Още от 1990 г. Волен Сидеров обслужва ДПС и ДС

Ерик Рубин ще насочи вниманието на Вашингтон към България като ключов играч в този турболентен регион, казва пред Faktor.bg известният американски анализатор

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Алексиев, изразихте преди време в интервю пред Faktor.bg позиция, че Ирина Бокова реално е кандидатът на Путин за шеф на ООН, а сега Първанов ултимативно плаши Борисов, че ще оттеглят подкрепата си за правителството, ако не я номинират за поста, защо от АБВ си изпуснаха нервите?

- Продължавам да вярвам, че Бокова не е кандидат на България, а на комунистическата партия, която е подопечна на свойте кремълски господари. Това не е никак чудно, тъй като българските комунисти никога не са защитавали интересите на България, а винаги тези на болшевишка Русия, която е тяхната истинска родина. Що се отнася до Първанов, той никога не е бил нещо друго, освен едно посредствено кремълско мекере. Ако аз бях на мястото на Борисов, щях да отида на нови избори и да се отърва от тези бити-недобити комуняги. По интересното е друго - кампанията в полза на Бокова придоби масов характер и вероятно се дирижира директно от Москва. Преди няколко дни четох една интересна статия в burgasnovinite.bg с конкретни данни за това как всички подмолни структури на Държавна сигурност са активизирани специално за тази кампания. И защо не. Представете си какъв дюшеш за Путин би било да има свой човек на чело на ООН.

- Руският натиск е голям, идвате от Вашингтон, имате ли представа какви са настроенията на САЩ и партньорите от ЕС към персоната на Бокова?

- Не мога да твърдя, че съм запознат с американската позиция по въпроса, защото не съм. Но фактът, че Лавров публично се изказва ласкаво за Бокова едва ли й помага пред американците. Не бих се учудил, ако г-жа Нюланд, която идва в София утре (19 януари, б.р.) доколкото знам, не каже директно на Борисов, че Вашингтон не подкрепя кандидатурата на Бокова. Много по-сигурен съм, че Лондон не стои зад нея, което е напълно достатъчно, за да не бъде избрана.

- Кой е разумният ход за българското правителство, ако все пак е подложено и на руски натиск?

- Според мен българското правителство не би трябвало да предлага Бокова за кандидат, въпреки натиска от Москва, който сигурно е силен. Бокова е правоверна комунистка, която никога не се разграничила от злодействата на комунизма, включително тези на нейния баща, и ако случайно я изберат - ще опозори България.

- Първанов е най-отявленият противник на външния министър Митов, какъв знак дава бившият президент, защо първият ни дипломат е трън за руското лоби у нас?

- Първанов и цялата руска пета колона в България мразят Даниел Митов, защото той защитава истинските интереси на България като член на Европейския съюз и НАТО. Всеки патриотичен българин, който прави това, е трън в очите на тези продажниците.

- Политическата ситуация в страната е много тежка, алтернатива ли са на тази власт ДПС и БСП?

- Слава богу, нито БСП, нито ДПС са реална алтернатива на ГЕРБ в момента. И ако има нови избори те вероятно ще загубят доста решително. Аз се надявам, че все повече българи осъзнават, че тези две партии в основата си са антибългарски.

- Сериозни трусове имаше последния месец в ДПС – Доган изгони председателя Местан, каква реално е тази партия?

- ДПС беше създадена от Държавна сигурност с помощта на свои дългогодишни агенти като Доган и Местан в самото начало, за да не гласуват българските турци за СДС. Ще ви разкажа нещо в тази посока, на което бях личен свидетел. През 1990 г., мисля че на 10-ти юни, предстояха избори и Желю Желев, който познавах добре, ме покани да бъдем заедно на предизборен митинг във Варна, три дни преди вота. С нас бяха Кирил Маричков, бай Иван Татарчев и други, които вече не помня. На връщане в самолета Желю ми се оплаква, че ДПС ще дръпне доста гласове, които иначе щяха да са за СДС. Аз му предложих да напиша статия за това как и защо ДС създаде ДПС, имах по темата предостатъчно информация. Той се съгласи веднага и каза, че ще нареди да се публикува на първата страница на „Демокрация“ в деня преди изборите. Писах цяла нощ и на сутринта му я занесох на „Раковска“ 134. Желю се обади пред мен в редакцията и нареди Йордан Василев да дойде да я вземе и да я публикува на първа страница. Йордан обаче го нямало и вместо него се появи зам.-главният редактор Волен Сидеров. Тогава го видях за първи път. На другия ден статията не излезе нито на първа, нито на последна страница, тя просто изчезна.

- Смятате, че не само ДПС, но и хора като Сидеров са били контролирани още първия ден на промените?

- Абсолютно! За мен беше ясно, че този човек още от тогава е бил свързан по някакъв начин с ДС, внедрен в СДС.

- Предстои да встъпи в длъжност новият посланик на САЩ в България, какво да очакваме от него, какъв е профилът му?

- Да, аз имах възможност да поговоря накратко с него във Вашингтон преди една седмица. Направи ми отлично впечатление. Той е от този тип американски дипломати, които почти цялата си кариера са работили в Източна Европа и Русия, и са отлично запознати с геополитиката и нравите на нашия регион. Освен това Ерик Рубин е служил в Москва като заместник на Джон Байерли, който беше един отличен посланик и в България. Служил е и в Киев. С други думи, истински професионалист. Аз искрено се надявам, че покрай него Вашингтон ще обърне малко повече внимание на България като ключов играч в този турболентен регион.

- Каква да бъде позицията на България в сблъсъка между двете сили – Русия и САЩ?

- Мисля, че жизнено важният сблъсък за нас не е този между Русия и Америка, а между Русия и Турция, две стари империи с претенции към нас, от които ние като народ нищо добро не сме видели, а и няма да видим. Погледнете сегашните боричкания в ДПС и ще видите директно отражение на конфликт им у нас. Ако има нещо положително за българите в момента, това е, че и двете сили с имперски претенции към нас са в период на упадък. Русия се намира буквално на прага на икономически колапс, а радикалната ислямистката диктатура на Ердоган в Турция рано или късно ще бъде осъзната от Запада като заплаха за цивилизования свят и за самите турци, и ще бъде изпратена на бунището на историята, на което принадлежи.