Владимир Перев, Скопие

Изборите в Македония никога не са били сериозно събитие. Поколения и поколения македонци не помнят истински избори, реален шанс, даден на обикновения човек да изрази мнението си за политиката, държавата и държавниците, и това да окаже някакво влияние върху настоящия живот и бъдещето. Обективно казано, ние македонците само два пъти имахме възможността да изразим нашето мнение, което беше от реално значение и повлия на последвалите събития. Моето поколение помни един такива избори. Това бяха първите многопартийни парламентарни избори през не толкова далечната 1991 г., някъде през месеците септември-ноември. Гласувайки по мажоритарната система, новосформираната ВМРО-ДПМНЕ спечели убедителна победа, но след това се развиха други събития, тъй като втвърденото болшевишко сърбо-комунистическо ръководство, водено от Киро Глигоров, Стоян Андов и обкръжението им, наложи 

волята и визията за югославска Македония

 Това бяха вторите избори. Първите са били някъде през далечната 1874 г., когато македонските църковно-училищни общности гласуваха дали искат да бъдат с Патриаршията и фанариотите, или искат да бъдат с Екзархията, да отхвърлят срамното наименование „рум милет“ и да участват във 

възкресението на българската нация и държава

 Това бяха победни избори, т.е. броят на 2/3 от населението, обявило се за Екзархията, беше победа на национална идея. Това е време на героизъм и легенди. Не знам за българите и България, но за нас, македонците / македонските българи, останали на територията на Македония, всички останали избори бяха просто измами, хвърлени на вятъра гласове и злоупотреба с народната воля и бъдеще.

Последните парламентарни избори в България, поне за нас, македонците, показаха огромното 

разделение на българската тъкан в Македония

 Ако в Македония се издадени 120 хиляди български паспорта, т.е. ако има толкова много български граждани, тогава броят на само около 500 души, които са излезли до урните, говори най-малко за недостойността на тези, които със своето изявление и документи от своите предци са получили българско гражданство. Всъщност повечето от тях, с български документи, отидоха да работят и живеят на Запад, но едва ли само 500 души са останали в страната. Това потвърждава мисленето на мнозина, че трябва да се прави разлика между тези, които се декларират като македонски българи, и тези, които са „македонци с български паспорти“. Разликите са огромни и проникват дълбоко в македонския подчинен манталитет, принуден да се подчинява и да се съгласява с всякакви подлости през последните сто години.

Много от нас са съгласни с тезата на (не) любимия и винаги противоречив основател на македонизма Блаже Конески, че ние, македонците, сме „смачкано племе“, с различия в мненията, но кой е този, който ни е направил такива. Не, сега все още сме свободни, живеем в „нашата“ свободна държава, така че защо тогава се нуждаем от паспорти на други хора и защо се страхуваме да участваме в политическия живот на държавата, която ни даде шанс в полза на нас и нашите семейства. Отговорите са повече от ясни, но това е тема, която трябва да бъде зададена от социолозите, но и от политиците, за да си кажат думата.

Изборите в Македония отвориха пътя към някои други размишления. А именно, мразеният от всички македонци, македонски историци и политици, лидерът на ВМРО БНД, 

Красимир Каракачанов е абсолютен победител на изборите в Македония,

 заедно с партия ГЕРБ. Той е абсолютният победител в Охрид, процентите са някъде като във времето на Тодор Живков когато печелел изборите в своя Правец ... по същия начин, с малки разлики, той е победител и в други избирателни секции. Само в Струмица Демократична България спечели, но там има една  неправителствена организация, декларативно дясно-центристка, но всъщност лява. Те извадиха Каракачанов от играта, заедно с ГЕРБ.

Победата на Каракачанов и ГЕРБ на всички места с изключение на Струмица не е просто интерпретация на математически проценти. Това са определения. По-голямата част от гласоподавателите в Македония показаха, че подкрепят политиката на вето, наложена от българското правителство на Борисов, ясно и изрично заявена от Каракачанов и Екатерина Захариева, като носител на българската външна политика. Тази подкрепа беше дадена от нас, македонските българи. Струмишката група винаги се е придържала към взаимно признание между Македония и България, включително на организации като OMO Илинден и те претърпяха колапс на изборите - това е позицията по отношение на изборите.

Българската политика и партии не се показаха в най-добрата светлина на тези избори, поне що се отнася до Македония. Нямаше предизборна кампания, нямаше покани за гласуване, нямаше рекламни банери на македонските портали и вестници. Не мислете, че това е невъзможно. Живеем в такъв свят и мога да ви кажа, че ако се инвестират малко пари, всеки собственик на портал ще се съгласи да "обяви" кампанията и изборния ден. Следователно това празно място беше запълнено от дискретните телефонни обаждания на сътрудниците на УДБА, които сякаш невинно питаха за изборите, но де факто това беше съобщение от рода 

„искаме да ви видим как гласувате и да ви снимаме“

Никой, буквално никой не се е  уплашил. След ветото (или както и да го наречем) в ЕП от България, в Македония никой не се страхува от заплахите от самозабравилите се държавни служители, които все още смятат, че могат да повлияят на гражданите. България показа своето политическо надмощие, а наложеното стриктно спазване на Споразумението за добросъседство е поражение за про-югославските и квазилибералните сили в македонското общество.

Слави Трифонов стана фактически победител в изборите и тази победа породи съмнения в Македония. Македония живееше в различно общество, имаше мегазвезди в сферата на шоубизнеса, някои бяха на европейско ниво, всички бяха приятели с югославското политическо ръководство, включително Тито и бяха негови редовни гости. На никой не му е хрумвало да позволи на някоя от тези звезди да сформира собствена партия или политическа група, въпреки факта, че някои са били високо образовани и политически свързани с европейския свят. Те имаха своето място в югославското общество, но до ден днешен никой не им е отредил водеща роля в политиката. Докато пиша тези редове (11 април), Слави все още мълчи, никой не знае политическата му програма, ако има такава, и единственото му средство за комуникация са социалните мрежи. 

Трудни, трудни моменти очакват България, а и нас с нея!

Повече от тридесет години, от времето на Живков, студенти от Вардарската част на Македония учат в България, а някои са създали семейства там, остават да работят, имат потомство, имат българско образование, но нито един от тях не може да бъде намерен в списъците на българска партия като народен представител или да има престижна позиция в българските институции. Остава впечатлението, че или ние македонците сме много глупави за тези неща, или българите са много умни ... нито едното, нито другото е вярно, историята показа, че сме еднакви.

Някои от моите приятели и роднини в България ми казват, че тези млади вардарски македонци не са могли да преминат през „филтъра за сигурност“, необходим за кариера в българското общество. Разсмях се сладко, това мнение изобщо не ме засегна. Отдавна знам, че не всички мои роднини и приятели в България са умни хора. Целият парламент и всички държавни институции кипят от лустрирани агенти на ДС, но що се отнася до българите от България, това не е проблем, но ако някой е роден във Вардарска част на Македония ... тогава той е агент! Като цяло българските критерии за агентство и обслужване на някои други или  лични интереси за чужда сметка и нещастие са много интересни и относителни.

Никой не може да ми обясни защо  други агенти на българската ДС са по-добри, а "агент Иван" е лош и всички в Македония и (някои) в България трябва да се радват, че не е влязъл в парламента. Знаем, че „руското проклятие“ стои над главата му, и той трябва да понесе отговорност за това, ако има факти. Ако има факти и държавата не ги активира, тогава правилно е впечатлението на повечето македонци, че 

българите са обсебени от „руското проклятие“,

 така ясно проявено чрез действията и пропагандата на повечето български партии.

Знам, че мнозина не харесват лидера на ВМРО, аз също не го харесвам, но това няма значение. Тук става дума за политика и интереси, а днес честни хора е трудно да се намерят дори в манастира. Ние не сме много различни, имаме едни и същи проблеми, само че тук проблемите идват от белградските възпитаници.

Ние, македонците, сме съществената част от българската нация. Били сме заедно във всички победи и във всички поражения. Миналото е оставило следи върху нашата психика и представите за патриотизма, но на младите и образовани македонци в България трябва 

да се даде шанс да напредват в политическия живот

 на страната, за която техните предци са се борили, и където сега те и семейно са се приобщили.

През последните две-три години тук, в Скопие, намерих нов приятел. Мъж на около тридесет години, роден в Истанбул. Той е от костурските села, а баща му и майка му са родени в Истанбул. Принадлежи към старо семейство на ВМРО. На въпроса защо напуска родния Цариград, получих ясен отговор: „Аз и моето семейство сме родени там, образовани сме там,  завърших университет в Цариград. Турският е вторият ми майчин език, владея отлично английския и доста добре родният български език, включително и като четене и писане. Как мога да остана в Турция на Ердоган, след като нямаме „наш човек“ на работа в общината, в армията, в съдебната система, в полицията, в парламента. Дори и да исках, не бих могъл да живея в тази държава, която трябва да бъде истинската ми родина. "Не мога да оцелея там."

Днес България е истинската родина на тези, които са останали и са се образовали там. Тя трябва да им даде шанса, който заслужават. Младите македонци ще разбият застоялия, заклещен български дух и ще дадат нови перспективи в бъдещето. Резултатите от тези избори показаха, че нито другите агенти на ДС, нито мразеният "агент Иван" в Македония не могат да окажат реално въздействие върху електората в България.

Само отварянето на България за нейните македонски съседи може да предизвика ново, толкова необходимо съживяване на духа и в двете страни. Поради затварянето и взаимното недоверие последиците се усещат у нас и пряко засягат съдбите ни. Сигурен съм, че това с шоумена Слави ще продължи толкова дълго, колкото един „летен дъжд“, просто трябва да внимаваме да не нанесем повече щети на духа на хората. След това идва моментът, когато България трябва да реши дали да се застъпи за собствените си и европейски национални ценности, или да остане в духа на собственото си заробване, нещо като „ердогановата“ Турция!