Калин Манолов

Зачестиха призивите, включително от световни лидери и международни организации, евреи и палестници да решат проблемите помежду си "по демократичен път". Щеше да е смешно, ако не беше страшно.

Мнозинството мюсюлмани по света не само отхвърлят демокрацията, но и не разбират същността й.
Далеч съм от мисълта, че демокрацията е съвършена или дори че е най-доброто възможно обществено устройство. Но тя е продукт на индивидуалната свобода, залегнала в основата на 

християнското Просвещение, което ислямът още не е изживял

 Демокрацията като концепция за управление на мнозинството по своята същност е диаметрално противоположна на исляма, който сам по себе си е форма на теократичен тоталитаризъм.

В исляма не хората, а Аллах ръководи всичко. Аллах решава човешката съдба. Аллах не дава никакъв избор, никаква възможност за разум и разсъждение. За Аллах хората не са негови деца: те са поданици, роби. Робите нямат свобода, нито индивидуални права. Нищо чудно, че тези понятия са тотално несъвместими с догмите на исляма – те не са доминиращи и в останалата част на света с изключение на Европа, Съединените щати и изолирани анклави в Азия. Принципът на индивидуалните права е културно и политически господстващ само в Западния свят, и само през ХVІІІ и ХІХ век. В резултат там и тогава монархиите са свалени, тираниите падат и робството се премахва. Малко от тези неща са се случили на малко места в ислямския свят.

Много норми в Шериата са в крещящо противоречие с нормите на индивидуалните права. В исляма, за разлика от християнството, корените на правата на човека започват с вярата в Бог. В исляма няма автономен индивид, личност извън общността. Логично няма и индивидуална свобода. Ислямското разбиране за права винаги е оправдавало дискриминацията, жестокостите, мъчителните убийства.

Разбира се, има разлика между ислям и ислямизъм. Ислямът е религията на милиард и половина жители на света. 

Ислямизмът е расистка политическа теория за превъзходство

 над същия този свят, която иска да наложи със сила ислямския свещен закон – Шериата, над всички не-мюсюлмани. Преди това обаче трябва да разгроми „армиите на Рим“ (тоест на християнския свят, воден от САЩ) при Дабик (еквивалент на християнския Армагедон), и след това да установи Световен халифат.

Ислямските терористи са мотивирани именно от желание да участват в битката за края на света. Това дава смисъл на живота им и ги прави значими.

Защитниците на исляма твърдят, че е религия на мира. Че ислямистите го изопачавали. Те вземали неавтентичен текст, извън Корана, например: „Изпратен съм с меч“, и го прикрепяли към кораничен текст: „Ние те изпратихме, Мохамед, за да бъдеш милост за световете“. Получавало се: „Изпратихме те с меч, за да бъдеш милост за световете“. Подозирам обаче, че на заложника му е все едно дали джихадистът ще го обезглави канонично или неканонично...

Ислямът е в основата на всичко, което терористите казват и правят. Но ислямизмът е много повече 

политика, базирана на марксизма, 

отколкото религия, базирана на Корана. Между ислямистите и левичарите има много повече сходства, отколкото различия. И двете системи са варианти на етатизма, основан на колективистичния принцип, че човекът е обезправен роб на държавата; и двете са социалистически на теория и на практика; и при двете системи бедните са поробени и богатите са ограбвани в полза на управляващата клика. (Затова мюсюлманските общности в Западна Европа много често гласуват за леви партии, а те в замяна гарантират малцинствените им права). Но най- голямата – и най-опасна! - прилика между ислямистите и левичарите е, че еднакво ненавиждат капитализма.

Ненавиждат го, защото признава инидивидуалните права и забранява използването на физическо насилие в човешките взаимоотношения. Инидивидуалните права и принципът на ненасилието са фундаментални политически ценности. Изповядващите исляма могат да ги прегърнат не чрез политика на забрани и ограничения, а ако тези добри идеи бъдат противопоставени на лошите идеи на ислямизма.

Това е изключително трудно, но поне съществуват технологични предпоставки: спомнете си Фейсбук революцията, наречена „Арабска пролет“, или включването на самия Ердоган по Скайп в сателитна телевизия по време на преврата срещу него.

Идеите ги има, каналите за разпространението им също, просто трябва време хората в ислямския свят да се научат да мислят и да действат според убежденията си. Както това е било вярно за европееца в края на Средновековието, така ще бъде вярно и за мюсюлманина в нашето съвремие. Ако искат да прогресират икономически и да се възродят културно, изповядващите исляма трябва да започнат да почитат човешкия ум и индивидуалните права. Тогава Ренесансът и Просвещението ще станат възможни и за тях.

Но дотогава ще минат години, ако не десетилетия. През това време ще се налага ръцете на терористите да бъдат отсичани с железни мечове.