Филмът „Мафията срещу Мафията” няма свършване…май

Димитър Попов
 
От 2 години доминиращата медийна пропаганда в България повтаря че гледаме филм със заглавие „Народа срещу мафията”. В този сценарий народът, олицетворен от четворната коалиция, е взел властта със всенародни протести и сега напъва да пребори омразните Босове, които обаче пречат задкулисно и подло подсичат народните усилия за справедливост и благоденствие.
Много наблюдатели обаче, включително аз повтаряме, че горния сценарий е чиста пропагандна измислица. Истинския филм, който тече пред очите ни, е друг, и се нарича 

„Мафията 1 срещу Мафията 2”

 Той започва преди 3 години, когато управляващия олигархичен кръг, условно наричан Борисов – Пеевски, атакува чрез съдебни и данъчни хватки топ бизнесмените Божков, Василев, Прокопиев, Бобокови, Дончев и други, създавайки широк кръг от накърнени интереси и отличен фундамент за тяхното обединение. В България винаги става така – натиснете ли бизнес интерес, той веднага става политически. През 2020 година вече имахме две ясно оформени политико- олигархични групировки - едната на власт, другата в опозиция.
Битката беше неизбежна. Предвождаха я генералите Борисов и Румен Радев. В самата битка участваха и държавните институции - съдебната власт, президентството, правителството, както и поне две чужди посолства в София. В тази титанична борба за овладяване на статуквото и ресурсите на властта бяха хвърлени и много пари, естествено. 
Войната беше безкомпромисна, брутална, с призиви за чегъртане, за унищожаване, за решетки и затворнически райета. Не бяхме виждали такава битка от 30 години насам. Ама не бяхме виждали и толкова озверели олигарси дотогава…
На народа в тази битка на мафиите му беше отредена ролята на масовката. Нямаше нужда от много статисти впрочем, имаше добри оператори, които с хиляда протестиращи 

имитираха Велико народно въстание

Кулминацията на филма беше триумфът на Мафията 2, която състави свое правителство и се зае да рушка данъчната и съдебната система, за да ги нагоди по вкусовете на новия управляващ олигархичен кръг. Работата е там, че силите им бързо свършиха. Оказа се че новите политици и техните олигарси трудно намират общ език и се изпокараха за няколко месеца.
Развръзката в българските условия винаги е една и съща – някой предава четата, отваря задната вратичка, договаря се с врага и се измъква по терлици в суматохата. 
Този филм – „Мафията 1 срещу Мафията 2” го гледаме за пореден път, в поредната кавър версия. Пак е с различни артисти и с различни режисьори, с леко променен сюжет, но финалът си е същия. Най-драматичен беше той по времето на Виденов и неговия олигархичен кръг „Орион”. Тогава преживяхме хиперинфлация и катастрофа. Сегашният сценарий е с повече страници, с повече обрати в сюжета, с повече неясноти около героите. Резултатът обаче върви по същата скала –имаме двуцифрена инфлация и няколко кризи, които скоро ще станат катастрофа.

Докога българите ще бъдат статисти в този филм на мафиите,

 остава загадка. Обидното е, че всеки път киносалонът е пълен, хората люпят семки и цъкат с език, а после възхваляват победилата мафия, според пословицата, че е по-добре да си на каруцата, отколкото в краката на коня.
Що се отнася до филма „Народа срещу Мафията”, него няма да го гледаме никога, защото сценарият ще е за революция, а в България революции не са възможни дори на кино. У нас е възможно друго – накрая лошите да се споразумеят кой какво ще вземе, и да оставят хората в най-любимия им филм - „Сиромашко лято”.