Новите протестни партии обслужват едни и същи интереси – на Русия и нейната стратегия за дестабилизация на Балканите и на Европа

Партийните инженери напълниха парламента с разделителни линии, подготвяйки се за момента, в който някое Величие ще забие последния МЕЧ в сърцето на демокрацията

Димитър Попов

Както се очакваше, създаването на редовно правителство ще е много трудна работа и оптимизма няма място в прогнозите. След като вече са ясни мандатите в парламента, пред ГЕРБ има три реалистични варианта, и трите обаче с минималистични прогнози.
Единият е коалиция на ГЕРБ с ППДБ и ИТН. Общите им гласове са 124, което е достатъчно за мнозинство. Без да коментирам причините, този вариант е напълно обречен и ППДБ няма да влязат в коалиция с ГЕРБ. Те 

ще саботират редовното правителство

 до последно. Дано Борисов да го е разбрал най-накрая и да не губи времето на нацията с подобни преговори. 
Вторият му вариант е труден, но и по - възможен - коалиция с БСП и ДПС – Ново начало. Трите партии имат 119 депутати, които не са достатъчно, но са много близо до мнозинство. След като ИТН се заклеха, че няма да влязат в правителство с Пеевски, (защото Радев е забранил на Славчо да прави ала-бала с Пеевски); след като МЕЧ искат МВР за да арестуват всички по списък; и след като Възраждане остава зад борда; най-невероятният на пръв поглед вариант става вероятен – АПС на Доган да попълни липсващите за тази коалиция депутати. 

Звучи откачено двете ДПС - та да са в коалиция, 

но не е невъзможно. Тук трябва да си каже думата огромният опит на Борисов, който знае как да води такива сложни преговори на скарани партии. Спомням си, че успя с Реформаторския блок преди време, а те тогава бяха в същото насипно състояние, в което са Пеевски и Доган сега. 
Третият вариант е ГЕРБ да се събере с БСП, ДПС на Доган и ИТН. Гласовете им заедно ще станат 126, а това е достатъчно за мнозинство. Сигурен съм обаче, че това е малко вероятна коалиция, макар трите малки партии според мен да искат такава сглобка. Рискът ще е огромен, защото едновременно в опозиция ще останат Възраждане, ППДБ и ДПС на Пеевски. Това вещае къс мандат и твърде много неприятности за правителството както извън страната, така и вътре в нея. 
Най приемлив изглежда вторият вариант – Борисов да сдобри двете ДПС и да ги убеди да влязат в общ кабинет. Сигурен съм, че той вече прави стъпките в тази посока. 
Каквото и правителство да бъде излъчено обаче, то ще бъде краткосрочно и много трудно за управление, а партиите в него едва ли ще постигнат дори минимално разбирателство за дългосрочни държавни политики. Причината е, че много от тези партии начертаха тежки разделителни линии помежду си и благодарение на тях в парламента се оформиха групи от несъвместими интереси. 
Кои са

 разделителните линии 

в настоящия парламент?
Първата е геополитическа и противопоставя Русия и НАТО. Както се очакваше, русофилските МЕЧ, ИТН, БСП и Възраждане събраха общо 85 депутата на тези избори. Те делят общ електорат от българи, които симпатизират на Русия повече, отколкото на себе си, и не си представят съществуването на нашата държава извън руската опека и контрол. Този електорат варира от 25% до 33% и непрекъснато се прелива от една русофилска партия в друга, без да мени възгледите си. Заради пропорционалната избирателна система, той съвсем адекватно е представен и в парламента, както се вижда.
Срещу русофилската група партии са ГЕРБ, ППДБ, ДПС Ново начало и АПС на Доган. Общият брой техни депутати е 156.Това напълно отговаря на социологическите проучвания, според които две трети от българите са за НАТО и ЕС.

Заради войната в Украйна отношенията по тази разделителна линия са силно обтегнати. Ето защо правителство, в което участва БСП или ИТН, ще е трудно управляемо, когато трябва да помага на Украйна, или да взема непопулярни решения в рамките на НАТО.
Втората разделителна линия в парламента е между партиите на статуквото и партиите на протеста. Статуквото се представлява от ГЕРБ, двете ДПС-та и БСП. Те определено имат мнозинство в парламента с общо 138 депутати. В момента кадри на тези партии контролират държавния апарат и съдебната система. Това създава впечатлението, че държавата е тяхна, и усилва желанието на другата група да разруши това статукво на всяка цена. 
Протестните партии се заклеха да изгонят старите, дори ако е необходимо да разрушат и създадената от тях държава. В този парламент те са четири - ИТН, ППДБ, Възраждане, Меч. Тези партии нямат силата да изгорят целия юрган заради бълхата - те заедно имат само 102 депутати. Зад тях обаче стои една малка, но организирана и силно недоволна общност от избиратели, които протестират срещу всичко и във всички посоки едновременно. Общият вектор на това иначе квантово поведение е емоционален - омразата към Борисов и Пеевски, което отдавна е повод за психиатрични, а не за политически анализи.
Включването на някоя от тези партии в което и да е правителство на ГЕРБ или ДПС, ще е съпроводено с непрекъснато бълбукане около кадрите в държавния апарат, в прокуратурата и съдебната система, които протестърите отдавна искат да овладеят.
Третата разделителна линия в парламента е 

между лявото и дясното в политиката

 В последните години държавната политика силно олевя и  доведе до изпреварващо нарастващи доходи и пенсии, до увеличаване на държавния дълг, до твърде висока инфлация и бюджетни дефицити. Левите партии в този парламент са ПП, БСП, Възраждане, ИТН, МЕЧ. В което и да е правителство те ще защитават същите леви политики както досега.
Освен ГЕРБ, в групата на десните са двете ДПС, както и половината от ППДБ - ДБ. Те имат ясното намерение да пазят валутния борд, да режат разходите, да ограничават задлъжняването, да търсят инвестиции, да не повишават данъците за бизнеса и да ни вкарат в еврозоната. Според икономистите България има нужда от дясно правителство и десни политики, особено през следващата година.

Проблемът с разделителните линии в парламента естествено усложнява всички бъдещи преговори за коалиция. Не е лесно да направиш от идеологическия си противник съюзник, а от психологическия враг – коалиционен партньор. Още повече, ако го правят силно изнервени лидери пред очите на превъзбудени и бунтовно настроени избиратели. 
Без съмнение в последните години българската нация като цяло е в

 състояние на засилена тревожност

 Дори на дребни дразнители хората реагират сякаш се борят за живота си. Нарастващата агресия в отношенията помежду ни е съвсем видима, особено по пътищата и дори в Парламента. Тя е факт и в самите партии, и между лидерите също. 
Откъде идва тревогата, която превъзбуди толкова много българи?
Основната причина вероятно е войната в Украйна и усещането, че тази война може да стане световна. Преди година 55% от българите например очакваха, че Русия ще ни нападне с ядрени ракети. Днес 70% от хората настояват да не помагаме на Украйна от страх, че ще направим световен конфликт. Тези предвоенни страхове, заедно със свободно течащата в българските медии руска пропаганда, са меродавно обяснение, естествено. Но те не обясняват всичко, тревогата може би има и реален вътрешен дразнител. 
Напоследък добива очертания една нова конспиративна теория – че 

в България съществува Таен централен революционен комитет, 

чиито емисари обикалят страната и подбуждат части от населението на бунт срещу демократичната държава. Те създават нови и нови местни комитети, наричани Меч, Величие, Щит, а вероятно разделят територията и на въстанически зони. Общата цел е да се подържа в революционна готовност една маса от хора, и когато му дойде времето, когато Тайният централен революционен комитет реши да обяви въстанието, тя да се хвърли като разрушителна стихия срещу демократичното държавно статукво.

Къде се намира центърът на тази завера?
Не е голяма тайна – намира се в центъра на София. На Дондуков бяха създадени доста партии с деструктивни нагласи. Някои от тях са още на терена, други изчезнаха, но зад всички прозира ръката на нов олигархичен кръг и нови партийни инженери, прикрити в президентството. Всички те обслужват едни и същи интереси – на Русия и нейната стратегия за дестабилизация на Балканите и на Европа.

Румен Радев е в дъното на безпрецедентна политическа криза у нас

 Той отдавна подлага на изпитание, при това с вдигнат юмрук, самата българска държавност. Радев и неговите партийни инженери напълниха парламента с разделителни линии. Сега те продължават да произвеждат нови и нови партии, подготвяйки се за момента, в който някое Величие ще забие последния МЕЧ в сърцето на демокрацията. 

Българските партии, които имат история – ГЕРБ, двете ДПС, ДБ и БСП, трябва най накрая да осъзнаят очевидното – те са единствената бариера пред домогванията на Радев до авторитарна власт. ПП, ИТН, Възраждане, Меч и останалите, които се пръкнаха изпод шинела на Радев, не са техни съюзници. Поведението им след тези избори доказва, че на тях за редовно правителство не може да се разчита. 
А рецептата за лечение на политическата криза минава единствено и само през редовно правителство. Не е ли очевидно това!