Търси се руският Франко

Николай Василев

Политиката е изкуство на възможното. Когато някой държавник си постави непостижими цели, независимо дали са справедливи или не, обикновено резултатът е катастрофален. 

Според легендата лидийският цар Крез попитал Делфийския оракул дали да започне война срещу персите. Получил отговор, че ако го направи, "едно голямо царство ще пропадне". Пророчеството се сбъднало, но пропадналото царство било неговото. 
От времето преди Крез, до путиновата агресия срещу Украйна историята изобилства с 

авантюри, довели инициаторите им до катастрофи

Основната причина Путин да започне войната бе стремежът му да превърне Русия в "полюс" на някакъв "многополярен свят, в който тя да има своя сфера на влияние и останалите "велики сили" да се съобразяват с нейните желания. Изключвайки хуманния аспект на агресията, вече е видно, че той допусна стратегическа грешка. Русия няма икономическата, технологичната, демографската или "меката" сила, за да бъде суперсила, каквато ѝ се иска. Страните по нейната периферия не приемат нейната доминация, а Западният свят няма да поднесе на Москва "сфера на влияние", в която определени народи, искат-не искат, трябва да са част - както става след Втората световна война.

Какво бъдеще очаква Русия?

Путин все още се надява на "сделка" с Вашингтон, която да му предостави подобна сфера, но това е много малко вероятно да се случи.
Възможно е Русия да се превърне в сателит и суровинен придатък на Китай или в огромна Северна Корея, но дори приближените на Путин не желаят това.
Възможно е Русия да се разпадне, но не само за руснаците, а и за повечето западни столици тази перспектива е ужасяваща. Има реална опасност да се стигне до гражданска война, до междуетнически конфликти, а типове като Пригожин да се сдобият с ядрено оръжие. 
Страхът от подобно развитие кара съюзниците да ограничават военната помощ за Украйна до нива, достатъчни тя да се отбранява, но не и да нанесе съкрушително поражение на руската армия.

Едва ли на Запад или в Русия има кой знае колко оптимисти, които да вярват, че след Путин Русия може да се превърне в либерална демокрация. В страната няма критична маса от граждани, които да знаят как и да имат желанието да се държат като такива.
Какъв би бил оптималният сценарий за следпутинова Русия (а и за демократичния свят)?
Възможно (макар и не особено вероятно) е в средносрочен план, след Путин, в Русия да бъде установен консервативен (целящ запазването на богатствата и привилегиите на олигархията) режим, чийто амбиции на международното поле не надхвърлят запазването на постсъветските граници на Русия (което в никакъв случай не е малко). Подобна амбиция си поставя испанският диктатор Франциско Франко след опустошителната гражданска война. Макар да получава значителна помощ от Хитлер, той успява да запази неутралитет през Втората световна война, а когато либералната демокрация и капитализъм стават доминантни в Западна Европа, той намира общ език с НАТО, макар да запазва своята диктатура за цели три десетилетия. Често репресира политически опоненти и потиска правата на множество народи. Но успява да съхрани цялостта на Испания. Икономиката ѝ се отваря и дори преживява скромно икономическо чудо. Сигурно това не е утеха за жертвите, но бихме могли да спекулираме, че историята на страната щеше да е далеч по-нещастна ако Гражданската война бе завършила с победа на крайните републиканци, комунистите и анархистите. 

Гениалният ход на Франко

бе да възстанови монархията, която след смъртта на диктатора направи прехода към демокрация възможен.
Възможен ли е подобен режим в следпутинова Русия? 
Едва ли идеята за такъв е особено вдъхновяваща, но всички други алтернативи изглеждат далеч по-мрачни!