Димитър Попов

По повод на ограничаването на правомощията на президента, премиерът Денков наскоро заяви: „Може да стане чрез промяна в Конституцията или законите, или ако президентството си даде сметка, че е преяло с власт и че е добре да върнем разделението на властите там, където би трябвало да бъде”. Думите са казани след заявката на Радев да отвори

 нова война срещу правителството

 заради националния празник 3 март. 
Думи, думи, думи…Иначе войната между Денков и президента е позиционна война, в която правителството прави повече компромиси, като този да остави специалните служби в ръцете на президента, макар той да ги използва срещу самото правителство. Нито един от назначените от Радев директори на служби не подава оставка. Направи го единствено главният секретар на МВР, и то след като очевидно на Радев беше предложен негов заместник, който лично устройва президента. 
Освен това в държавната администрация, на високи позиции се намират назначените от служебните правителства на Радев 7000 служители, които със сигурност недолюбват правителството на Денков и знаят, че ще бъдат незабавно уволнени ако Радев вече не е фактор. Цифрата не бива да изненадва никого – от 2021 година до април 2023 година президентът е уволнил толкова хора от администрацията, че може да се говори за брутална чистка в държавната власт по това време.
В армията, независимо че министър Тагарев промени изцяло проруската политика, генералите не споделят неговите възгледи за войната в Украйна и за геополитическа роля на България в света. Всички те са назначавани от Радев и на новия министър му се налага да работи с хора, които биха изпратили оръжие на Путин ако могат. Това със сигурност забавя всяка инициатива за по-тясната интеграция на България в НАТО. 
Случаят с движението 3 март също е сигнал, че правителството няма защита срещу популизма на Радев, който може да събере свои привърженици когато поиска, и може да ги поведе срещу когото поиска, без никакви ограничения от Конституцията или от парламента.
Тактиката на правителството на Денков в тази война очевидно е 

да прави компромиси с президента

 Изглежда страхът от „силния“ Радев е голям, или пък самото правителство се чувства твърде слабо за да воюва с него. 
Тази ситуация е патова и обслужва само президента. Тя много ми напомня за плашливите европейски лидери и агресивния Путин. Докато той заплашваше с война САЩ и искаше повече влияние в Европа и света, Меркел му отстъпи газовия монопол и контрол върху вноса на суровини в ЕС. Страхът – това беше главното оръжие на Путин, и то работеше безотказно, особено благодарение на малодушния Обама и страхливия, а вероятно и зависим от Кремъл, Доналд Тръмп. Когато обаче президент стана Джо Байдън, стратегията на САЩ се промени и на Путин му казаха съвсем ясно – щом искаш война, ще я получиш!
Има доста анализи за това какво е очаквал Путин нападайки Украйна. Но е ясно едно – той не е бил подготвен за истинска война там. Неговата стратегия беше да плаши с ракети, а не да ги изстрелва наистина. И когато Украйна се оказа истински, реален противник, Путин влезе в небрано лозе – затъва в една война, която не може нито да спечели, нито да загуби, а това е идеалната рецепта за края на неговата хегемония в самата Русия.
Радев се държи като руския диктатор – плаши с война, за да запази влиянието си във властта. Досега го прави успешно не само заради позициите, които завоюва в последните години. Има поне още три причини и те са в самото правителство. Първата е, че срещу себе си Радев няма изявен лидер, с голяма и категорична публична подкрепа. Втората е, че партиите зад правителството не са коалиция, те са в насипно състояние и всяка се грижи само за своя електорат и за своите интереси във властта. ГЕРБ и ПП предпочитат да повтарят, че си нямат доверие, а това прави невъзможен всеки разговор за общи политики срещу Радев. Липсва им „съединението, дето прави силата“. Третата е много странната формула на управлението, според която ГЕРБ подкрепя ПП-ДБ да управляват сами, без да иска министри и друго влияние в тяхното правителство. Лично Борисов това вероятно го устройва, той има задкулисни лостове върху когото трябва. Но в очите на хората около него, а и на неговите избиратели, това правителство не е тяхно. Затова всички в ГЕРБ се държат като опозиция, говорейки за провали в енергетиката, в здравеопазването, в пътното строителство и къде ли още не. 
На ПП изглежда не им пука, че това клати лодката и връзва ръцете на техния премиер Денков. От него искат да се справя както може и пет пари не дават колко време ще изкара кабинетът. Обаче ДБ никак не са доволни от това положение и отлично знаят, че такова управление, без ясно коалиционно споразумение, няма да издържи още дълго, пък и няма да проведе реформите, които уж се очакваха от него. 
А би трябвало да знаят също, че 

Румен Радев вече е проблем номер едно за страната

 Всяко редовно правителство, което иска да управлява както е записано в конституцията, трябва да се справи с неговото злоумишлено и вредно противодействие. Направете малка справка с историята и ще видите, че той е бил противник на всяко едно редовно правителство до момента – на правителството на Борисов, после на Кирил Петков, сега на Денков. Това е методично и планирано поведение на човек, който открито оспорва парламента като основен орган на властта в страната. 
За да изкара по дълго време, това мнозинство зад правителството трябва да го отстрани, или да го отслаби толкова, че той да няма механизми за война срещу редовните правителства. До момента обаче партиите не правят нищо в тази посока. Дали не смятат Радев за приоритет, или пък се надяват, че някой друг ще ги пази от него, не знам, обаче съм сигурен, че много бъркат. 

Истината е, че на тази некоалиция е необходим някой като Байдън, който ясно да каже на Радев – искаш война, ще я получиш! А после правителството да направи онова, което досега и Денков, и Петков, и останалите в парламента само обещават.