Димитър Попов

Студената война с Русия започна, тя е до нашите граници и ние участваме в нея. Няма нужда да избираме страна, тя отдавна е избрана – НАТО. Просто трябва 

да признаем, че врагът е Русия

 То не значи да мобилизираме войници или да вадим танкове и ракети - ние няма да воюваме с никого. Само признаваме очевидното, което Русия без друго е записала в своята доктрина - че ни смята за враг. Щом е така, и ние ще смятаме същото.
Ще кажете защо ни е да признаваме публично такова нещо? 
Защото така се прави преди битка. Девизът в НАТО е като на мускетарите – Един за всички и всички за един! И ако някой пред лицето на врага се помайва, не знае къде му е пушката, търси си патроните и мрънка, че войната е лошо нещо и защо да се бием, значи имате мускетар - дезертьор. Той ще провали цялата отбрана. Нали знаете – една верига е толкова здрава, колкото най-слабото си звено. А то в момента е България. 
За съжаление доказахме съвсем категорично колко вярна е тази констатация. След руските заявки, че трябва да напуснем НАТО – ние и Румъния - и че НАТО нас трябва да ни напусне, от България се чакаше да кажем на руснаците: „Я вървете на…”- както бихме го казали на всяка една друга държава, която ни смята за васали на нейно разположение.
Обаче…казахме ли го? Не-е…Оплетохме се като пате в кълчища!
На силния, военен човек Радев му стигна куража само да каже, че сме суверенна държава и не приемаме ултиматуми. Не уточни, че е „засега”, но то някак се подразбираше…На премиера Петков куража му излезе още по-малък…Той в парламента прочете нещо, в смисъл, че освен суверенна държава, сме и член на НАТО; обаче работим за деескалация и мир, за да не дразним Кремъл; но иначе на нас НАТО може да разчита, защото сме лоялни и ще имаме цял батальон с 1000 войници. 
Изглежда тези колебливи декларации обидиха някого извън страната – враг ли, съюзник ли,  защото Радев и Петков изведнъж си глътнаха езиците от страх и се оказа, че изразили лично мнение, а позиция на държавата в този смисъл нямало. Правителството даже не било заседавало по въпроса. Чак след няколко дни Петков прочете в парламента нова декларация на МС, в смисъл че сами ще си изпратим тези 1000 наши войници някъде, за да си усилим отбраната, стига да не идват тук онези 1000 американски войници, които Байдън ни обеща по линия на НАТО. С  този хитроумен ход няма да приемем натовски войски в България, за да не ни нападне Русия;  и в същото време обещаваме на САЩ, че нашата героичната натовска армия, ръководена от нашите славни генерали, сама ще победи врага, който и да е той.
Такъв е хитроумния замисъл на 

новите византийци на държавния връх

 Такъв е на теория…На практика, естествено, те ще направят онова, което поиска НАТО от тях – и войски ще пуснат, и ракети „Пейтриът” ще инсталират, и ако трябва тунел до Украйна ще изкопаят лично с голи ръце. Защото както нямаме кураж да се опълчим на Русия, така нямаме кураж да спорим със САЩ. На нас куража ни липсва по природа. Така си се раждаме – с много малко кураж, колкото да набием жената, и то ако под прозорците не дебне някое феминистко сдружение срещу домашното насилие. 
Каквито сме ние, такива са ни и политиците. Вижте ги и в парламента! ИТН и БСП искаха да кажат „Майната му на НАТО! Да живей Русия!”, но вместо това се оправдаха, че още не са заседавали по въпроса, затова ще замълчат. ПП си останаха с личната декларация на Кирил Петков. Конструктивната опозиция от ГЕРБ и ДПС няколко дни се колеба и накрая, от кумова срама, Борисов се обяви за натовец и за разполагане на американски войници в България, но само ако управляващите го предложат.  
И всичко това от страх да не разсърдим Русия! 
Това не е нормално поведение на държавници, които управляват страна напълно защитена от руска агресия. Ако мислеха като стратези, щяха да поискат от НАТО не само войници, но и ракети във Варна, така че Русия да разбере - насочените срещу нас ракети в Крим ще получат отговор веднага. Това е адекватно на ситуацията поведение, така се държат и Румъния, и Гърция, и Сърбия, която се напълни с руски ракети без да и пука, че така ще разсърди НАТО. Всички се въоръжават, никой не отказва военна помощ, особено от съюзници. Защо я отказваме ние с такива смешни и объркани декларации?
Защото нас не ни ръководи здравия разум, а ирационални, емоционални тревоги, които трудно могат да се формулират като държавна политика.
Не знам дали помните колко български държавници са имали поведение на българофили? Единият е Стефан Стамболов.  След 100 и повече години се появиха още двама, но с ограничени правомощия – Петър Стоянов и Росен Плевнелиев. Всички останали приличат на двуликия Янус и го играят геополитически неутрални. И Костов, и Първанов, и Сакскобурготски, и Станишев, и Борисов – всички лъкатушеха като пиян шофьор пред руски катаджия. Никой не застана твърдо срещу руските претенции към нашия суверинитет, макар че след 2004 година до нас бяха САЩ и НАТО. И причината е същата – пустия му кураж, дето все изчезва като ни се озъби Русия насреща…
Е, има и рационални причини за такова поведение, не е само от страх. Вижте например как изглежда българското обществено мнение когато стане дума за Русия.
Ще предложа социологически проучвания на Алфа Рисърч и GLOBSEC Trends, правени в интервал от 2015 до 2021 година. В този период отношението на българите към Русия почти не се е променило, затова ще цитирам само обобщени данни.
- 33% наричат себе си русофили и искат страната да се ориентира към Евразия и Русия, като напусне Европейския съюз. 
- 6-7% от българите са радикални русофили. Това означава, че за тях интересите на Русия са пред българските национални интереси и във военен конфликт между България и Русия, те твърдят, че ще се бият на страната на Русия. 
- Между 53-55% от българите имат положително отношение към Русия, не я смятат за заплаха и приемат руската армия за най-силна в света. 
- 41% определят не САЩ, а Русия за най-важния стратегически партньор на България в бъдеще. 
- Над 70% от българите искат от своите правителства балансирана политика между НАТО и Русия, без конфронтация с руснаците, а само 10% са онези, които наричат себе си русофоби.
Тези данни са напълно рационален мотив за колебливото поведение на политиците. Няма как да задържиш властта у нас, ако за теб не гласуват и част от  многобройните русофили. Те са лоби, което отслабва позициите на България и дава на Русия мощен инструмент да притиска всяка власт, заплашвайки я с

 русофилска цветна революция,

 каквато впрочем видяхме през 2013 година.
Вторият рационален мотив, който обяснява покорството към Русия, е датиран в края на 80-те и началото на 90-те години, когато бившата съветска колониална администрация в България беше призната от американците за национален елит, с право да се адаптира към капитализма и към новата система за сигурност в Европа. Тези бивши комунистически кадри мутираха в капиталисти и натовци, но не скъсаха пъпната си връв с Москва. Ето защо днес те имат две маски – една за Изток, и една за Запад. 
Пълната несъстоятелност на тази маскировка лъсва при конфликти между НАТО и Русия, като този в Украйна. „Двуликите” губят ума и дума, сменят маските в движение и правят грешки – я сложат руската маска пред НАТО, я натовската пред Русия, и после се чудят защо и едните, и другите ги смятат за предатели.
Все пак, ако тази ситуация ви прилича на омагьосан кръг, не сте прави. Изход има. Кризи като днешната дават шанс за промяна на общественото мнение, стига да има лидери, които да поставят  съвсем открито и безкомпромисно въпроса 

или/или– не може и с Русия, и с НАТО

 Не може в ЕС да живеете свободно и богато, а да ви тегли към Казахстан и Киргизстан поради сантимент. Избирате или едното, или другото. И при така поставен въпрос, числото на русофилите бързо ще падне до санитарния минимум, който няма да застрашава националната сигурност. 
А що се отнася до прочистването на свързания с Москва елит, то може да дойде само отвън. Законът „Магнитски” го доказа. Не го пожелавам, но ако Русия получи тежки икономически и банкови санкции, ще лъснат връзките на мафиотите на Путин с много хора в България. Те са толкова богати и толкова нависоко, че падналите маски ще разкрият не човешкото лице на българския елит, а озъбено, свирепо куче. 
От това произлизат три новини – две добри и една лоша. Първата добра е, че кучето винаги скача според тоягата, както знаете… Лошата е, че в България толкова голяма тояга за това куче няма. А втората добра новина е, че големи тояги  имат и САЩ, и НАТО, и ЕС. В тях е надеждата.