Ще продължи ли романът на Тръмп и Путин?

В каква близкоизточна война се кани да се намеси Москва, пита известният анализатор, който повече от година се укрива от режима на руския президент

- Какво всъщност ни каза Тръмп с речта си на инаугурацията?

- Речта на Тръмп беше много необичайна за церемония на инаугурация. Ако трябва да преразкажем съвсем просто нейния смисъл то той е такъв: „Всичко в Америка и всички американски политици преди мен са бълно л..о, но сега дойдох аз и сега всичко ще бъде прекрасно. До 20 януари управляваха елитите, кръвопийците, а сега ще управлява народът“.

Първата ми мисъл беше: „Тези думи биха били много по-подходящи за Бърни Сандърс“. А след това ми дойде наум много по-добро сравнение. На 25 октомври 1917 година, на Втория конгрес на Съветите се изказва Ленин: „През целия ви живот са ви грабили помешчиците и капиталистите, а сега на власт дойдох аз, представителят на трудещите се“.

И Тръмп е същият трудещ се, какъвто е и Ленин. Той ще има друга политика, но е забележителен демагог.

Що се отнася до реалните планове на новия президент, в речта на Тръмп прозвуча отново неговата любима и съвършено разрушителна идея, че глобализмът погубва икономиката на Америка и отнема работни места. Тръмп вече подписа указ за излизане от Тихоокеанското сътрудничество и така повтаря грешката на политиците от края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век. Тогава, за да „излекуват“ икономиката въвеждат жесток протекционизъм и търговски бариери,а това доведе до най-дълбоката световна криза, резкия възход на комунизма и фашизма и, в крайна сметка - до Втората световна война.

И възниква въпросът: Ама Тръмп изобщо ли няма знания по история?

Впрочем, популисткият възглед „Америка преди всичко“ за пръв път е използван именно в тези години от изолационистите и поддръжниците на Хитлер в Америка, които са били против участието на САЩ в европейските дела, а по същество – за поощрение на хитлеристката агресия. И сега изведнъж „Америка преди всичко“ се стоварва върху главите на съюзниците на САЩ. Излиза, че Европа и всички търговски партньори на САЩ са виновни за това, че в Америка има безработица. Не знам какво е това: съзнателно преиграване или неразбиране на ситуацията.

Да не забравяме, че решаваща за Тръмп беше победата в три щата, където най-остро се чувства структурната реформа на икономиката, която прави ненужна работническата класа. Това е проблем не само на САЩ, но и на целия свят. И това е неизбежен процес. Преди 50 години станаха ненужни фермерите. Преди в сферата на земеделието са работили 80% от населението, а сега 2. Точно така сега новите технологии правят ненужни милиони традиционни работници в промишлеността. Това е огромен проблем, а Америка се сблъсква първа с него, защото е начело на технологичния прогрес.

Тръмп вижда този проблем, но подменя реалните причини с такива, които са му удобни: проблемът не е в новите технологии, а в това, че лошите бизнесмени изнасят работни места в чужбина - в Китай, в други страни. Да, прехвърлянето на производства в източна Азия усилва болезнените явления, но връщането на заводите в САЩ няма да реши проблема като цяло. Тръмп се опитва да си затвори очите за истинската същност на това фундаментално икономическо и социално предизвикателство.

Но нека американците си решават техните проблеми, за нас е важно каква позиция ще заеме Тръмп спрямо путиновия режим и хибридната война, която Путин води не само с Украйна, но и по същество с всички наши бивши съседи от съветския комунистически лагер.

- Това, което е интересно, че Тръмп спря да говори по любимата си тема за Путин и Русия.

- Тръмп престана да говори за Путин и Русия след 17 януари, след путиновото „изпълнение“ с проститутките, което беше съвършено унизително за Тръмп и явно са му го обяснили. Този път той не реагира по стандартния начин в Туитър: „Колко чудесно, Путин пак ме похвали“.

И в речта си на инаугурацията Тръмп действително за пръв път не спомена Русия. Цяла година той повтаряше едни и същи стандартни нелепости, явно внушени му от вашингтонските агенти на Кремъл, които съм назовавал неведнъж: Кисинджър, Греъм, Саймс и други. Те са тези, които повтарят: Руснаците ни трябват и затова трябва да сътрудничим с тях, отхвърляйки второстепенните въпроси, които ни разделят“.

Има няколко обяснения за какво са нужни руснаците: за борбата с ИД, за противопоставянето с Китай. Последното е – за да решим проблемите с разоръжаването. Но тези „заготовки“ при цялото желание на Тръмп няма как да минат в Конгреса.

Сенатът пък няма да позволи на Тръмп да направи сделка с Путин и да признае Украйна за зона на влияние на Кремъл по модела Ялта-2. Ключовите членове на неговото собствено правителство също ще бъдат рязко против.

А на Тръмп много му се иска да остане на власт, така че ако не се откаже от своята путинофилия, ще се сблъска с много остра опозиция в Конгреса. Тръмп вече отмени няколко указа на Обама, в частност забраната за добив на енергоресурси на територията на САЩ. Формално той нямаше предвид Русия, но такива действия достатъчно болно удрят кремълския режим, доколкото ще доведат до падане на цените на нефта.

Затова мисля, че, за да запази силите си в законодателната власт и в средите на републиканците, Тръмп ще отстъпи от симпатиите си към Путин и тази тема ще мине на заден план.

Освен това не е ясно с какво Тръмп би могъл да помогне на Кремъл? Да предложи утре сваляне на санкциите? Това е невъзможно в сегашната ситуация във Вашингтон. Защо да го прави? Единственото обяснение на такова действие би било, че съществува сериозна зависимост от Путин. И тогава американският президент ще се окаже в класически капан: дори да зависи от Путин и той да настоява за отмяна на санкциите, като го заплашва с компромат, то игра в полза на Кремъл ще бъде много по-съсипваща за него, отколкото какъвто и да било компромат.

- Според Вас, може ли да се вярва на данните от доклада на Стил (бившият британски разузнавач, който обяви, че Кремъл разполага с компромат срещу Тръмп, както и, че той е получил пари от путиновия режим)?

- Всичко в този доклад много прилича на истина, но има и фактологични грешки. Впрочем, в текстове от този тип, те са неизбежни, такива документи не могат да претендират за абсолютна точност. Но-интересна е самата личност на автора на досието за Тръмп. Стил е с доста впечатляваща биография: ръководил е „руския отдел“ и във Foreign Office, и в МИ-6.

Интересно е, че първото споменаване на сделката по приватизацията на Роснефт, при това със същата цифра за акциите - 19% акции, е още от октомври. По онова време подобна информация не се обсъждаше публично. Косвен факт, потвърждаващ сериозността на доклада е отношението на американските служби към него.

В момента пет или шест ведомства активно разследват финансовите връзки между кампанията на Тръмп и руските чиновници и членове на кремълския елит.

Важно е и това, че в доклада постоянно се появяват пратениците на Тръмп в Русия - Манафорт и Пейдж. Това предизвиква доверие – на тези хора вече няма къде да им слагат гранични печати, впрочем и на вашингтонския екип на Путин – Саймс и другите. Тези персонажи десетилетия не са излизали от Москва и извличат от това голяма финансова изгода.

Ще се позова и на мнението на Алексей Петрович Кондауров, генерал от КГБ, на когото зададоха същия въпрос и той отговори така: „Като човек от службите, мога да Ви кажа, че ръководителите на американското разузнаване никога не биха сложили този доклад на бюрото на Обама или Тръмп, ако нямаха убедителни доказателства, които те не разкриват, за да не подложат на риск източниците си“.

Не е важно имало ли е „златен дъжд“ в хотел „Риц Карлтън“ в Москва. Подозрителните неща са предостатъчни и без този „фонтан“.

Съгласете се, че странно  упорството, с което Тръмп вече година повтаря като папагал едни и същи пропутински тези и се радва в Туитър на всяка фраза на „слънцеликия“ за себе си. Неговите действия поразяват с някаква почти детска наивност. Спомнете си реакцията на Тръмп на съобщението за компромата: „Как може да ме обвинявате за написаното в доклада на Стил, след като самият Путин току що обяви, че той е фалшив“.

Трябва да изчакаме няколко дни. Може би, Тръмп ще възобнови своята путинофилия. Но ще повторя, след изпълнението на Путин за проститутките, Тръмп млъкна по темата Русия. Путин така се беше надул от удоволствие, че два пъти сериозно се изпусна и злепостави Тръмп. Първият път, когато каза, че Тръмп цял живот обикаля по конкурсите за красота, но се е „поправил“, а вторият – когато каза, „моите проституки са най-добрите в света“.

Ако Тръмп иска да излезе от тази скандална ситуация, ще му се наложи да се откаже от странната си еднополова любов към Путин.

- Последните седмици донесоха важни новини не само от САЩ. Русия създава постоянна военно-морска база в Сирия. Да очакваме ли реакция от Запада?

- Каква реакция, късно е. Трябваше да реагира Обама, но вместо това той от 2013 годзина се отказа от собствената си „червена линия“. Путин и Асад го направиха на глупак с химическите оръжия, в резултат на което Кремъл без никаква съпротива влезе в Близкия Изток. Какво могат да направят сега? Да воюват с ядрена държава?

От неоимперски позиции това изглежда победа на Путин, но цената на тази победа е нов Афганистан. След като съхрани Асад на власт, сега ще се наложи да го поддържат колкото е възможно по-дълго. При това той никога няма да успее да установи контрол върху цялата територия на Сирия. Напомням, че той е лидер на алевитска секта, към която принадлежи едва 10-15% от населението, огромното мнозинство сирийци са сунити. На тази територия се води истинска религиозна война, при това хилядолетна. И стратегическото предимство в нея е на страната на сунитите.

Ние сме затънали там за дълго. Прииска ни се величие, но с него вървят и твърде сериозни неприятности.

- А сега Путин се заиграва в либийската групировка на Хафтар…

- Да, Путин се опитва да навлезе и в Либия. Там също се води гражданска война, наистина-не религиозна, по-скоро война между кланове. Ние открихме някакъв митичен маршал и започнахме да го подкрепяме. А по същество там продължава традиционната борба между Триполи и Бенгази. В историята на Либия тя се е водила под различни знамена, но никога не е спирала. Хафтар седи в Бенгази и воюва с признатото от ООН и международната общност правителство, което се намира в Триполи…

Такъв е изборът на руските власти. Нищо не излезе от „руския свят“ и сега - за да се отвлече вниманието от провала в Украйна - демонстрираме имперската си мощ из целия Близък Изток.

- Означава ли това, че Путин се готви за военна операция в Либия?

- Решението за доставка на оръжия вече е взето. Колониалните войни винаги започват именно така. След това идват преговорите за военно-морски бази и след тях – военните действия. Цялата политическа и логистична подготовка води именно към това.

- Логично е да мислим, че още една война просто ще обезсили режима. Може ли да се каже, че с такива действия Путин само влошава положението си?

- Това е като карането на велосипед. За да не паднеш, трябва непрекъснато да въртиш педалите. Точно така и на Путин му се налага непрекъснато да представя пред телевизионните зрители нови доказателства за своето величие. Алепо го унищожиха и превзеха. Какво още може да се направи в Сирия? Трудно си представям какво още може да се пробутва на публиката? Така че, защо да не влезем в Либия?

Впрочем, на Потсдамската конференция между Сталин, Труман и Чърчил също е обсъждан въпросът за Либия. Но тогава Сталин не е успял.

Сега ще направя една прогноза: ако ние влезем в Либия, за тази аналогия ще се сетят непременно. И Путин с гордост ще каже: Сталин не можа, а аз можах“.

Там, на върха седят хора, които не са глупави. Те разбират, че с икономиката вече нищо не може да се направи, следователно, ще се наложи да изберат друг сценарий – обсадена крепост, врагове, които ни обкръжават, военни успехи. Всички икономически провали се обясняват с интригите на враговете. Сега до края на режима ще им се наложи да тичат по тази траектория. Това е като наркотик за 140 милиона пациенти на руския хоспис.

- Кремъл напоследък не си избира много надеждни съюзници. Колко дълго може да продължи странната любов между два авторитарни режим, като имаме предвид, че външнополотическите интереси на Турция лесно може да влязат в конфликт с путиновите?

- Вече са в конфликт. Дори сега, на пика на тази дружба и поредните безплодни мирни инициативи, официалната позиция на Турция си остава - Асад трябва да напусне политиката.

Но тук е важен още един фактор. След опита за преврат Ердоган става все по антиамерикански политик. На тази основа романът му с Путин може да се поудължи.

- Изглежда от руските енергоресурси ще се откажат много неочаквани страни. Лукашенко вече заяви, че ще търсят алтернативи на руския нефт.

- Работата не е в нефта. По същество в момента тече опит за хибриден преврат в Беларус и отстраняването на Лукашенко. В крайна смета, нашите пропагандисти активно работят за това. Впрочем, Беларус се държи много по-решително от Украйна в тази хибридна война, като просто арестуваха няколко от най-отявлените пропагандисти на Крлемъл.

В Беларус ситуацията сега е много сериозна и Лукашенко призова дори опозицията към единство пред заплахата за държавността на Беларус от страна на Москва. Това ще е един от важните сюжети на 2017 година и развръзката може да дойде по време на планираните за края на март съвместни учения на руски и беларуски войски.

- Но има ли в Беларус проруска почва, на която могат да се опрат агресорите?

- През всички тези години Лукашенко отчаяно се съпротивляваше на асимилирането на Беларус от Русия. От 1995 година, когато Москва помогна на Лукашенко да вземе властта, от него се очакваше, че той ще се съгласи да влезе в състава на Руската федерация. Но в лицето на Лукашенко Кремъл се сблъска с истински диктатор, който нямаше никакво намерение да смени статута си на лидер на европейска държава с този на секретар на областния комитет на Минск. И той упорито се съпротивляваше, докато в Беларус се появи съзнание за собствена държавност. Така че, според мен, проектът на Москва няма да срещне сериозна подкрепа. Беларусите не се отнасят зле с руснаците, но искат да си имат собствена държава.

- Плановете на Кремъл са Беларус да стане първата стъпка, а след това да я последват Балтийските страни?

- Мисля, че НАТО вече даде отговор на въпроса за Балтийските държави, който ядреният шантажист Путин постави преди три години: Готови ли сте да умрете за тях? Западът даде много ясен отговор: Готови сме да ги защитим, както всяка друга територия на страна-член на НАТО".

Но, според мен, режимът в Кремъл няма да се реши на агресия срещу натовска държава. И никакъв Тръмп няма да промени това, въпреки големите надежди, които Путин възлага на него. Той няма да се осмели да провокира НАТО, а цената на военна ескалация в Украйна ще станат неприемливи човешки загуби.

Но горчивият махмурлук след провала на операция «Тръмп» може да подтикне Кремъл към някакви нови, постимпериалистически авантюри.

Каспаров.Ru

Превод: Faktor.bg