото намирахме в лудницата и в гаровия бюфет до нея, където практикувахме тогава, се примолваше след дежурство и след изпиването на последната пърцуца да дойде по-бързо деменцията, за да ни спаси от
проклятието да умеем да схващаме и да разбираме кое е нормално
“О, деменцио, — проплакваше той, —ела по-бързо, да ни спасиш от нашата склонност да разсъждаваме и да помним !”
Но тя все не идваше и не идваше.
Не успяхме да станем истински алкохолици, въпреки, че положихме доста усилия. Провалихме се. Станахме неуспешни алкохолици. Някои се опитаха да станат полиаморозни любовници, но и там мисленето пречеше и ги проваляше. Не ни вървеше със страстите и с напора към власт, нито към притежанията на блага.
Ставахме приятели с поети, но те умираха рано и залостваха със стиховете тясната пътека след себе си.
С течението на годините решително и изцяло се потопихме в дебрите и налудностите на човека. Там беше сякаш по-интересно и по-близо до реалността, отколкото в
експерименталната психоза, наречена комунизъм
Дали намирахме утеха там?
Обществата след това изведнъж рязко се промениха, обаче хората — не.
Ала животът полека-лека се смали и приятелите ни започнаха да изчезват един по един.
Както казваше един поет, който понякога идваше в лудницата да помълчи заедно с нас:
“Петел пропее, пролае куче
И времето си изтече…”
Така постепенно дойде и есента.
Още от Лачени цървули
Политическото оцеляване на "транзакционният" Тръмп е надежда за оцеляване и на бункерния плъх
Да обвиниш Украйна и Зеленски, борещи се за своето оцеляване и надмогване на агресията, за ръста на световните цени на нефта и дизела е просто поредна подлост - подлост в навечерието на избори, които Донлад ще изгуби
Снишаването като национално предателство
Русия просто изпробва търпимостта на ЕС и респективно на НАТО, като разчита, че с настоящия си президент САЩ не биха участвали солидарно в ответна акция, а България гордо демонстрира, че е потопено националното ни достойнство
Не творбата, а полът: как Стокхолм обезценява своята Нобелова награда за литература
Георги Господинов най-вероятно ще получи рано или късно тази награда, но според логиката на Стокхолм той би бил „наред“ най-рано догодина