Борисов няма да се коалира с ДПС

Българите, трябва да възстановим самочувствието си, сами сринахме цената си, потъпкахме достойнството си, чувстваме се втора категория европейци, обяви пред Faktor.bg известният историк.

Интервю на Зорница Веселинова

-Г-н Марков, днес празнуваме съединението на княжество България и Източна Румелия. Кой национален идеал може да обедини всички сънародници?

- За съжаление сега няма национален идеал, който да обедини българите. През пролетта на 1999 г. ВМРО внесе в парламента проекторешение за национална доктрина "България през 21 век". Но политици от други партии заявиха, че националният ни идеал в момента е страната ни да стане член на Европейския съюз и НАТО и се отнесоха пренебрежително към доктрината. Тогавашният председател на Народното събрание Йордан Соколов я сложи във фризера. Оттогава тя си стои замразена там.

- Имало ли е в България толкова смутни времена, с толкова корупция и такива ежби между политиците, както сега?

- Историята не се повтаря едно към едно, но някои събития се приличат горе-долу. От 1929 г. до 1934 г. пак е имало световна икономическа криза, тя пак идва от САЩ. В даден момент правителството на Народния блок начело с Никола Мушанов не е могло да плаща заплатите на чиновниците. В Народното събрание се карали за тлъстите кокали и постните дробчета. Пояснявам: дърляли са се за повече и по-голяма власт, както се дърлят съвременните политици. Министерството на финансите например било тлъст кокал, а на образованието – постно дробче. Повтарям: борбата за тлъстите кокали и подритването на постните дробчета продължават и сега. Тя трябва да спре, за да върви България напред.

- Кои съвременни политици най-нагло пускат лакти и нокти за тлъстите кокали?

- Навремето дядо ми казваше: едно куче гризе кокала до време, засища се и го хвърля. Но нашите политици нямат насита, не хвърлят кокала друг да го гризе. Открай време те смятат, че да се лъже е професия. Умеят да говорят това, което народът иска да чуе. Колкото повече лъжат, толкова повече доста хора им вярват. Учудващо, но факт.

- Кой е най-големият майстор на опашатите лъжи? Мнозина сочат Николай Бареков?

- Бареков безспорно има актьорски талант. Ето, в Бобовдол той сложи миньорска каска и слезе на 400 метра под земята. И обещаваше ли, обещаваше на миньорите: „Аз така, аз – иначе”. В това отношение той изпревари някои други политици.

- Допускате ли, че Бареков би могъл да спечели много гласове на изборите?

- Много гласове надали би спечелил. Но партията му „България без цензура” ще вкара депутати в 43-то Народно събрание, ще има парламентарна група и може да е балансьор както ДПС. Известно е, че ДПС казва: ние сме либерали, можем да играем вляво, вдясно, в центъра, можем да направим правителство с БСП, може и с ГЕРБ, може и с други партии.

- Нравят ли ви се актьорските превъплъщения на Лютви Местан?

- Той е завършил българска филология, но също е актьор. Местан обаче не се изхвърля както Бареков, мери си приказките.

- Прилича ли ви Бойко Борисов на конкретна историческа личност?

- Някои го оприличават на Тодор Живков, но не са прави. През 1956 г. той взе властта и махна Вълко Червенков. Тато наследи Червенков и като председател на тогавашния Съвет по отбраната. Казали му: Другарю Живков, трябва да станете армейски генерал както другаря Червенков. Живков махнал с ръка: „Чакайте, аз съм служил като трудовак, какъв генерал ще ме правите?!”. През 1981 г. бившият Първи бе на честване на десетата годишнина от създаването на АОНСУ (Академията за обществени науки и социално управление – бел.ред. ) и му предложиха да го направят първия техен академик. А той: „Какъв академик ще бъда аз, я първо намерете дипломата ми за средно образование”. Тато не се интересуваше от униформите и званията, не беше суетен, обаче беше много алчен за власт. А Бойко Борисов е просто суетен. Става му драго, когато му кажеш „г-н генерал”. В това отношение донякъде прилича на Александър Стамболийски, който често споменавал, че иска да управлява.

- Анализатори твърдят, че през следващите години политическата нестабилност у нас ще доведе до честа смяна на правителства.

- И аз съм на мнение, че известно време у нас ще има политическа нестабилност. Хич не ми се ще, но изглежда ситуацията ще бъде такава. Коалиционната култура изисква да се правят компромиси. Не зная доколко Борисов би могъл да прави компромиси. Той вече предупреди, че няма да позволи на малките партии да му извиват ръцете. А вижте Сергей Станишев какви и колко отстъпки направи на ДПС и най-вече на Делян Пеевски.

- Правилно ли постъпи Станишев, „нахранвайки” за пореден път ДПС, Пеевски и Доган?

- Наскоро казах, че ДПС е като вампир и от движението ми се разсърдиха. Ами така е: ДПС се хвана с НДСВ, после с БСП и им изсмука силата. Станишев направи огромна грешка, позволявайки на ДПС да командва. Не вярвам, че Бойко Борисов ще се коалира с партията на Ахмед Доган. Но и не ми е ясно с коя от по-малките партии би се коалирал. Не е ясно и до каква степен по-малките партии ще ламтят за властта, за тлъстия кокал.

- Ламти ли за власт Сергей Станишев, Брюксел тлъст кокал ли е за него?

- Виждал съм Станишев на панаир на книгата в НДК, беше купил няколко книги. Той е интелигентен, надали би предпочел маузера пред писаното слово. В самото начало от БСП го подцениха. Самият Първанов, който го лансира, не си направи добре сметката за него. На „Позитано” смятаха, че Сергей ще играе по гайдата им, но не стана така. Той постепенно набра опит и самочувствие. В Брюксел харесват точно такива като него, Станишев има европейско бъдеще. Много пасва на профила „европейски политик”.

- Миков ще има ли сили да реформира БСП? Какво е бъдещето на тази партия?

-Тази партия си има електорат, който не се е стопил напълно и няма да се стопи – идеите се предават на по-младото поколение. Членовете и симпатизантите й се сплотяват много, когато видят образа на врага. И в първичните организации им затягат редиците. Според мен резултатът им на предстоящите избори ще е по-добър от този на европейските. През 1996-1997 смятах, че от тази партия нищо няма да остане и много се учудих, че тя не само оцеля, но и през 2005 г. се върна на власт. Що се отнася до реформите в БСП, ще видим - дано Миков успее да ги осъществи. Възстановителните сили в тази партия са мощни.

- Мощни ли са възстановителните сили на „Атака”? Тя остана без евродепутати.

-„Атака” в никакъв случай не трябва да бъде отписана. Мисля, че ще вкара депутати в следващото Народно събрание. Що се отнася до лидера й Волен Сидеров, той също играе роля, талантлив актьор е. Но иначе е начетен и има перо. Мнозина го подценяват като политик и грешат.

- Мнозина оприличават Сидеров на известни световни диктатори. Прави ли са?

- Много рисковани са тези исторически паралели. Журналистка от един вестник например наскоро ме попита: „Путин нали прилича на Сталин?”. Такива сравнения не са коректни.

- Диктатор ли е Путин? Приемате ли анексирането на Крим под предлог, че този полуостров е бил руска територия?

- Да, Крим е руски. В края на 18 век Екатерина Втора е разгромила ханството на кримските татари, които били васални на Османската империя. Тогава Кримския полуостров става част от Русия. Навремето Никита Хрушчов, който беше украинец, го подари на Украйна. Големият проблем е, че 25 милиона руснаци живеят извън Руската федерация. 12 милиона от тях са в Крим, Източна Украйна и Одеса. Повтарям: Крим е руски, историята не бива да се преиначава от нашите украински колеги, те се поувлякоха. Младият национализъм на Киев много сбърка, предизвиквайки стария руски национализъм, направо си вкара автогол.

- Не отговорихте на въпроса диктатор ли е Путин. Може ли Русия да се управлява без желязна ръка?

- Путин е избран диктатор. По-рано руските императори и генералните секретари на КПСС не се избираха. Според народопсихологията на руснака трябва да има батюшка, който да удря с желязната си ръка по масата и да командва парада. И при нас е същото: ние пък имахме нужда от Тато. Путин успя да направи това, което Елцин не успя: предотврати разпада на Руската федерация. Той превърна олигарсите в послушни мъже. И подобри стандарта на хората, върна им самочувствието на граждани на велика световна сила.

- Може ли България да стане силна, стабилна държава? Кога, при какви условия би се случило това?

- Това е възможно. Но има едно единствено условие: трябва да възстановим самочувствието си, да сме убедени, че струваме нещо. Ние сами сринахме цената си, потъпкахме достойнството си. Чувстваме се втора категория европейци. Трябва да повярваме в себе си и да имаме добра самооценка като народ. Не можем да сме национални нихилисти. Всъщност политиците ни лишават от самочувствието. Тяхната политика е да казват „да”, огъват се пред всеки високопоставен чужденец. На това трябва веднъж завинаги да се сложи край.