Ако бедността е критерий за убежище, сигурно 300 милион индийци и 500 милиона китайци имат по-сериозни доводи да дойдат в Европа

Да дадем убежище на християните, които идват от земята на Исус Христос, казва пред Faktor.bg американският анализатор

Интервю на Мая Стоянова

- Г-н Алексиев, от няколко дни сте в България, реално се сблъсквате с бежанската вълна, която приижда към Европа, заплаха ли е тя за нас?

- Да започнем от България, мигрантите могат да ни застрашат само, ако им позволим, което в никакъв случай не трябва да допускаме.

- Как е възможно да не позволим на бежанците да дойдат в България, след като сме част от Европейския съюз, а той е решил да ги приеме?

- Доколкото ми е известно ние сме суверенна държава и какви бежанци пускаме или не - зависи единствено от демократично избраното правителството. Това, което направиха от никого неизбраните брюкселски бюрократи, като заставиха Източна Европа да приеме 120 000 бежанци, е грубо нарушение на демократичните принципи и суверенитета на тези държави. Да не забравяме, че подобни жизнено важни решения в ЕС винаги се взимат с консенсус, а не както в този случай - с обикновено мнозинство. С малки изключения, аз бих направил това, което Израел предприе, като каза, че е прекалено малка държава да взима бежанци. А за разлика от Израел, ние сме и прекалено бедни.

- Какви изключения са все пак допустими от гледна точка на националната ни сигурност?

- Бих дал убежище на бежанци християни от Близкия Изток, които наистина са подложени на жестоки преследвания и като религиозна общност са на изчезване от региона, който ни даде Исус Христос.

- Вие не одобрявате политиката на западните правителства на ЕС, например като Германия, които се съгласиха да приемат стотици хиляди, ако не и милиони бежанци?

- Правилно сте подразбрали. Аз смятам, че политиката на ЕС е груба историческа грешка, която може да доведе до разцеплението на съюза и да има пагубни последици за Европа.

- Кое е погрешно в политиката спрямо бежанците, та вие също имате такава съдба?

- Не знам от къде да започна, тъй като почти всичко, което наблюдавам е погрешно. Даване на политическо убежище на хора, преследвани поради техните политически или религиозни убеждения, е основен принцип на западната цивилизация и трябва строго да се съблюдава. Аз самият получих политическо убежище в Германия, когато бягах от комунистическия режим преди много години и съм благодарен, че този благороден принцип съществуваше и съществува. Но в този случай огромното мнозинство от тези „бежанци“ нито са преследвани, нито бягат от война. Немското списание Der Spiegel публикува преди няколко дни подробни данни за тези 413 000 бежанци, които са стигнали до Германия през първата половина на 2015 година. Само една четвърт от тях са сирийци, а 85 000 са от Западните Балкани, където едва ли може да се говори за политическо или религиозно преследване по настоящем. Другото, което прави впечатление е, че повече от две-трети от тези хора са млади и здрави мъже - между 18 и 35 годишна възраст. И трето - огромното болшинство се стремят да се настанят в страни като Германия и Швеция, известни с щедрите си социални помощи. С други думи, ако тези хора са бежанци, те са икономически бежанци, на които Женевската Конвенция не дава право на политическо убежище. Ако бедността е критерий за убежище, сигурно 300 милион индийци и 500 милиона китайци имат по-сериозни доводи да дойдат в Европа.

По всичко изглежда обаче, че Германия е решила да приюти болшинството от бежанците като се очаква че техният брой ще достигне 800,000 до края на 2015. Според предварителни данни, разноските за първоначалното им настаняване се изчислява на 11 милиарда евро годишно. Колко ще струват социалните помощи ако дори само 400,000 се възползват от тях не е ясно. Правителството се надява че бежанската вълна ще се превърне в квалифицирана работна ръка от която Германия има нужда. Това обаче е малко вероятно тъй като огромното болшинство от мигрантите нито говорят немски нито имат някакви квалификации.

- Какви са възможните политически последствия от това преселение на хора?

- Това е най-сериозният проблем. Факт е, че в цяла Западна Европа мюсюлманите, дори тези които са вече трета генерация, не се интегрират в европейското общество, а се самоизолират в паралелни ислямски общества, където командва шириата. Там европейските норми и закони не важат. Във Франция има 750 мюсюлмански гета, наречени „сензитивни градски зони“ (zones urbaine sensible, ZUS) с 5 милиона жители. Стигна се дотам, че 7000 въоръжени френски войници в момента охраняват еврейски институции от ислямистите, което е де факто военно положение. В Германия, където радикалният Ислям се развива с бурни темпове, има най-малко 50 подобни гета, в които според Института Щайнке (Steinke Institut) цари беззаконие. Немското вътрешно разузнаване говори за 7900 радикални ислямисти в страната и 740 джихадисти в Близкия Изток, една трета от които вече са се върнали. Още преди една година тогавашният министър на вътрешните работи De Maziere предупреди обществеността, че „радикалният Ислям представлява критична заплаха за сигурността на Германия“ . Главната опасност произлиза от това, че болшинството от ислямските джамии, медресета и други мюсюлмански институции в Германия, както и в цяла Западна Европа, се ръководят от радикални ислямисти като саудитските уахабити, Мюсюлманското Братство или турската Милли Гъорюш (Milli Goeruesh). В резултат бежанци, които не са ислямисти в момента, неминуемо подлежат на радикализиране в бъдещето.

- Кой стой зад тези опасни процеси, как точно се появиха тези огромни тълпи мигранти?

- Има два главни източника – Либия, който е по-малък и Турция - основният. Бежанците от Либия отиват най-вече в Италия, докато тези от Турция влизат в Гърция и от там чрез Западните Балкани влизат в Западна Европа. Сравнително малко от тях минават през България досега, но това бързо може да се промени ако Ердоган реши да ни дестабилизира. Трябва добре да се разбере, че ислямистка Турция не е приятел нито на Европа, нито на България. А там има най-малко 2 милиона сириийци и още много други. Според мен тази инвазия към Европа е работа на Ердоган, който в момента е в много трудно положение след като загуби парламентарните избори през юни. Сега прави всичко възможно да остане на власт, дори с цената на гражданска война с кюрдите. Ердоганова Турция в момента е една полицейска държава и нищо там не става без знанието и съдействието на турските органи. Немислимо е да си помислим, например, че тези хиляди, които прекосяват петте километра между турския бряг и остров Лесбос всеки ден с надуваеми лодки, го правят без активното участие на полицията и разузнаването. Това е направо наивност на квадрат.

Ето ви и пример от България. Преди две години около джамията в София се появиха стотици млади чернокожи, които претендираха да са бежанци от Сирия. Аз говорих с някои от тях и се оказа, че повечето са френско говорещи. Откъде се взеха при положение, че нито в Сирия и Ирак, нито в Турция живеят чернокожи? Отговорът е елементарен. Това бяха джихадисти, на които турските органи са казали да си обръснат брадите, да си хвърлят паспортите и да дойдат в България като сирийски бежанци. Това беше една груба провокация срещу България, подобни могат да се очакват и сега. Ако ние сами не се защитим, никой няма да го направи за нас. Що се отнася до Европа, една суверенна държава не може да се съгласи да й диктуват политиката, дори когато диктатите идват от приятели.