Димитър Попов

Напоследък често се чуват загрижени гласове, че е възможно след изборите Борисов пак да стане премиер. Сигналите наистина ги има. От ГЕРБ вече повтарят, че той ще бъде техния кандидат; чуждите посланици направиха среща с него, за да го легитимират, като бъдещ лидер; а всички социологически данни показват, че резултатите от изборите ще бъдат около 80 депутати за ГЕРБ и 40 за ДПС – напълно достатъчно за едно правителство Борисов - Пеевски. Дали ще стане така е друг въпрос, естествено, но страховете на онези, които чегъртаха Борисов са разбираеми – неговияj реванш ще е окончателен провал за тях самите.

Въпросът е защо стигнахме дотук?

 Нали само преди три години превес имаха добрите сили на промяната, които събираха, има – няма, 60% пасивно одобрение! Как стана така, че те се сринаха за сметка на статуквото. 
Както знаете, всяка революционна промяна си има политически технолози и идеолози - тези, които са я замислили и осъществили. Тях не ги виждаме по телевизиите, където шестват гласовити аватари. Те са заети с организацията, логистиката, кадровия подбор и планировката на революцията. Кои са тези технолози в България – които измислиха и осъществиха събитията от 2020 година, завършили с днешния срив на тяхното революционно творение?
Не се наемам да им кажа имената, но чувам слухове за двама от тях – бивш премиер и политолог в чужбина, които празнуват имен ден по едно и също време. Не знам дали са разбрали, че с неумелия опит за революция 
провалиха надеждите на много проевропейски хора в България и накрая бетонираха статуквото. И дали си дават сметка колко много грешки са направили, за да стигнат до провала накрая. 

С лозунга „Долу корупцията!“ не се събират избиратели в България!

Лозунгът, под който се събраха добрите сили за да свалят Борисов и статуквото, беше Долу корупцията. Той е напълно оправдан от гледна точка на нашите съюзници отвън. Не един и двама политици от Европа са споделяли, че България е много ненадежден партньор заради корупцията, която е масова и повсеместна. Като се договаряте с някого в България, трябва да платите по цялата пирамида на властта, а не само на един, който е най-отгоре. И това важи и в съдебната система, и в политиката, и в бизнеса, и в администрацията. При това, оплакват се европейците, накрая всички ще си приберат своето и никой няма да ви свърши работата. Корупцията е прояла държавата, казват тези отвън и разправят, че не знаят кого по-напред да корумпират заради твърде големия брой отворени джобове. Та именно отвън бяха бесни на статуквото, и именно те измислиха лозунга на промяната – да изкореним корупцията, разчитайки, че под това знаме ще се събере мнозинство от недоволни избиратели. 
Идеята се провали по една проста причина – българския избирател не смята корупцията за съществен обществен порок. Напротив, българското общество има висока толерантност към корупцията. Изследванията показват, че над 70% от българите са готови да заобиколят закона и да си свършат работата по втория начин, като бутнат на някого нещо. Формално лъжат социолозите, че са против рушветите и подвеждат наивните външни наблюдатели, че тук има революционна среда за промяна; неформално обаче си я практикуваме всички.
При това в България корупцията е държавна традиция. Така беше и при комунизма, с тази разлика че тогава трябваха връзки и едно агне, а сега пак трябват връзки, но и много пари. Работещото мото в България е: Ти си кради, но ме остави и мене…! Това е положението с корупцията.

Не прави негативен кадрови подбор на политици!

Освен грешния лозунг, технолозите на промяната подбраха и грешните хора за своята революция. Избраните политици бяха шоумени, бизнес измамници, провалени политици от НПО, пишман адвокати, които се втурнаха в политиката със своите лични сметки и заявки. Новото поприще за много от тях беше шанс за бързо забогатяване или за светкавична кариера, която да им направи приемливи служебните автобиографии.
Тези нови политици се оказаха с леви разбирания и веднага подхванаха рефрена за мизерстващите заради Борисов българи, които имат нужда от спасение. 
Статистиката обаче казва друго. По паритетна покупателна способност, българското население е на 64% от средното в ЕС. При положение че през 2000 година бяхме на 29%, е ясно че сме направили огромен скок напред и хората забогатяха. Как ще убеждавате такива избиратели, че мизерстват и че корумпираните ги държат гладни и жадни? И как ще ги излъжете, че понеже били последни в класациите на Европа, били унижени и онеправдани. Избирателите не са малоумни, те например разбират от футбол масово и знаят, че не може да станеш европейски шампион, ако имаш най-некадърните играчи, най-глупавите треньори, най-малко пари за футбол и нефелна публика, която пет пари не дава за класациите. Но поне си във висшата европейска лига, нали! Същото е и в стандарта на живот. Какво тук значи някаква класация, щом България в цялата си история не е била по-богата, отколкото сега! Какво да и спасяваш на такава държава?
Отгоре на всичкото за новите политици законът се оказа врата в полето. Те демонстрираха пълна липса на морални задръжки, алчност и склонност към корупция, жажда за власт на всяка цена, политическа всеядност и невероятна житейска глупост. С такъв отбор политици няма как да не паднеш от сцената по някое време.

Не подценявай врага си, когото си решил да изчегърташ!

Технолозите на революцията от 2020 - та сериозно подцениха Борисов. Те се заканиха да го изхвърлят от политическата сцена, без да преценят, че това е напълно невъзможно в българската среда. Борисов не е присаден отвън политик. Той е израснал в България, минал е през стъргите и е обучаван в българската джунгла, където бродят най-различни хищници и дори таласъми. Повече от 12 години той осигуряваше стабилност и икономически възход в държава, пълна с кризи и с воюващи помежду си мафиотски групировки.
Помните ли първите години на прехода, когато у нас имаше две мощни силови групировки, чиито лидери станаха милиардери от наркотици, проституция и приватизация? С времето тези формирования акумулираха много пари, много власт, легитимираха се като фирми с „груп“ накрая, и овладяха държавата до степен, че те да назначават и да уволняват правителствата.
Имаше времена, в които двете групировки воюваха помежду си, и други времена, в които бяха съюзници, но те така или иначе бяха незаобиколим олигархичен фактор в българската политика.
Най успешния български политик – Борисов, се задържа на власт дълго време, защото и двете групировки го приеха като свой човек. Тъй като ги познаваше отвътре, той успя да им съчетае интересите във властта така, че да осигури мир между тях. Е, и той направи грешка, естествено. Твърде силно се прегърна с едната групировка и обиди другата, но общо взето и двете продължават да го смятат за неутрален и добър компромисен вариант за посредник между тях. 
Не е възможно в държава, където вътрешната политическата среда е такава, да избереш премиер, който разчита само на външна подкрепа и враждува с олигархията. Докато групировките воюват помежду си, може да си управляваш и без тях. Но когато се споразумеят и войната помежду им спре, те ще предпочетат да върнат старото и изпитано статукво на Борисов, което е осигурявало стабилност и някакъв ред. 

Не подценявай русофилството в България!

Както е добре известно, борбата с руското влияние не присъстваше в лозунгите на промяната. Те доста късно проумяха, че основния им враг – корупцията, е свързана с едно всеобхватно и дълбоко проникнало в самото общество, и особено в държавната власт, руско влияние. Докато си представяха, че Борисов е по-опасен от Румен Радев, те не забелязаха, че са в съюз с Дявола. 
После рязко смениха посоката и направиха още по-голяма грешка. Да вземеш властта и внезапно да се обявиш за враг на Русия, е опасно занимание, което винаги свършва зле. Първият пример е съдбата на Стефан Стамболов, но има поне още двама български премиери от прехода, които са заплашвани с убийство от Москва. При това по време на мандата им! Единият сам си го призна, а другия не посмя да го направи лично, затова го казаха от неговото обкръжение.
По традиция позициите срещу Русия у нас са премерени и внимателно мотивирани, за да не дразнят твърде голямото русофилско лоби. И тази практика е задължителна за всички управляващи в България. Другият подход е мощна пропагандна кампания срещу Русия, каквато обаче технолозите на промяната не бяха предвидили, или пък не посмяха да направят.

След изборите – връщане на статуквото!

Нали знаете онази китайска поговорка – „Напънала се планината – родила мишка!“ Същото стана и с революцията от 2020 година. След нейния крах сме пак на кръстопът и сдобрените вече олигархични групировки със сигурност ще искат да върнат на власт гъвкавия, диалогичен и компромисен Борисов. Външните фактори също ще приемат факта, макар със сигурност да поставят условия за такова завръщане. Идеалният вариант за правителство след изборите ще е голяма коалиция, в която са представени всички фактори. Например - ГЕРБ, ДПС, ППДБ и ИТН. Така и групировките, и външните фактори ще са убедени, че страната се намира под контрол и няма прът в колелата на нашето евроатлантическо членство.
Дали такава коалиция е възможна? Това е много спорен въпрос. Ако се отчитат всички моментни политически показатели - по скоро не! Но знае ли човек на какво е способен Борисов, когато вземе да преговаря. Той направи невъзможната сглобка миналата година, може да направи нещо нестандартно и сега.
И нека да не търсим вината за завръщащото се статукво непременно в Борисов. Той си е такъв, какъвто е. Технолозите на промяната би трябвало да се срамуват повече, защото тяхната революция се оказа…едно недоносче!