Игар Тишкевич*, Униан
 
Украинските медии разпространиха кадри как в Северна Корея приканват руската правителствена  делегация да напусне залата за преговори. (Руските представители са нарушили севернокорейския протокол – влезли в залата преди лидера на страната  Ким Чен Ун – б.р.) Действително за чиновниците от висшия ешелон на Руската федерация това беше унижение. Но са важни не техните емоции, а финалният документ, чийто текст е 

недостъпен

 Затова пък за насоките на преговорите може да се съди по състава на правителствената делегация.
 
И така, на масата на преговорите седнаха:
 
- Министърът на отбраната на Руската федерация  Андрей Белоусов.
 
- Заместник-министърът на отбраната по въпросите на военно-техническото осигуряване на въоръжените сили на Руската федерация Алексей Кривоушко.
 
- Първият вицепремиер Денис Мантуров, в чийто ресор е развитието на военната промишленост.
 
- Шефът на "Роскосмос" Юрий Борисов.
 
- Министърът на природните ресурси на Руската федерация Александър Козлов.
 
- Вицепремиерът Александър Новак, куриращ горивно-енергийния комплекс.
 
- Министърът на транспорта на Руската федерация Роман Старовойт.
 
- Министърът на здравеопазването на Руската федерация Михаил Мурашко.
 
- Шефът на руските железници Олег Белозеров.
 
И, което прави впечатление, едновременно с това са задействани помощникът на руския президент по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков и външният министър Сергей Лавров.
 
По състава на делегацията не е трудно да се досетим за 

основния вектор на преговорите

 Това е военно-техническото сътрудничество.
 
В това отношение Северна Корея има какво да предложи:
 
- Балистични ракети със среден обсег. Естествено, те не са "десетки хиляди", както пишат южнокорейски източници, но Ким Чен Ун може да продаде определено количество от запасите си. И да произведе нови, ако Русия си плати.
 
- Боеприпаси. Северна Корея е произвеждала (и може да произвежда) колосални количества снаряди за артилерийските системи от съветски тип. Впрочем, тази продукция активно се експортираше през 80-те години. Намаляването на броя на конфликтите, а по-късно и търговските ограничения редуцираха възможностите за продажби на външните пазари. А в самата Северна Корея се натрупаха внушителни запаси, чието съхраняване е скъпо, утилизирането им — още повече. Продажбата им на Русия е добър вариант за севернокорейската икономика.
 
- Възможности за използване на севернокорейски предприятия за производството на компоненти за руската бронирана техника. Също и модернизиране на моделите, които Русия държи в запасите си. В края на краищата, севернокорейската модернизирана версия на Т-72 „Покпхунхо“ по своите характеристики не отстъпва особено на руския Т-90.
Изброеното по-горе обяснява присъствието на Белоусов, Кривоушко, Мантуров и Борисов в делегацията.
 
Но изниква въпрос – какво са правили там министърът на природните ресурси на Руската федерация Козлов и вицепремиерът Новак? И тук си струва внимателно да оценим запасите от полезни изкопаеми на Северна Корея. Има разузнавателни данни още от периода на сътрудничество със СССР, според които страната разполага с 

находища на цинк, волфрам, никел, магнезит

 Отделно трябва да споменем завода за алуминий в Пукчханг, пуснат в експлоатация през 1984 г. Всичко това е необходимо на Руската федерация в условия на война.
 
А ето че Северна Корея се нуждае от петрол. По-рано суровината за двете построени в страната рафинерии идваше от Русия и Китай. В условията на санкции и двете страни в края на 90-те години намалиха обемите на продажбите. Но Путин вече се изказа колко е "несправедлив" санкционният натиск. Това означава, че петролът ще тръгне. Особено на фона на трудностите с продажбите по други направления.
 
Естествено, такова рязко разширяване на сътрудничеството изисква работеща логистика. Затова и в делегацията бяха министърът на транспорта на Русия и шефът на железниците.
 
Споменатите точки най-вероятно ще са в договора. Но трябва да споменем още една особеност — това е наименованието на документа. Договорът 

"за всеобхватно стратегическо партньорство"

 с названието си по-скоро е характерен за китайската, но не и за руската дипломация.
 
И тук прави впечатление, както присъствието на Лавров и Ушаков в делегацията, така и следващата точка от визитата — Виетнам.
 
Последното е интересно, доколкото на фона на конфликта на Вашингтон с "китайските комунисти", техният "виетнамски комунизъм" изглежда по-привлекателно за американските елити. Тоест, двете държави днес в много отношения са конкуренти, едновременно в няколко сфери. Освен това, Виетнам може да стане важна юрисдикция за организирането на допълнителни потоци за "паралелен внос" в Русия.
 
Затова, ако теглим чертата под тази логическа последователност, може да допуснем, че след безрезултатната визита на Путин в Китай руските власти са решили да покажат способността си "да действат самостоятелно" в зона, която Пекин възприема като зона на своя безусловна доминация. И едновременно с това да решат проблемите си с доставките на стоки и технологии, които очакваха, но така и не получиха от китайските партньори.
 
*Игар Тишкевич е политически анализатор от Украинския институт за бъдещето.
Превод: Faktor.bg