Димитър Попов

Причините да стигнем до правителствен разпад отдавна са казани – това беше коалиция в насипно състояние, направена от Румен Радев и споена само от омраза към Борисов. Тя не почиваше на никакви принципи, на никаква идеология, дори нямаха правителствена програма. Затова и се разпаднаха отвътре навън – защото не ги събори войната в Украйна или инфлацията, а тяхната неспособност да управляват с обща воля и с общи цели. 
Така или иначе неизбежното се случи – предсрочните избори почукаха на вратата. Независимо дали някой го иска или не, през есента пак ще гласуваме. Опитите за правителство на малцинството са обречени, както ясно се вижда от конфигурацията в парламента. Оставам с горчивото впечатление, че премиера Кирил Петков последен ще го научи, но като имам пред вид интелектуалните му особености, не съм изненадан. 
Донякъде е смешно, а и иронично, че изборите идват заедно с мрънкането на всички  партийни лидери, че след тях нищо няма да се промени, защото няма алтернатива, че правителство може да няма, защото ГЕРБ е без съюзници, че без Петков и Василев инфлацията ще ни потопи, че ще има изборна спирала...Партиите не искат избори, това е ясно, но причините за техния страх се коренят в 

партийния егоизъм,

 а не в грижа за общото благо. 
Четирите партии в управляващата коалиция например имат низходяща градация на общественото доверие. Само за последните три месеца БСП падна под 10% доверие, ПП до 17%, а ДБ и ИТН слязоха до 4-5%, което не им гарантира участие в следващия парламент. 
Предсрочните избори ще задълбочат тази тенденция и ще смъкнат още процентите, затова БСП и ДБ, както и ПП ще държат властта както удавник държи сламка, затова въпреки че напускат коалицията, от ИТН съвсем открито ще приветстват правителство на малцинството. В България власт трудно се изпуска, както знаете.
ГЕРБ също се страхуват от предсрочни избори и причините са две. Първо, защото сривът на управляващите не повишава доверието в тях. И второ, защото Борисов още не се е договорил с някого за следващо управление, а това за опитен политик като него е гарантирана загуба. 
И въпреки това изборите неумолимо приближават, тикани от невидимата ръка на политическата демагогия, личните амбиции, партийните сметки и паричните потоци, чиято посока не винаги виждаме. 
Друг въпрос е дали тези избори са полезни за страната. Аз смятам, че те са по-малкото зло в сравнение с това правителство. Сега руските хибридчици сеят страхове и закани направо от държавните институции, а уплашените от войната и инфлацията българи се замислиха за спасяване поединично, както често става у нас при криза. Продължаването на такава ситуация е безсмислено занимание, опасно за държавата. То устройва шепа политици, вкопчени във властта като за последно, но е пагубна за общия ни интерес. Затова и изборите са необходими. 
Рискове около тях, естествено, има. Големият риск е да не влезем в нова изборна спирала, както се случи миналата година. Другият риск, който мнозина споделят е, че Радев пак ще овладее управлението с нова коалиция, подобна на тази, но с повече проруски партии в нея.
Според мен от бъдещи предсрочни избори най-много трябва да се страхува президентът Радев. Той ще изгуби уникалната позиция, която има сега – да управлява, без да носи отговорност за самото управление.
Ще поясня: в момента Радев е най-рейтинговият политик и „бащицата” на нацията, има втори мандат благодарение на мощната подкрепа на ПП, ДБ, БСП и ИТН. Президента от своя страна е архитект на четворната коалиция. Един професор от ДБ дори нарече времето на негово име – „ерата Радев”. Участието на президента със „свои” министри, опитите му да дава рамки на социалната политика, намесите му в сферата на външните работи, на отбраната, в политиката на национална сигурност, в енергетиката, бяха толкова явни, че оставиха впечатление за правителство в неформална президентска република.
Радев се оказа много хитър политик, който отлично 

усвои двуличието като инструмент за управление

 Той хем имаше решителни намеси в правителството, хем на думи се разграничаваше от него. 
На едни предсрочни избори обаче ДБ и Продължаваме промяната ще проведат предизборна кампания с геополитически ракурс, по теми като Украйна и Северна Македония, а това ще ги конфронтира с президента публично и ще остави Радев само с подкрепата на Възраждане и БСП, които обаче няма как да направят правителство след изборите. 
Защо съм сигурен в това? 
Ние в България знаем от опит, че външните фактори са много важни за вътрешната ни политика, и въпреки това никога не се съобразяваме с тях, когато правим анализи. Представяме нещата така, сякаш тук, на място, Сульо и Пульо правят каквото искат, а народът всеотдайно и искрено ги обича или мрази. Мнозина например смятаха, че битката преди 2 години е битка между Борисов и Радев, но в нея имаше и трети, външен играч, който наклони везните. Румен Радев тогава победи Борисов с подкрепата на американското посолство и на Европа. Сега обаче той загуби тяхното доверие. Проруските му изяви за Крим, за войната в Украйна, за Северна Македония го поставиха в международна изолация. След изборите той ще контролира БСП, Възраждане, Стефан Янев, но без подкрепата на ПП и на ДБ, правителство няма да състави. А Кирил Петков и Христо Иванов не биха си зачертали политическите кариери като минат в лагера на русофилите.
Много по-възможен вариант за правителство след предсрочни избори е коалиция ГЕРБ, ПП и ДБ. Трите партии имат сходен десен електорат, с твърда пронатовска ориентация, имат и ясен идеологически профил. Договорка между тях сега изглежда невъзможна, но с помощ отвън тя може да се случи. Още повече, че Вашингтон сменя посланика си в София.

Сговорчивата приятелка на Радев Херо Мустафа напуска поста си

На нейно място тук пристига опитния дипломат Кенет Мъртън, който е от хората на Байдън с твърди антируски убеждения.

Вярно е, че Христо Иванов и Кирил Петков засега се кълнат, че мразят ГЕРБ, обаче българските политици много лъжат! В края на краищата винаги правят каквото трябва…
За онези, които вярват, че дясна коалиция е невъзможна, ще напомня че и коалиция на ДБ с БСП изглеждаше невероятна, но се случи. Ще напомня също, че Кирил Петков показва изумителна чуваемост, когато слуша какво му казват международните фактори. Последната пречка за такава коалиция е Бойко Борисов, чиято политическа кариера без друго свърши. Въпрос на време е той самият да осъзнае, че оттеглянето му е път за излизане от международната изолация на ГЕРБ, и че добрите отношения с американското посолство са като въздуха и слънцето за неговата партия. Така че нищо странно няма да се случи, ако бъдещият премиер се окаже Даниел Митов, а сред неговите министри видим и лица от настоящото правителство. 
Ако това се случи, ще видим и края на „ерата Румен Радев”, която все още застрашава европейското ни бъдеще!