Републиканците постигнаха най-голямото мнозинство в сената от 1928 година

Путин няма приятели в щатския конгрес - нито в ляво, нито в дясно, казва пред Faktor.bg известният американски анализатор

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Алексиев, на къде върви САЩ, след приключилите преди дни избори?

- Тези избори бяха много важни по редица причини и то не само за американската вътрешна политика, но и за международните отношения, тъй като подготвят почвата за идване на власт на републикански президент след две години.

- Кои са най-важните заключения, които можем да направим от резултатите?

- Изборите бяха нещо като референдум за управлението на Барак Обама и първото и най-важно заключение е, че за болшинството от гласоподавателите Обама се е провалил като президент. Това е съвсем видно и от факта че почти всички републикански кандидати обвиняваха своите противници, че били марионетки на Обама, а те бягаха от него като дявол от тамян. Стигна се до такива абсурди, че видни демократи отказаха да кажат дали са гласували за него за президент, а един от тях (Сенатор Maрк Бегич от Аляска) дори се закани да стане „трън в задника на Обама,“ (thorn in Obama’s butt). Това разбира се не им помогна, тъй като всички те загубиха.

Тука трябва да дам няколко цифри, които нагледно показват какво огромно поражение претърпяха демократите, нещо което не става съвсем ясно от няколко дописки, които съм чел в българската преса. В сената републиканците спечелиха 8 места и почти сигурно ще спечелят още едно след допълнителни избори в Луизиана. От 55 на 45 мнозинство на демократите, в новия сенат ще има 54 републиканци, 45 демократи и един независим. В долната камера те взеха до сега 14 мандата, с още два възможни, след ново преброяване. Това за сега им дава едно мнозинство от 243 на 175, което е най-голямото републиканско мнозинство от 1928 година! Още по-внушително е републиканското надмощие между губернаторите, където те имат близо два пъти повече представители (31 срещу 17) и в щатските парламенти, където те доминират - 66 от общо 99 камери. При такова огромно надмощие, напълно възможно е републиканците да продължат да доминират Конгреса в продължение на много години.

- Как ще се отрази този резултат на президентските избори през 2016? Прогнозирате, че републиканците имат добър шанс да спечелят?

- Да, наистина смятам това за доста вероятно, не толкова поради това, че самият Обама е крайно непопулярен, а защото демократическата партия, която го поддържаше 100% дори в най-спорните му решения, едва ли може да претендира, че е нещо по-различна от него от идеологическа гледна точка. Например, неговият де факто опит да национализира здравеопазването, което е 1/6 от икономиката, беше гласувано без нито един единствен републикански глас, и продължава да бъде наѝ-ненавиждания закон за болшинство от населението. Проблемът не е само Обама, който за мен е един ляв идеолог, а фактът, че неговата партия направи силен завой на ляво напоследък и просто не e в крак с общественото мнение в Америка, което продължава да бъде доста консервативно. Освен това електоралният модел на демократите, за който след 2008 г се мислеше, че ще им гарантира трайно мнозинство в продължение на десетилетия се оказа сбъркан. Този модел разчиташе на една коалиция от малцинства, млади хора, държавни чиновници, профсъюзи и неомъжени жени. Такава коалиция наистина се осъществи в 2008 при първия избор на Обама, но тя започна да се разпада почти веднага поради некомпетентната икономическа политика на президента. Той успя да спечели отново в 2012, но само поради това, че Ромни беше неадекватен кандидат, според мен, и получи значително по-малко гласове от белите избиратели, отколкото дори Макеѝн. Ако погледнем резултатите от последните дни, бързо се вижда, че тази фамозна коалиция вече не съществува. Така например, от младите между 19 и 30 години само 13% гласуваха този път в сравнение с 20% през 2012. Освен това дори в тази група републиканците печелят 53% на 44% от белите гласове. Същото важи и за жени, които са омъжени, както и бели мъже като цяло, които са най-солидната про-републиканска група. Moже би най-неочакваното е това, че процентът от бели гласоподаватели, които гласуват за демократите, става все по-нисък. В някои региони, като например десетте южни щати и Тексас, той е стигнал до 25%. При такъв нисък процент демократите просто нямат шанс и там наистина те вече са рядкост.

Най-интересното е какво става с малцинствата. Единствените, които остават напълно верни на демократите са чернокожите с някъде около 95% когато гласуват. Проблемът е, че те много трудно се мотивират въобще да гласуват, освен когато Обама е кандидат. Този път 10% гласуваха за републиканците в сравнение с 5% през 2012. При другите малцинства нещата стоят по зле за демократите. При избирателите от латински произход, 35% гласуваха за републиканците общо за страната, а в отделни щати като Тексас процентът стигна 44%. Латинците вече не изглеждат толкова твърди демократи, а те са основното ядро в демократическата коалиция, тъй като са единствената група, която бързо се увеличава. Каквото може да стане там, е вече станало с избирателите от азиатски произход, които в момента дават 50% от вота си на републиканците.

- Какво може да очакваме от новия републикански конгрес, особено от външно-политическа гледна точка?

- Новият конгрес има ограничени пълномощия във външната политика, която традиционно се оставя на президента. Но при силни противоречия между изпълнителната и законодателна власт, което е много вероятно в този случай, законодателите имат един голям коз и той е, че те командват финансите. С други думи, Обама може да предложи каквото си иска, но ако конгресът не му отпусне пари, трудно може да се справи. Той, например, може да се опита да управлява с президентски заповеди (executive orders) и по този начин да заобиколи конгреса, но това значи политическа война и не е никак сигурно, че ще може да я спечели, да не говорим за това, че ще загуби и малкото репутация, която му е останала. Между другото, аз очаквам сериозни междуособици между президента и демократическата партия, която той доведе до такова поражение. Те вече започнаха, но това е тема за друг разговор.

- Какви ще са конкретните републикански инициативи?

- Да, ще има и то много. От тези, които могат да имат международен резонанс, бих споменал енергетиката. Конгресът ще настоява държавните земи, които са 28%, да се отворят за проучване и сондиране за нефт и газ и това има голям шанс да стане. Досега шистовата революция се развива изключително на частна земя. Също републиканците ще настояват да се позволи износа на нефт и втечнен газ, който има отлични перспективи. Тези две инициативи могат да гарантират все по-голямо американско производство и съответно ниски международни цени на горивата.

Друга инициатива, която се обмисля е да се гласува закон за санкциите спрямо Русия, който ще ги направи много трудни за отменяне. Те в момента са предмет на президентска заповед. Ако това стане аз не виждам как те могат да се премахнат докато Путин е на власт. Той няма приятели в конгреса, нито на ляво нито на дясно. Заедно с това, републиканците в сената положително ще се опитат да намерят начин да снабдят Украйна с оръжие, което Обама досега отказва да направи.

Друга тема която би трябвало да интересува Източна Европа е свързана с американските военни разходи и НАТО. Обама е обявил една програма за намаляване на военните разходи от 4.4% от БВП сега до 2.9% през 2017 г. Такова драстично намаление на военния бюджет ще бъде катастрофално за западната военна мощ и за НАТО, и републиканците няма до го допуснат.

Още една тема важна за нас българите е ислямизма и тук републиканците, за разлика от Обама, нямат никакви илюзии не само спрямо джихадистите, но и спрямо ислямисти от типа на Ердоган.