Кризата с дясното отмина, разпадащото се ляво се превръща в проблем

Българският национален интерес е постижим през ЕС и НАТО, а не чрез опит за двойна игра в защита на Русия, казва пред Faktor.bg известният политолог

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Гълъбов, какви изненади да очакваме от предстоящата предизборна кампания?

- Кампанията ще бъде много агресивна и най-вероятно ще успее да отбележи ново дъно на качеството на българската политика. Най-вероятно това ще се отрази върху няколко десетки хиляди в избора им дали да гласуват или не - в негативна посока. Обикновено това е ефектът от откритото противопоставяне. Относно избирателната активност – това е един от най-съществените залози. Има базисни нагласи за по-висока активност, но е много възможно кампанията да промени това. От друга страна сме свидетели на устойчива тенденция - от 90-та година досега: на парламентарни избори гласуват все по-малко хора.

- Прогнозирате, че на 5-ти октомври ще има непредвидимост във вота. В какви посоки ще се проектира?

- Твърдя, че 8 партии могат да влязат в парламента, за разлика от други мои колеги. Те са ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторски блок, България без цензура, АБВ, Патриотичен фронт и Движение 21. Ако една успее да влезе, а друга – не, това променя потенциала за изграждане на устойчиво мнозинство в следващото Народно събрание.

- Според Вас ще стигнат ли гласовете на ГЕРБ и РБ, за да съставят правителство или ще им трябва трети играч? Кой е най-вероятният – НФСБ?

- По-скоро да. Възможна е коалиция или ГЕРБ + Реформаторски блок, или ГЕРБ и Патриотичния фронт. Не виждам тристанна коалиция – или ще е двустранна със скрита подкрепа или ще е четворна

Същественият фактор дали ще имаме избори до дупка, зависи не толкова от партиите, които имат много гласове, а от опозицията. Това е много важно да се разбере. В пропаганден план има насърчаване на тезата, че ГЕРБ има намерение за избори до дупка. Всъщност ще се стигне до това в зависимост от поведението на опозицията. Ако ГЕРБ и РБ нямат достатъчно гласове за съставяне на правителство, решението зависи от опозицията.

- Това означава ли, че изключвате вариант за по-широка коалиция?

- Трябва да се види формалната позиция за съставяне на правителството. Оттам нататък – много неща зависят от качеството на правителството. Има вероятност този парламент, както изглежда в предизборния период, да започне с определено мнозинство, което да се промени в хода на мандата.

- Как ще коментирате появата на нови формации в дясното пространство, например „Десните”, могат ли да преформатират десния вот на избирателите?

- Вече не може да говорим за раздробяване в дясно, то е по-скоро в ляво. Относно коалицията „Десните” – тя има важна роля – на катализатор на поведението на Реформаторския блок и на ГЕРБ. Те имат възможност да получат един сравнително добър резултат – над процент и половина – два. Но това няма да се окаже решаващо при формирането на следващото мнозинство.

- Да очакваме ли консолидация в дясно?

- Постепенно дясното пространство излиза от кризата. Там беше преход от антикомунизъм към дясна политика. Очевидно е, че за общество като българското ГЕРБ изглежда умерена дясна формация. Ще има някакъв по-десен политически субект, който най-вероятно ще има коалиционен формат. Горе-долу дясното пространство започва да придобива яснота. Големият проблем е в ляво.

- Какво се случва при левицата, има ли шанс най-после да се появи истинска социалдемократическа партия?

- Тепърва предстои тежък и бурен процес на трансформация. Там съществена роля имат както АБВ, така и „Движение 21”. АБВ успява да привлече старите кадри на БСП – които имат управленски и организационен опит през изминалите години. „Движение 21” изтегля към себе си потенциалните и бъдещи избиратели, към които БСП така и не погледна. БСП се намира в много тежка ситуация в момента и това най-вероятно ще се отрази в изборните резултати. Очаквам по-малко от 16%. Това е праг, под който партията никога не е слизала, но сега това може да се промени. Що се отнася до новия им председател – той няма да помогне те да дръпнат с резултат и това беше ясно още при представянето на кандидатурите. Това е апаратно решение, което няма да има принос за преодоляване на кризата.

БСП няма изход от тази криза и ще трябва да се промени като партия, но това няма да се случи по тягостния начин, както стана в дясно. Ще се случи доста по-бързо и доста по-конфликтно. България има нужда от една социалдемократическа формация, която има модерни и европейски измерения на лява политика ( каквато не е БСП) и 2-3 малки комунистически формации – това е носещата конструкция на лявото. Най-вероятно ще има трансформации, докато това се случи В момента има над 20 политически субекта в този спектър. Сегашната коалиция „Лява България” по-скоро връща БСП към неокомунистическия модел. Това допълнително ограничава възможността за нарастване на електоралната подкрепа.

- Какво е ще е бъдещето на задкулисни и корпоративни проекти като „Атака” и „България без цензура”?

- „Атака” е изчерпана откъм съдържание, защото беше създадена 2005, за да неутрализира усилието на десницата да структурира някакъв патриотичен политически проект. До голяма степен тя изпълни предназначението си. БСП е принудена да влезе в обувките на „Атака” – т.е да играе ролята на руски адвокат в България. Тя губи пространство за сметка на фона на процес на обединяване в националистическия сектор, който в момента наброява около 16 формации.

Относно Бареков – преди всичко този проект набра пари. В момента губи скорост, защото не може да формулира ясна политика. Перспективата там е по-скоро негативна и движеща се към границата за невлизане в парламента. Тя няма да е сериозен фактор в следващото НС.

- Може ли да продължи най-лошият сценарий – избори „до дупка”?

- Влизане в италианския сценарий – сравнително дълъг период на политическа криза. Ние сме в такава от 2 години, но спрямо българските критерии – обикновено те траят между 5 и 7 години. Това е много лош сценарий за България, ако не успеем да завършим мандата.

- Кризата в Украйна оставя сериозен отпечатък върху политиката в България, каква трябва да бъде позицията ни спрямо руската инвазия Крим?

- Реално погледнато наближаваме изчерпване на този тип политика на Путин. Срещата в Уелс ще успее да даде достатъчно ясни сигнали, които да предизвикат промяна в ситуацията. Българският интерес е в задълбочаване не евроатлантическата интеграция – това няма алтернатива. Българският национален интерес е постижим през ЕС и НАТО, а не чрез опит за двойна игра в защита на Русия