Димитър Попов

Вече съм сигурен, че Радев няма да спечели президентските избори. Въпреки многото партии, които уж го подкрепят, нито една няма да работи за него истински. Причината е, че организаторите на протестите го употребиха в своята игра и свършиха каквото успяха да свършат по смяната на властта. Сега им трябва диалог, помирение, редовно правителство на всяка цена и преговорите в тази посока вървят усилено не само в България. Трусовете от миналата година, на които Радев стана лидер и емблема, ще останат в архива заедно с неговата кариера.

Впрочем трусовете у нас винаги са свързани с някой голям руски енергиен проект, както знаете. Миналата година пред завършване беше Турски поток, за който Борисов направи и невъзможните усилия да проработи до края на годината. Такъв беше ангажиментът, поет пред руснаците. Той имаше и благословията на Тръмп, който не пречеше на никакви руски инициативи в България. 
В началото на годината обаче в САЩ се смени президентът. Джо Байдън направи ревизия на политиката на Тръмп за България и оповести, че 

няма да търпи руското влияние

 тук. Най-силните критики бяха срещу Турски поток като заробващ руски проект с дългосрочни последици за Европа. След няколко предупреждения към Борисов да спре изграждането на потока, последваха и санкции срещу фирмите в него. Борисов и заинтересованите обаче не показаха желание да изпълнят ултиматума на американците. Дори наеха руски фирми, за да избегнат санкциите и да спазят срока, обещан на Кремъл. Това напрегна отношенията на правителството с Вашингтон и стана повод държавния секретар Антъни Блинкен два пъти да заобикаля София при своите Балкански обиколки.
Малко след това, в края на юни, започнаха спонтанни протести срещу Борисов с искания за оставка. Основният им двигател беше Демократична България, кръга „Капитал” и хора около Манолова и Бабикян. Те бяха подкрепени от американския посланик с официална декларация, която издаваше пълна съпричастност с техните искания. Но…въпреки, че причината за протестите беше Турски поток и предстоящия търг за строеж на АЕЦ Белене, плакати за тяхното спиране по улиците нямаше. Защо ли?
Защото към тези протести, вече с други мотиви, се присъединиха още политически играчи. БСП се зае да ги организира в провинцията и областните градове, където ДБ нямаха влияние. Изгонения в Дубай Васил Божков се твърди, че ги финансира. А начело на въстанието застана президента Радев, който имаше лични мотиви да мрази Борисов. БСП подкрепяше Турски поток, Радев си е човек на Кремъл, а Васил Божков е зависим от руските си връзки през Дубай. Ето защо плакати с надпис „Спрете Турски поток” нямаше. Общият лозунг стана приемлив за всички: „Незабавна оставка на Борисов” и „Стига корупция”. Съвсем общи и приемливи дори за 60% от българите искания.
Тъй като имаха твърде различни мотиви и очаквания, протестиращите имаха нужда от общ лидер, който да олицетвори борбата срещу Борисов. Най-подходящата емблема беше Румен Радев. Така той се превърна в лидер на протестите. Самият Радев с голямо удоволствие пое тази роля по лични причини. Имаше да си връща на Борисов за събития, за които ще стане дума малко по-надолу. 
Изглежда организаторите очакваха, че падането на правителството и предсрочни избори ще изпълнят две основни цели – да спрат  проектите „Турски поток” и АЕЦ Белене, и да изхвърлят Борисов от политическата сцена окончателно. Напълно вероятно е бъдещият силен човек след падането на Борисов – Радев, да е обещал положителни стъпки в тази посока. 
От гледна точка на самия Борисов пък, тези протести бяха подпомогнати и дори организирани от чужди служби. Борисов не поясни кои са тези служби и защо МВР е водела разследване за държавен преврат. Със сигурност обаче те не бяха руски, сметна той. Борисов не се е огънал пред натиска и напук на протестите завърши Турски поток до края на годината. За сметка на това обаче се провали АЕЦ Белене, както и самата кариера на Борисов като премиер след изборите.
Ето така 

президентът се оказа на гребена на вълната, 

силният човек в държавата, надеждата на протестиращите и на промяната. След изборите той и партиите на протеста осигуриха пълна изолация на ГЕРБ и ДПС, вече и дума не отвориха за АЕЦ Белене, но не успяха да направят правителство. Това провали два парламента и включи Радев в нов сценарий – на балансьор между несъвместими вътрешни и външни интереси. Тази роля, която никак не му приляга, го направи ненадежден съюзник в очите на всички и гарантира загубата му на следващите президентски избори.
Такава е грубата, нередактирана версия на събитията от миналата година и до днес. Сега за предисторията и защо Радев има да си връща на Борисов със задна дата…
Това се случи през 2016 година. Тогава управляваше правителството на Борисов 2 в коалиция с партиите на Реформаторския блок - днешната Демократична България. През същата година Путин и Ердоган се споразумяха за строителство на Турски поток. Борисов поиска да участва в проекта и дори заплаши ЕК че ще налага вето, ако му забранят потока да мине през България. Освен това през юли излезе решението на арбитражния съд по делото за АЕЦ Белене. България беше осъдена да плати над 600 милиона евро на Русия и да си получи атомните реактори за проекта. Адвокатите по делото съветваха Борисов да обжалва решението, тъй като самите реактори не бяха произведени още и това правеше иска невалиден. Борисов обаче отказа, бързо ги плати, дори не провери дали реакторите ги има в завода, след което ги получихме с една година закъснение, защото се оказа, че наистина не са били произведени, какъвто беше аргументът на адвокатите.
В същата година Борисов обеща да строи Турски поток през България и да построи АЕЦ Белене окончателно. Това създаде силни напрежения в коалицията, защото Реформаторският блок беше против. Нямаше мнозинство и в парламента, затова Борисов, сам или с чужда помощ, започна рискована политическа игра за създаване на ново правителство. Планът е бил от парламента да отпадне омразният Реформаторски блок, а там да влязат проруските Обединени патриоти, които са съгласни с двата руски проекта. За да стане това, му трябваха предсрочни парламентарни избори тъкмо тогава. За да ги предизвика обаче, му трябваше повод и той реши да направи Румен Радев президент. Издигна неизбираема кандидатура и после 

обвърза  загубата на Цецка Цачева с предсрочни парламентарни избори

 Рискованият план беше изпълнен на 100% успешно – в новия парламент вече нямаше партия, която да е против проектите, а в президентството имаше човек, близък до Кремъл и радетел за всякакво руско влияние в България.
Така Румен Радев се оказа президент с подкрепата на ГЕРБ. Борисов го включи в още една своя игра – да бъде плашило пред Европа. Веднага след избора го обяви за Кремълски кандидат, а до Радев Борисов изглеждаше като евроатлантик и проевропейски държавник, макар че на практика вършеше цялата работа по защита на руските интереси в България. /Тук е добре да се напомни, че преди да срещне Нинова през юни 2016 година, ген. Решетников е имал две срещи с Борисов още през февруари./ Самият Радев участваше в играта доброволно, като нито веднъж не отрече своята съпричастност с Кремъл, въпреки че отвътре сигурно му е прекипяло от ролята на статист с една реплика само: „Свалете санкциите срещу Русия!”
Ходът на събитията и политическата кариера на Радев показват, че и днес, и през 2016 година е бил 

употребен в игри, които са далеч над неговия контрол и възможности

 Сега на президентските избори той отново участва в сценарий. Този път е губеща страна. Със сигурност България ще има нов президент, защото протестите си свършиха работата и времето на руската доминация отмина. Новият американски президент пое нещата в свои ръце, и както се оплака руската посланичка Митрофанова, Байдън направо се опитва да изтрие руското влияние в България от всички обществени сфери. Радев изпълни ролята си на войник за поръчки доста успешно – веднъж като параван на Борисов, втория път като оръжие срещу него. Такива политици за временна употреба обаче нямат дълга кариера и това е добре известно от цялата история.
Така че на изборите на 14 ноември, без особено голям риск мога да прогнозирам, че ще има нов президент. Ще има и нов премиер след тях, което означава, че на Борисов и Радев може би скоро ще им го кажат и в прав текст: „Господа, пора идти домой!”