Димитър Попов

При очакваната избирателна активност от под 30% в неделя, и този път може да осъмнем с много проруски депутати в парламента. Ще изглежда така, сякаш Москва е самостоятелен играч на българските избори, а без редовно правителство, нейното влияние ще расте и в бъдеще.

Според очакванията на социолозите, проруските партии се надяват на една трета от депутатските места след изборите. Със съдействието на президента те ще могат да  образуват най-голямата парламентарна група по интереси. Тя може да стане още по- голяма, ако в парламента влезе и някоя малка хибридна путинистка формация. С такава квота 

Москва ще се окаже незаобиколим политически фактор

 и съставянето на редовно правителство няма да се случи без нейно участие.
Проблемът засега е подценяван, тъй като на избори проруските сили събират едва 700 000 гласа, а те не могат да застрашат геополитическата ориентация на страната. Над 70% от българите са за НАТО и ЕС, показват проучванията. 
Върховният орган на властта обаче е парламентът. Заради ниската избирателна активност, тези 700 000 избиратели ще изпратят 85 свои депутати в парламента. Това е повече от една трета и представлява мощен  инструмент за контрол и влияние във всички държавни институции. Заедно с Румен Радев, който се окопа в президентството и го превърна в крепост на Москва, тези депутати ще влияят върху политиката на всяко следващо правителство, било то служебно или редовно.
И докато безсмислено правим избори след избори, а партиите се оплитат в мрежи от лъжи и вражди, България вече е 

пробит член на НАТО

 и отвън изглежда все по – ненадежден съюзник срещу руската заплаха.  ДАНС  от години проспива засилената работа на руската шпионска мрежа у нас, а напоследък, дори в чужбина създава усещането, че я покровителства. 
В украински доклад за руската подривна дейност в НАТО и ЕС, публикуван от Украински център за отбранителни реформи, е описана мрежа от пенсионирани български военни, служители на разузнаването и други организации, които активно подкопават членството на България в НАТО. Брод за България, движение Русофили, Съюз на офицерите и сержантите от запаса, Конфедерация на гражданските организации за отбрана и сигурност, Воини за мир - това са организации, които открито подкрепят руските имперски амбиции и са против помощта за Украйна. 
От специалните служби на Молдова пък стана известно, че сърби и българи, свързани с руските тайни служби, са обучавали молдовски граждани на техники за саботажи и провокации срещу проевропейското правителство в Молдова. Обучението ставало в Сърбия и Босна. Тези сръбски и български граждани, са свързани с руските разузнавателни служби и частните военни компании „Вагнер“ и „Фермата“, твърдят молдовските източници за сигурност. 
Засега не се очертава шанс след изборите 

службите у нас да бъдат реформирани

 и да си свършат работата по руско направление. Нито една от партиите не обещава такова нещо, а Румен Радев, който реално ги контролира, няма никакво намерение да се бори срещу руската заплаха.
Много тъжна е и картината на руското присъствие в българската икономика. В началото на тази година по анализ на Moody's, направен заради изискванията на 12-ия пакет от антируски санкции, се оказа, че България е 

втора в ЕС по брой фирми с миноритарно руско участие

 В ЕС има общо 46 000 такива фирми, а 40% от тях са регистрирани в пет държави: Чехия - 12 480 броя (27% от всички компании), България - 9581 броя (21%), Германия - 4296 броя (9,3%), Латвия - 3338 броя (7,3%), Италия - 2539 броя (5,5%). Ако към българския вариант прибавим и фирмите с мажоритарно руско участие, като Лукойл – Нефтохим например, картината за руското икономическо присъствие ще стане потресаваща. По неофициални данни, над 30% от българската икономика е в ръцете на Москва.

Дали НАП, Агенция Митници и другите служби следят дали тези фирми не заобикалят санкциите, е риторичен въпрос. По-скоро и те, като останалите  институции, си затварят очите за руското проникване в България, което нараства след всички предсрочни избори досега. 
Руското проникване и влияние в България е силно улеснено от хаоса и политическата криза през последните години. Ако проевропейските партии съставят редовно правителство, има шанс това влияние да бъде поне ограничено, а институциите да проработят и по руска линия накрая.