Милиарди се източват от бедния българин и се изнасят към богати държави

По принуда клиенти надвнасят по 50 000 лева по заеми, казва адвокатът спечелил първите дела срещу произволни лихви

Интервю на Калина Георгиева

- Г-жо Волева, има ли реални ползи за гражданите от новия Закон за потребителските кредите, който мина на второ четене в Народното събрание или приемането му е чист популизъм както твърдят някои експерти?

 - Реално ползите са почти никакви, този закон е чист популизъм. Това са палиативни мерки, пускат се, за да се хвърли прах в очите на обществото и да се каже „ето, направихме нещо”. Една инициативна група, в която участвам, сме разработили комплексна промяна на законодателството, която да сложи нещата на точна и ясна юридически правилна основа. Банките са като вас, като мен или като всяка фирма – лица, които правят бизнес в България. И като такива, ако имат проблеми, то те ще си ги решават чрез съда, а няма да защитават правата си зад гърба на клиентите, зад гърба на обществото. Няма единствено те да казват колко всеки им дължи. Текстът, който е основен в този закон е ужасяващ, той изпразни България с поне 30% от населението й. Повечето хора са избягали от държавата заради него. Срещнах се наскоро с един колега, който не може да се справи със ситуацията. Продават жилището на децата му и цялата фамилия напуска страната. Друго семейство също се изнася в чужбина, защото не е могло да издържи на увеличението на лихвите. А хората, които си тръгват са елита на нацията, умственият й потенциал. Ние просто ги изгонихме, само и само за да не се промени един текст от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) , който трябва да постави банките на равна основа с всички останали юридически лица, а не да са със статута на държавата и общините. Затова нашите банки са като едно раково образование, което разяжда отвътре обществото. Почти всички са дъщерни на чуждестранни банки, и по този начин източват България и бедния българин. Смешно е обяснението на банкерите, че у нас трябва да печелят повече, защото в България има повече риск, това е нахално и нагло. Един бизнес печели толкова, колкото е възможно в една държава, каквото е нивото на бизнес средата й, а и каквито са уменията на съответните бизнесмени. Печалбата трябва да се реализира с поемане на съответен риск, а не просто да им е гарантирана. Със сегашния НПК обаче печалбите са им гарантирани. Как да си обясним факта, че по света лихвите по кредитите са и под 4%, а у нас 10 – 15%, и въпреки това печалбата не им е достатъчна. Опитват се с всякакви хватки да я обосноват, поставяйки в договорите обективните критерии като LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR, но вметват „ и други”. По този начин пак си оставят някаква вратичка под давлението на банковото лоби. Ореваха ортаклъка срещу 5% за предсрочно погасяване, които ликвидират конкуренцията, а сега от новия Закон за потребителския кредит става ясно, че отпадането на санкции за предсрочно погасяване не се прилагат за договори, сключени преди влизането му в сила. Това означава, че аз съм сключила един договор за 30 години и съм плащала дължимите вноски 2 години, но разпоредбите на новия закон не важат за моя бъдещ период и аз продължавам да съм зависима от старите разпоредби. Няма възможност за предоговаряне. Един вид, който лапнал и откраднал, злоупотребата му остава и той продължава да се облагодетелства. Това са елементарни хитрости на законодателите, но остават на гърба на хората.

Спекулативно се представя като положително и прокараното сега условие кредиторът да сключи договор, при който при неизпълнение на задължението банката се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението. С други думи, ако един човек сключи договор за кредит и си ипотекира имота, банката го оценява примерно за 150 000 евро, но му отпуска заем за 100 000 евро, гарантирайки си, че дори и при срив на имотния пазар ще си върне парите. Обаче в ГПК има един текст, който казва, че оценката на ипотекирания имот от съдия-изпълнител не подлежи на съдебен контрол. Така банките започнаха да свалят умишлено цените. Ипотекираните имоти се продават на безценица, първо – поради тази причина, второ, защото банките не са преценили правилно с големите си специалисти движението и рисковете на пазара. Така обикновеният човечец трябва да носи последствията от лошия закон, от некомпетентността на банките, от пазарните условия и т.н. Тоест всички рискове остават за клиента.

- При изработването на новия закона търсени ли са становища на експерти от гражданския сектор, или банките са били основния консултант на депутатите?

- Никакви експерти не са търсени. Ние сме група, обединени в инициативен комитет, имаме и сайт ­- http://www.zashtitise.eu/ .

Предложихме промени в ГКП в комбинация с другите закони (вижте в края на текста прикачения файл), дадохме идеите си на Мая Манолова, на премиера Пламен Орешарски, и на вицепремиера Даниела Бобева. С тях разполага и парламентарната комисия в НС, но все едно такова нещо не се е случило. Събрахме и гражданска подписка, която също е представена в парламента, но в законодателния орган явно са без очи и уши, и затова българите напускат родината си.

Реално никой от управляващите не казва защо не се променя Чл. 417 от ГПК, който позволява заявителят (кредиторът) да поиска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, удостоверяващ неговото вземане и позволяващ длъжникът да бъде осъден по бърза процедура, без възможност да се противопостави на осъждането. Някой да казва защо дадена банка може да си направи 100 странични фирми, чрез които да действа на пазара. Оказва се, че една подобна фирма, която е на Пощенска банка е изкупила за нула време 300 имота в София на безценица. Да не говорим, че ресурсът, тоест парите, които чуждите банки отпускат на нашия пазар чрез дъщерните си клонове е на по-високи цени. Гледат на нас като някакво сираче, което е изоставено на произвола на съдбата най-вече от собствените си политици. В същото време банкерите са си направили една асоциация, която е в частна полза и могат да си формират каквато искат печалба.

- Има ли яснота какви суми се източват чрез банките от страната?

- Става дума за милиарди, но всяка банка си е направила въпросните 10 фирми, чрез които всичко се превърта. Тя има лиценз за банкова дейност, а те нямат и въпреки това чрез тях се цедират тия дългове и всичките пари. Така реално тези фирми започват да извършват банкова дейност без да имат лиценз.

Статистика точна, честна и ясна за източваните печалби не може да се даде, защото средствата отиват към тези странични фирми. Проследихме например, че Пощенска банка всяка седмица цедира по 100 млн. евро. Обществото не знае за тези неща, но всъщност и банката и многото й фирми се управляват в крайна сметка от едно и също лице.

- Как обикновеният човек може да се бори с този октопод?

- Никак, защото договорите са пълни със сложна терминология и индекси - LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR. Умишлено е направено така, за да не може той никога нищо да разбере. И когато тръгнат да му взимат къщата – всичко е изпуснато и той тръгва по адвокати, но нищо не може да направи. Затова казвам, че единственият изход е терминала на летището. То бива незачитане на собствения ти народ, но да оставиш до такава степен някой да го граби, и то богати държави като Франция, Италия, като Австрия, като Унгария е недопустимо. Банките майки си мислят, че тука живеят аборигени, които могат само да източват. Ясно е, че сме оставени на произвола на съдбата, защото ни е калпаво законодателството. То препятства конкуренцията, а уж новият закон просто замазва очите на хората.

- Кои банки са най-агресивни към потребителите?

- Просто всички, нямат причина да са различни. Законодателят така е заложил нещата, че срещу себе си банките имат един беззащитен потребител или бизнесмен.

- Увеличава ли се ръстът на съдебните дела срещу банки?

- Увеличават се страшно много, защото досега българинът беше подвластен на разбирането, че банките са супер институция и супер честни. Започна да се говори в общественото пространство по теми, които до сега бяха табу. Хората се интересуват и информират повече, а осведомеността им дава стимул да търсят правата си по съдебен път. Затова нараства и броят на исковете. Хората започнаха да водят много дела. Ще дам конкретен пример. От 13 март 2014 година срещу Юробанк е заведено дело и съдът е признал няколко клаузи за нищожни. В една от тях лихвеният процент е изчислен в швейцарски франкове, а те никога не са давали швейцарски франкове, защото нямат, но цялата работа е човекът да купува тази валута. Такава е и клауза, в която банката решава и променя лихви дори без да уведомява клиента. После се оказва, че той дължи тази лихва, която се изчислява не върху просрочената сума, а върху целия остатък от дълга и капитализират лихвата – така дългът става по-голям и върху по-голяма сума започват да плащат лихва. При тази конкретна схема човекът е броил 7 000 лева отгоре за малък период без да ги дължи, просто е бил притискан. Има и случаи, в които надвнесените пари са 40 000 – 50 000 лева. След като те мамят така, как да не водиш дела.

- Шефът на банковата асоциация Левон Хампарцумян твърди, че адвокатите, скачате срещу банките, за да си търсите клиенти и хонорари?

- На този нахалник му знам тезата. Имаше едно изследване, което показа, че в Булбанк висшият мениджмънт взима най-високите заплати в България. Той получава 200 000 лв. месечно като официална заплата. Не говоря за бонуси и дивиденти, и той говори за мижавите адвокатски пари. Трябва да е ясно, че при нас хората идват, когато са доведени до ръба. Това е поведение тип „нападам аз, за да не ме нападаш ти”. Колегите избягват да се занимават с такива дела масово, защото материята е трудна, усложниха ГПК, а той бе приет от Тройната коалиция на Станишев.

- Има ли все пак разумен изход от този банков абсурд?

- Единственият изход е в НС да спрат да се гъзят на монополистите, защото е ясно, че по някакъв начин са мотивирани. Друго не мога да видя, щом не искат да променят ГПК, а ни замазват очите с някакви нагласени закончета.