Димитър Попов

Тези избори на 4 април трябваше да решат два основни въпроса – за политическото представителство и за властта. По първия въпрос народът се произнесе и в парламента влязоха цели 6 партии. Вторият въпрос обаче – за властта, по всичко личи няма да намери решение. Не защото в обществото липсва консенсус за управлението на страната, а защото Нинова и Слави са политически дилетанти, а Борисов е много опитен, но много уморен и износен вече политик.
Обикновено след избори ни съобщават, че народът е наредил някакви аритметични коалиции и политиците трябва да се съобразяват с тях. Сега в парламента се вижда, че огромното мнозинство са гласували за партиите на статуквото ГЕРБ, БСП и ДПС, тоест за многопартийната ляво-дясна система такава, каквато съществува от 1990 година насам. Искащите радикална промяна партии са малцинство. Следователно програмно правителство на старите партии е възможен вариант в тази ситуация на криза. Този вариант няма да се случи защото БСП под контрола на Корнелия Нинова реши да се изживява като 

бунтовник срещу собственото статукво

Нинова е жена с проблеми, ми беше казал един психиатър. Той използва и медицински термини, но тъй като не съм специалист, няма да ги цитирам. Запомних само, че има маниакална фиксация върху Борисов. Силната агресия, истеричните и импулси, патологичния отказ да води диалог с него, говорят че манията и за реванш се задълбочава. Като неадекватен политик тя въвлече и партията в своята патология. Забрави например, че БСП е част от статуквото, срещу което новите три партии в парламента протестират. Тя, милата реши, че БСП е нова, свежа и анти властова партия, която е сродна с „Има такъв народ” и „Демократична България”. Като една стогодишна баба, която внезапно е решила, че е девствена и се е наредила на хорото до ергените, белким я ощипят и нея… 
Естествено бързо и показаха, че на това хоро място за нея няма. „Има такъв народ”, и ДБ отказаха нейната помощ и май се готвят по скоро за предсрочни избори, отколкото за сватба с дъртата столетница... И сега тя няма нито път към ГЕРБ и ДПС, нито път към протестните партии, които искат да съборят Борисов.
А Борисов наистина е 

пътник от политиката,

 както се вижда. Няма да бъде пак министър председател, няма да бъде и депутат. В най-добрия случай ще е партиен водач, който ще се занимава с ГЕРБ и нейното съмнително бъдеще извън властта. 
11 години управление е дълъг период определено. Тези години доведоха до частично сливане на партия ГЕРБ и държавата. Получи се разцвет на корупцията, която задължително съпътства такова сливане. Борисов създаде и един голям държавен апарат, обвързан с родствени и партийни връзки, и този апарат се превърна в основно избирателно тяло на ГЕРБ.  Но и корупцията, и партийните назначения са част от българската държавна традиция и не притесняват особено хората. Както цветисто се изрази един мой познат: Тези ги знаем какво искат, свикнахме им, опасявам се от другите, които ще дойдат гладни и ще вдигнат мизата… Този страх от новото осигури поредната победа на ГЕРБ и в същото време остави Борисов без естествени коалиционни партньори. Напротив дори, осигури му достатъчно врагове, които могат да съставят и правителство. За негово щастие те се оказаха само виртуални приятели помежду си. На практика коалиция между тях няма, защото Слави бяга от Нинова като дявола от тамян… Това осигурява на Борисов още време за да обмисли тежките отговори, които дължи на следващия премиер. Например за политиката си към Русия, за Турски поток, за корупцията, за дезинтеграцията ни в НАТО и в ЕС…
А следващият премиер изглежда ще е Слави Трифонов. По всичко личи, че сега или след нови предсрочни избори, той ще получи мандата. Някой някъде в дълбоката държава вече е наредил картите и партията му се готви да стане първа политическа сила.
Слави е очевидно политически  дилетант, който има много да учи.  Вече пети ден след изборите той

 мълчи, скрит някъде в дупката си,

 сякаш резултатите от изборите изобщо не го засягат. Причината е според мен, че е уплашен. И той не е очаквал толкова много идиоти да му гласуват глупостите, които приказва по телевизията. А трябваше да го очаква, защото знае че шоуто му забавлява малограмотни и лековерни люде, които силно се надяват да изберат някой юнак с вълшебна пръчка, който изведнъж да ги оправи във всякакъв смисъл. Сбъркаха за Бойко, сега се надяват на Слави. Ако сбъркат с него, ще търсят друг юнак на коня, защото те без такава фигура не могат. С такива избиратели трудно ще направиш партия, защото те са като онзи портиер в „Големанов”, на който министърът беше казал: Аз ставам ли за министър, бе?”, а той му беше отговорил - „Както кажеш, вземай властта и да почваме…” 
Както правилно отбелязват повечето анализатори, партията на Слави Трифонов е нещо като холограма: тя няма кадри, няма структури в страната, няма програма за управление, няма външнополитически приоритети, няма позитивни послания. Единствените призиви, които се чуват от нея, са да изметем всички политици от сцената, защото са корумпирани и грабят народа, после да направим мажоритарни избори и дотук. По- нататък неговите сценаристи не са написали никакъв текст. 
Та ето на тази партия президентът трябва да връчи мандат за правителство. Дали Слави ще получи мандата сам, или ще го придружава  Ку ку бенд не знам, но съм сигурен, че няма как да направи правителство от музиканти, към което са пришити двама-трима престарели експерти. С такива кадри работа не се върши, а други шоумена още няма. Не знам и кога ще получи мандата – дали сега, или след нови избори. Във всеки случай изглежда неизбежно само едно – че той един ден ще е премиер. Защото 

хората с фолклорно съзнание в България вече са си го избрали за новия Месия

Представям си какви притеснения имат сега в Брюксел за България. Вече се появиха заглавия, като това във вестник „Стампа”, че у нас готвят за премиер мафиот без опит в политиката.  В навечерието на 4 април „Политико” пък написа, че най-вероятната коалиция след изборите е между ГЕРБ и „Има такъв народ”. Писанието дори приличаше на съвет към двете партии – коалирайте се, за да няма нестабилност, иначе ще има наказание. Брюксел се опасява най-много от 

политически хаос у нас

 Той ще доведе до политическа, после и до икономическа криза, и тогава на комисията ще и се наложи да ни спре парите по всички програми, защото няма да разчита на правителство, на което да има някакво доверие. Това ще бъде наказание и половина за най-бедната държава в съюза. Близо два и половина милиарда евро влизат у нас по програми всяка година. Без тях ще има да духаме супата, както казваше един бивш футболист…
Та въпреки съветите на Брюксел, коалицията между ГЕРБ и Слави в момента се оказва невъзможна, също както коалицията между старите партии, и също както коалицията между новите „Има такъв народ”, „Демократична България” и „Изправи се Мутри вън”. И причините са в Борисов, Нинова и Слави Трифонов. Тяхната несъвместимост –дали по характери, дали по дълбок сценарий, е толкова очевидна, че дори не заслужава коментар. 
А ситуация, в която изборите не са решили основния въпрос за властта, има само един изход – нови избори. Ако те не решат нищо, отново избори и така 

докато има демокрация…

До тук се докарахме. 
Очевидно ни трябва дълъг период на нестабилност, която да размести пластовете в българската политика и да ги пренареди така, че да отговарят на новите страхове и надежди, които е родило фолклорното съзнание на българското население. 
Това не е непременно лошо обаче. Динамичните процеси в политиката ще доведат и до по-голяма динамика в обществото. Вероятно ще принудят доста хора да преосмислят дневния си ред, ще принудят партиите да се отворят за нови хора, ще родят и нови поколения политици. Едно е ясно – статуквото от последните десетина години не може да продължи. Така че – да вървим на нови избори и каквото сабя покаже…