Иван Ибришимов

В рамките на петгодишния си мандат президентът Радев се утвърди трайно не само като продукт на кремълското политинженерство, но и като действащ „Троянски кон“, който усърдно прокарва и защитава руските интереси в ЕС. Малко неочаквано, чрез активното си участие в инициативата „Три морета“ той успя да 

изненада неприятно московските си покровители 

и приятно лидерите на ЕС и САЩ. Това пролича ясно по време на срещата на високо равнище по инициативата в София преди седмица.
За повече от 10 г. управление премиерът Борисов успя да си извоюва име на верен съюзник в рамките на ЕС и НАТО, но едновременно направи най-голямата услуга на Русия като де факто й подари т. нар. „Български поток“, който по същество е руски, макар и построен с над 3 милиарда от парите на българските данъкоплатци. Така той успя да нервира и европейците, и американците, които елегантно, без шум май оттеглиха подкрепата, която също така мълчаливо му оказваха.
В противовес на тихата дипломация, сблъсъкът между президента Радев и премиера Борисов вече пета година трещи над зашеметените български глави и поражда нерадостни мисли за бъдещето на държавата в условията на глобална епидемия и очертаваща се на хоризонта икономическа депресия. В такива случаи в страните с представителна демокрация главната роля получава парламента, а отговорността за решаването на проблемите пада върху партиите. В България, поради умишлено заложени в конституцията капани като „служебно правителство“, примерно, днес парламентът е разпуснат, а партиите, с малки изключения са в насипно състояние. Такива са фактите към момента.

Факторът Русия

Открай време Русия възприема официално НАТО като враг и заплаха. Като част от НАТО за Русия и България е враг, независимо от сладникавите приказки за вековно приятелство, православие, плески-пляски, „курица не птица“ и други примамки за лапнишарани. Русия води хибридна война срещу ЕС и НАТО, съответно срещу България. Тъй като поради обективни причини тя не може да си позволи екстремни действия срещу държави от двете мощни организации, нейна основна цел е да очертава нови разделителни линии между страните членки, да предизвиква вътрешно противопоставяне в отделните държави, да влияе по време на избори, да корумпира политици и крупни бизнесмени на всички нива, да си създава „агенти на влияние“, удобни парламентарни мнозинства и зависими от нея правителства.
В международен план „Брекзит“ е най-голямата хибридна победа на Москва, следвана от заплашителното и засилващо се все още противопоставяне на огромни, милионни маси хора в САЩ. 

На родна земя

В България стремежът на Кремъл е към задълбочаване на конфликта „фили – фоби“ с акцент върху парламентарното представяне на русофилските организации и маргинализиране на „лудите глави“ (според руският посланик Митрофанова) и „нечовеците“ (според  пропагандиста Даря Асламова). И в двете посоки засега руските напъни удрят на камък. Изявените проруски партии търпят провал след провал, а дори президентът Радев с оглед амбициите му за втори мандат, обръща палачинката. 
При награждаването на посланика на Кралство Нидерландия Берендина Мария тен Тъшър с орден „Мадарски конник“ – първа степен той акцентира, че като „СЪЮЗНИЦИ  в ЕС и НАТО страните ни са призвани да работят заедно за ... и просперираща Европа“. До скоро той предпочиташе да говори за партньори, но ето че стигна поне вербално до „съюзници“. На този фон дойде личното видеообръщение от президента на САЩ Джо Байдън до участниците в Софийската среща на върха, а президентът на ФРГ Франк Валтер Щайнмайер нарече Румен Радев „моят приятел“. Дребни, но показателни детайли от картината, които заслужават внимание.

Равносметката

И с невъоръжено око се вижда, че през последните години и президентът, и премиерът се опитват да балансират в сложната двойна игра между евроатлантизма и евразийството. Проблемът им е, че дали от незнание, дали от липса на дипломатически и международен опит, и двамата го правят доста аматьорски. Границите на възможностите им за маневриране се определят преди всичко от принадлежността към съответните съюзи и цивилизационна общност и те не бива да се нарушават. Не може да има равнопоставеност между отношенията със съюзниците и с държава, която те възприема като враг. С нея отношенията трябва да се определят изключително от реципрочността.
Колкото до партиите, като изключим провалилите се „Атака“, АБВ, „Възраждане“ на Костадинов и „Възраждане на България“ на тандема Виденов – Малинов, останалите, като ИТН, БСП, ДБ и ДПС не правят резки движения. Дори Костадинов - Копейкин напоследък смени тона, което е признак на разум.
Все пак сега най-важното е парламентарните партии да постигнат разумен компромис и да излъчат работещо правителство. Ако шоумените не успеят – да се махат от политиката. България не е телевизионно студио. В Народното събрание и без тях намирането на баланс е по-постижимо. На хората им дойде до гуша от разделения и омраза.