Димитър Попов

Напоследък руските глашатаи в България често говорят, че след войната в Украйна света няма да бъде същият. Вече се установявал новия световен ред както го искала Русия, и за България предстояли трудни времена, защото за Путин тя е вражеска държава. Твърдят и куп други глупости, които доказват, че руската пропаганда у нас продължава да вършее на пълни обороти.
За какъв нов световен ред мечтаят русофилите всъщност? Вероятно и те не знаят, защото от Кремъл не са им обрисували цялата картина на света, както го иска Путин. 
В полза на русофилите и за тяхно ограмотяване, ще се опитам да разшифровам 

новия световен ред, който Путин им готви

Ще започна с психологически размисъл... По неговите думи, руският президент иска да промени сегашното нетърпимо положение, при което САЩ и Запада никого не уважават, особено пък Русия. Какво точно уважение очаква един руснак, когато ви казва „Ты меня уважаешь?“, е най-голямата загадка на руската душа. Медицинското обяснение е елементарно - човекът е пресушил две бутилки водка и се мисли за Наполеон. Ако обаче ви задава този въпрос трезвен, значи в ръката зад гърба му вече има пистолет, а помислите му далеч не са чисти и почтени. Та от психологическа гледна точка, руският владетел си представя новия ред като лудница, в която всеки пита всеки „Ты меня уважаешь?” и стреля по всеки, който отговори „Нет!”. В такъв свят няма русофили и русофоби, а само луди. 
Вторият ми размисъл е вече политически – защо цял държавен елит подкрепя психопата Путин в опита му да разруши света и самата Русия, превръщайки ги във военен полигон? 

Тук нещата са обясними рационално. След края на Студената война, САЩ и Европа, както и най-развитите в света държави, въведоха два основни критерия за лидерство в световната йерархия. Първият е икономическият растеж и стандарта на живот, който се пресмята като Брутен вътрешен продукт, технологичен напредък и финансови ресурси. Вторият е военният потенциал на държавата и дали в него се включва ядреното оръжие. 
По тези два обективни показателя най-развитата държава в света е САЩ. И съвсем естествено американците поеха световното лидерство. Това  далеч не им носи само позитиви, както си мислят русофилите. Те имат и задължението да гарантират световния мир и да приобщят всички държави към глобалната икономическа и финансова среда, което никак не е лесна работа, когато има лидери като Ким или Путин, а освен това им излиза и скъпо да подържат долара като световна валута. 
Останалите ядрени сили приеха доброволно превъзходството на САЩ, тъй като не покриваха икономическия критерий за собствено лидерство в света. Приеха го и „победените” в Студената война Русия и Китай. 
В някакъв смисъл американците направиха за тях нов план Маршал, като ги приобщиха към световната икономика и им отвориха вратите за новите технологии и за световните финансови пазари.

„Победените” различно се възползваха от този шанс. Най-печеливш се оказа Китай. В началото на 90-те години гладуващите китайци бяха около 500 милиона, в края на десетилетието този брой рязко намаля за сметка на нова средна класа, създадена по европейски образец. Китай, който беше и ядрена сила, бързо стана икономически гигант и един от стълбовете на световната икономика. 
По долу от САЩ и Китай в тази икономическа йерархия на развитите държави се наредиха Япония, Франция, Канада, Германия, Австралия, като някои от тях, макар и да не са ядрени държави, изпревариха по значимост Русия, тъй като членството им в НАТО на практика означаваше, че покриват и критерия за военен потенциал.
За разлика от Китай, Русия реагира различно. Огромната държава, изпаднала на 11 място в световната йерархия, получи подобаващото отношение като към икономическо джудже. Обидени и унижени, но с имперско самочувствие,  в отговор руснаците възприеха политиката на НЕП-а от 1921 година: лицемерно приеха новия световен ред, натрупаха нови технологии и финансов ресурс като Китай, но вместо за по-висок стандарт на живота в Русия, употребиха натрупаното за 

превъоръжаване и подготовка за нов военен конфликт

Тази тактика приспа западните лидери. На Запад смятаха Путин за един от своите, бяха сигурни, че и той като останалите търси икономическите ползи за Русия, а не реванш за студената война. Изобщо не схванаха, че толкова далеч на Изток не е важно как живеят гражданите, а кой е владетелят и дали той е доволен от своето битие на руски владетел. Елцин беше слаб цар по руските стандарти. Той прие американската доминация, получи нови технологии и стоки, които заляха руския пазар, но „продаде Матушката на Клинтън”. Путин промени стратегията. Той пет пари не даваше дали руснаците имат перални и хубави телефони. Силовака Путин върна главния въпрос в руската политика – уважават ли го американците или не го уважават; страхуват ли се съседите от него или не. И през 2008 година ескалира войната като единствен начин Русия да принуди всички да се страхуват от новия руски владетел както му се полага. Жертвите бяха Чечения, Грузия, Молдова, Украйна. И всеки път той повтаряше, че това е

 световна война срещу НАТО,

 че иска нов световен ред, в който право има само онзи с оръжието, а не тези с пералнята и телефона. Така западните лидери, проспали някога Хитлер, се оказаха напълно неподготвени и за агресор като Путин.
Осъзнаването дойде с избора на Байдън за американски президент. Увеличеният военен бюджет на НАТО, увеличените пари за превъоръжаването на САЩ, Германия, Япония, Франция и останалите големи сили, е крачка към налагане на военния фактор пред икономическия, което беше и целта на Путин. Само че той не се усети какъв лъв е събудил… Руския военен бюджет, който е 90 милиарда в най-силните години, а днес е около 60, е тавана на руската икономика, докато Германия и Япония още през тази година добавиха по 100 милиарда към военните си разходи. 

Останалите правят същото и ако става дума за военни класации, най-недоволни от войните на Путин би трябвало да са Китай и Индия. Двете държави, макар и ядрени сили, са твърде слаби военно, за да се конкурират с Русия и САЩ, а това ги прави губещи от промяната на световния ред. На Шанхайската среща се видя, че те разбират това прекрасно. И Си, и Моди напомниха на Путин, че не са съгласни с войната в Украйна и сега не е време да руши световния ред. Китайски източници твърдят дори, че Си му е дал ултиматум до 12 ноември да приключи авантюрата в Украйна, иначе Китай спира с двуличието, което сега практикува заради евтиния руски петрол и газ,и ще преосмисли поведението си.
Та ако резюмирам политическата част на моя размисъл – излиза, че ако си военен гигант, но икономическо джудже, в края на краищата си  оставаш джудже… Може ли тогава „джуджето” Русия да зачертае икономическия фактор и да наложи нов световен ред, основан върху войната, а не върху мира?
Разбира се, че не! Русия е временна заплаха за света. Тя не може да създаде световна империя, основана върху терор. Путин беше силен, докато се страхуваха от него. Твърдите изявления на НАТО смъкнаха маската на безстрашния луд, вдигнал залога до ядрена война. Вече е ясно, че само е блъфирал и няма да използва ядрено оръжие, защото ще получи военен удар, който ще разбие самата Русия на парчета. 
Според мен световния ред и след войните на Путин ще си остане такъв, какъвто е сега – отворени граници, отворени икономики, глобален финансов пазар и доминация на САЩ в близките десетилетия. Какво ще стане със самата Русия очевидно ще е проблем не само на Русия, а и на света. Изходът е тази огромна държава да свие своя военен потенциал до нивото на своята икономика. Само тогава ще изчезнат реваншистките имперски апетити на руските владетели, които все още носят комплекса на Златната орда…