Опасно е, че левите партии на Стария континент не могат да печелят избори без гласовете на мюсюлманите

Българите, ако милеят за своето кътче земя, да пазят Родината от ислямизма, предупреждава анализаторът

Алекс Алексиев е емигрант в САЩ от 1965 г., но остава родолюбец и патриот. Неговите анализи за националната сигурност на САЩ се използват от Пентагона и ЦРУ. Научен сътрудник е в института „Хъдсън", дълги години е работил в корпорация RAND. Председател е на Център за Балкански и Черноморски изследвания в София.

В зората на демокрацията бе съветник на премиера Филип Димитров.

Роден е през 1941 г. в България. Син е на убития след 9 септември 1944 г. от комунистите голям български художник и фейлетонист Райко Алексиев.

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Алексиев, първата част от джихадистката драма с „Шарли ебдо“ като че ли приключи с ликвидирането на терористите. Какви уроци обществото и политиците могат да извлекат от тази кървава трагедия?

- Важните уроци от станалото в Париж са пред очите ни от много години, но като че ли управляващите и във Франция, и в целия Запад се страхуват да видят истината, както и да направят съответните изводи. А ако те не го направят, Европейската цивилизация е изправена пред смъртна опасност. Погледнете какво стана в Париж - убиват невинни хора, за да отмъстят за това, че карикатуристите обидили Пророка Мохамед като го изобразили. И докато обикновените хора с нормален разум реагираха на това варварство както можеше да се очаква, разни медии като CNN де факто оневиниха убийците, като обвиниха Шарли, че били „провокирали мюсюлманите“.  А ако се върнем малко по-назад, можем да цитираме и президента Обама, който фактически се солидаризира с екстремистите, като каза в реч пред ООН (25 септември 2012 г., б.а.), че „Бъдещето не трябва да принадлежи на тези, които клеветят пророка на Исляма.“ Много други медии до ден днешен отказват да публикуват карикатурите. По този начин те също показват с поведението си, че джихадистите може би имат право. Никой никъде не каза дори веднъж, че в Корана няма никъде забрана да се изобразява Мохамед.

- Тогава защо е толкова злостна ислямистката кампания срещу карикатурите на Мохамед в целия свят още във времето на първото им публикуване в Дания?

- За да дам отговор на този въпрос, трябва да се върна към това какво е всъщност радикалният Ислям. Накратко, той е една тоталитарна доктрина, формулирана в средата на 20-ти век от идеолозите Саид Кутуб и Абул ала Маудиди, която издига Шериата в ролята на единствения критерий дали даден човек или правителство са истински мюсюлмани. Ако едно правителство в мюсюлманска държава не наложи Шериата като единствения закон, то се превръща в правителство на апостати, а за апостатите има едно единствено наказание в Шериата – смърт, казва Кутуб. А какво точно е Шериата? За ислямистите той е свещен Закон Божи, който трябва да се спазва напълно, за да може мюсюлманина да си осигури място в рая. В действителност, това е една доктрина, измислена повече от век след Мохамед от ислямски богослови, с цел да се легитимира Арабският империализъм, който започва своите най-големи завоевания при династията на Умаядите (661-750 г., б.а.). И наистина, как може да е Закон Божи нещо, което има четири различни интерпретации, наречени на техните автори (Шафи, Ханафи, Хамбали и Малики) само при сунитите. За ислямистите, обаче, Шериатът е тяхното идейно знаме, защото той е възможно най-реакционната и ненавистна интерпретация на Исляма, която проповядва насилие и дискриминация срещу немюсюлманите и жените. С две думи – изправени сме пред средновековно мракобесие в 21 век. И в Шериата наистина има забрана да се изобразява пророка.

- Вие се изследвал ислямизма в Европа, от драмата с „Шарли ебдо“ може ли да се съди до къде е стигнала радикализацията на френските мюсюлмани?

- Само по едно събитие е трудно да се прецени степента на радикализация. Но има много други данни и доказателства, които показват една много тревожна ситуация. Например, едно проучване на реномираната британска фирма за допитвания ICM Research показва, че 27% от френските мюсюлмани, на възраст под 24 години поддържат Ислямска Държава. Като се има предвид, че средната възраст на мюсюлманите в Европа е 26 години, това е една ужасяваща цифра. Освен това, специално във Франция радикализирането на ислямското население се съпровожда от рязко увеличение на насилствени прояви от анти-семитски характер. През 2014 година случаите на насилие срещу евреи и техните синагоги и магазини са се увеличили два пъти в сравнение с 2013. Това води до силно увеличение на емиграцията на френски евреи, които вече не виждат бъдеще за себе си във Франция. През 2013 г. 3288 френски евреи емигрираха в Израел, през 2014 година те са най-малко 8000.

Най-тревожната тенденция безспорно е притокът на френски джихадисти в редиците на Ислямска Държава и Ал-Нусра Фронт. По средата на 2014 г. френските служби за сигурност признаваха за 700 джихадисти от Франция. Към края на 2014 те, говорят за 1200, от които стотина са убити, а 250 вече са се върнали. Дори ако всички други мюсюлмани в страната са напълно нормални хора, 250 закоравели джихадисти представляват една огромна заплаха за обществото.

Друга по дълготрайна заплаха за стабилността на Франция, пък и на други европейски страни, в които тези процеси се наблюдават, е все по-голямата самоизолация и капсулиране на мюсюлманите от френското общество. В момента там съществуват 751 така наречени „сенситивни градски зони“ (zones urbaines sensibles, ZUS), които са мюсюлмански гета, с общо население от 5 милиона, в които европейските демократични норми и морални ценности рядко се съблюдават. Не е за учудване, че те бързо се превръщат в криминални центрове за търговия с дрога, крадени стоки, проституция и пр. Френските мюсюлмани са около 6 милиона, или 10% от населението, а представляват 60% от криминалните затворници.

И последната заплаха за Запада, която е от политическо естество и за която никой в полит-коректната Европа не смее да говори - това е все по-често срещаният брак по интереси  между ислямистите и левичарски партии. В Франция е добре известно, въпреки че никой не говори за това, че Оланд стана президент благодарение на мюсюлманите. Той победи Саркози с 1.1 милиона гласа, а мюсюлманският вот беше 1.7 милиона, от които 93% гласуваха за социалиста. Не е далече денят, когато Европейска лява партия не би могла да спечели избори без ислямския вот. Това вече е факт в много държави и градове, например във Великобритания, където лейбаристите доминират градове, с голямо мюсюлманско присъствие, като Брадфорд, Лейстер, Нотингам, Бърмингам и други. И както може да се очаква тези градове внезапно започват да бойкотират израелски стоки, да прокарват пропалестински резолюции, с други думи - да прокарват политика, в разрез с тази на националното правителство. И това е само началото.

- Очертавате песимистична картина, какви са опасностите за България?

- Оставям оптимистичната картина на хора по-умни от мене. Що се отнася за България, ние сме в началото на същия процес, който заплашва една от великите европейски цивилизации. Наша задача като българи, които милеят за това кътче земя, е да се поучим от техния опит и да не позволим това да стане в нашата Родина.