Хиляди джихадисти останаха в Босна и я превърнаха в център на радикалния Ислям на Балканите

Според правителството в Прищина, 300 косовари по настоящем се бият в редовете на Ислямска Държава, а казва пред Faktor.bg известният американски анализатор

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Алексиев, какъв е вашият прочит за размириците в Македония? Какво ще кажете за тях?

- Бих казал, че когато говорим за размириците в Македония, трябва да имаме в предвид два различни феномена, които трябва да се разграничат. Първият е вътрешно-политически македонски проблем, а вторият - е феноменът на радикалния ислям на Балканите.

- Но събитията в Куманово през уикенда не показват ли, че те са свързани?

- И да и не. Това, че в Македония съществуват групи от радикални ислямисти, е добре известен факт и той трябва да ни тревожи и нас, тъй като сме само на хвърлей камък от епицентъра събитията. Но това, че тази битка стана точно сега - в момент, в който правителството на Груевски е под силен натиск от разрастващото се недоволство на народа,  е някак си прекалено удобно за управляващите в Скопие. С други думи, аз имам съмнения, че сблъсъкът беше инсцениран от правителството, за да отвлече вниманието от все по непопулярната политика на Груевски.

- Преди да продължим да говорим за Груевски, каква според вас е актуалната ситуация с радикализирането на исляма на Балканите?

- По тази важна тема може много да се говори, особено поради това, че ние в Центъра за балкански и черноморски изследвания (cbbss.org) в момента проучваме проникването на салафитско-джихадисткия ислям в западните Балкани и научаваме доста нови подробности.

- На какви факти се натъквате?

- Например, за ролята на Босненското правителство в радикализацията на мюсюлманите. Доминиращата версия по тази тема по време на войната в Босна (1992-1995) е, че радикализацията е резултат на сръбските безчинства и западното нежелание да се намесят във войната на страната на Сараево дълго време. Аз не съм от хората, които подценяват сръбските злодейства в Босна и велико-сръбския шовинизъм, който ние българите добре знаем от историята. Но в интерес на историческата правда, също така е истина, че Алия Изетбегович и неговите близки съратници в партията SDA ( stranka demokratske akcije), хора като Салим Сабич, Мустафа Черич, Хасан Ченгич и т.н., бяха убедени ислямисти много години преди разпадането на Югославия и началото на войната. Като такива те поддържаха връзки с всякакви джихадисти и позволиха на радикални арабски и ирански организации да шетат по Босна както си искат. Например, отявленият джихадист и главен финансист на SDA като шеф на Агенцията за помощ на третия свят (Third World Relief Agency, TWRA) Фатих Хусанаин е бил близък приятел на Изетбегович от 1970 г. и успява да преведе на Сараево колосалната сума от $2.5 милиарда, наѝ-вече от арабски източници между 1992 и 1995година.

- Различна ли щеше да е ситуацията, ако лидерите на Босна не бяха ислямисти?

- Първо, те не биха позволили на джихадистите от цял свят да отидат в Босна на джихад, и да ги узаконят като част от редовната армия, както например така нареченият батальон Ел Муджахид, в който стотици арабски главорези вършеха безчинства срещу цивилното сръбско и хърватско население. Фактът, че трима висши Босненски военни бяха изправени пред съда в Хага за военни престъпления говори красноречиво за това, което Сараево допусна. Второ, те не биха дали босненско гражданство на хиляди джихадисти, включително Осама бин Ладен, и по този начин превърнаха Босна в център на тероризма в Европа за известно време. Трето и може би най-важно, те не биха позволили на стотици, ако не и хиляди джихадисти да останат в Босна и да я превърнат в център на радикалния ислям на Балканите. Тука трябва да се отбележи и вината на Западна Европа и особено на САЩ, които знаеха много добре какво ставаше, но мълчеха, понеже официалната политика гласеше, че сърбите са агресорите, а босняците - невинните жертви. Истинската история, за съжаление, никога не е черно-бяла.

- Да се върнем към размириците при съседите. Вие споменахте, че събитията в Куманово са инсценирани от Груевски. Значи ли това, че в Македония няма терористична заплаха?

- Въобще не значи това. В Македония и в целите Западни Балкани радикалният ислям се развива с бурни темпове. Една седмица преди събитията в Куманово, джихадисти нападнаха полицейска станция в Зворник в сръбската част на Босна, а само дни преди това, властите в Косово обявиха арестуването на 32 души обвинени в тероризъм. Според правителството в Прищина, 300 косовари по настоящем се бият в редовете на Ислямска Държава, което е близо 6 пъти повече от Франция на милион жители. Това, което казах е, че за мене инцидентът приличаше на инсцениран по политически причини и бих могъл да го докажа, ако имахме време.

- Защо на Груевски му е необходимо да инсценира подобни конфликти?

- Защото земята под него почва да се тресе и тоѝ губи равновесие. Тука не говоря за грубото изопачаване на българската история, която мене лично, като българин и потомък на солунски българи и дейци на македонското освободително движение, ме вбесява. Говоря за това, че Груевски е все по авторитарен и недемократичен. Нелегално подслушване на десетки хиляди хора, неизяснени убийства от неговата охрана, електорална измама, съдебна корупция, масови арести на студенти ... Това са само някои от обвиненията към него, които обясняват защо македонци и албанци в момента протестират заедно срещу него. Прибавете към това и реверансите, които той все по често прави към епигоните на съвременната политическа добродетел – Путин и Ердоган, и картинката е пълна.