Веселин Марешки стои по-стабилно на сцената, отколкото първоначалните идеи на „Да, България”

Росен Плевнелиев свърши три пъти повече работа от предшествениците си, показа как трябва да се държи държавен глава в криза, казва пред Faktor.bg политологът

Интервю на Васил Василев

- Г-н Гълъбов, как оценявате мандата напрезидентa Росен Плевнелиев, който изтича след седмица?

- Това беше много труден, но успешен мандат, защото от гледна точка на оценката, е трудно да бъде сравнен с предходните държавни глави. Той се разгърна в една изцяло нова ситуация. В нея най-важното беше това, че мандатът открои реално дадените на Плевнелиев в конституцията възможности, свързани с управление по време на кризи. Досега, с изключение на мандата на президента Петър Стоянов, и то само в началото му, в рамките на два месеца, не сме имали възможността да видим как функционира администрацията на „Дондуков” 2 под напрежение и в условие на криза. Тук имахме ситуации, при които месеци наред президентската администрация беше единствената стабилна институция в държавата. Трудно е да бъде сравнен мандатът на Росен Плевнелиев с предходните.

- БСП, АБВ и русофили у нас отчитат като грешка категоричната позиция на държавния глава, че Русия на Владимир Путин е опасна за България?

- Тук можем да говорим за едно наследствено развитие на цялата ситуация за онези, които се опитват чрез отношението, изразено от руския президент, да атакуват Плевнелиев. Реакцията на държавния глава, която предизвика неудовлетворение в Кремъл, беше по повод на химическата атака срещу гражданите на Сирия, реализирана от режима на Башар Асад. Едва миналата седмица ООН окончателно потвърди, че става дума именно за нападение с химическо оръжие и че това е отговорност на сирийския лидер. Призивът на Плевнелиев за реакция на международната общност беше посрещнат негативно от Москва. Конфронтацията е от страна на Кремъл и на хората, които се изживяват като негови говорители в България. Позицията на Росен Плевнелиев остана непроменена. Става въпрос за нарушаване на международното право, което е очевиден факт, който не подлежи на интерпретации. Тук не говорим за съгласие или несъгласие. Свидетели сме на много особена ситуация, при която имаме много ясно премерване на сили между различни центрове на влияние, които се опитват да ни представят руските интереси като български. Това е голямата интрига и големият въпрос в края на този мандат. Усилията на Росен Плевнелиев костваха атаки и пропагандна война, които са сравними само с тези срещу Иван Костов, което е много обезпокоително само по себе си. Това беше огромна и много скъпа кампания, която продължи почти три години. Тя, без всякакво съмнение, трябва да даде предмет на внимателно изследване от страна на компетентните институции.

- Постигна ли целите си негативната кампания срещу президента? Като успешен политик, или като негативен образ в историята си тръгва той от „Дондуков” 2?

- Няма съмнение, че всичко това се отрази върху публичния образ на президента Плевнелиев. Сондажите на обществените нагласи показват, че тази кампания успя да свали подкрепата за него до над 30%, с които мисля, че приключва мандата си. Нещо, което е трудно за сравнение с предходните мандати, защото си спомняме, че декларираното доверие и одобрение към предишните президенти беше поне два пъти по-високо за три пъти по-пестеливи, не искам да съм краен, изяви. Говоря специално за президента Георги Първанов. При Плевнелиев имахме едно активно президентство, което заемаше позиции и отношение. В условия на много тежка пропагандна война, и президентската администрация продължаваше да работи активно. В края на мандата си, поне хората, които си даваха сметка за трудностите за онова, през което беше преминато, продължават да подкрепят Росен Плевнелиев.

- Плевнелиев призна и за противоречията, които е имал с Маргарита Попова. Знаехме ли кой стои до него в президентството през целия мандат и какви сили движат вицепрезидента?

- Аз смятам, че в рамките на конституционните си правомощия по отношение на помилванията, на опрощаването на държавни вземания, на процедурите за българско гражданство и т.н., всеки може да провери в сайта на президентството работата на Маргарита Попова. Екипът й в това отношение свърши работата си. Големият въпрос беше, че почти в началото на мандата стана ясно, че има вътрешни принципни разделителни линии между президента и вицепрезидента, и особено през последните година и половина, две. Както г-жа Попова, така и екипът й демонстрираха, че се противопоставят на Росен Плевнелиев основно по линия на т.нар. „руско направление”. Това е разделителната линия. Аз лично не съм видял съдържателни и принципни позиции, свързани с българските институции, с конструирането на българската стратегическа визия за развитие на страната до 2050 г., които да са принос на екипа на вицепрезидента. Доколкото става дума за „разделителни линии”, които се появиха в полза на интересите на чужда държава, това няма съществено значение за българския национален интерес.

- Какво следва обаче с „разделителните линии”, за които говорите, когато думите на Румен Радев за легитимния руски флаг над Крим станат официална позиция на България, след 22 януари?

- Обезпокоително би било, ако се появи различна интерпретация на окупацията в Източна Украйна и анексирането на Крим. Това би било страшно, защото България рискува да изчезне от радара на външната политика на Европа. Защото подобно различно говорене в една страна, е сигнал за дълбоки проблеми. В интервютата си избраният за президент офицер от резерва Румен Радев, както би трябвало да е правилното обръщение към него, преповтаря почти дума по дума нещо, което каза в първия си телевизионен дебат преди първия тур на президентските избори за „забитото руско знаме в Крим”, де факто и де юре. Това не е стил, който може да бъде възприет безкритично, защото в международното право и политика няма израз „де факто е така, а де юре е иначе”. Не е зле експертите на Румен Радев да започнат да работят над темата, защото тя ще е важна за позициите ни в Европейския съюз. До каква степен ние ще сме в състояние да дадем нова енергия на нашите партньори от ЕС и НАТО? Ние не сме между Брюксел и Москва, а сме с Брюксел! Имаме нужда от по-ясни ориентири. Колкото по-ясно новият екип на г-н Радев успее да се ориентира къде точно се намира, толкова по-добре.

- Възможно ли е да се стигне до крайна изолация на страната ни в Европейския съюз и НАТО, ако екипът на новоизбрания държавен глава продължи да тегли държавата към Кремъл?

- Това по-скоро ще бъде самоизолация, защото България ще се постави в услуга на политически фактор, който целенасочено работи срещу Европейския съюз. От 2009 г. говоря за доктрината „Путин”, която има за цел да дестабилизира ЕС. Единствено президентът Росен Плевнелиев, в речта си пред Европейския парламент, изрази тази своя теза и получи пълна подкрепа от всички европейски лидери. Ако България влезе в този режим, ако не продължи да разпознава видовете санкции, които виждаме, ако продължим да говорим само за санкции, които ни вредят, ще влезем в глуха линия, в която няма да има съществено значение какво казваме. Няма съмнение, че санкциите на ЕС са в две отделни групи – за окупирането на източните територии на Украйна, и отделно, за анексирането на Крим. Ние имаме проблем с контрасанкциите на Русия, които са асиметрични на наложените от ЕС. Вместо да отговарят за недопускането на определени лица на територията на федерацията, имат за цел да дестабилизират износа на европейските страни. Ако пред лицето на конкретните факти продължаваме да говорим със зле стъкмена пропаганда, това ще ни остави извън темата на разговора.

- Наскоро Плевнелиев предупреди в свое интервю за връщане на българите на барикадите. Кой и защо би провокирал подобен нов хаос, както по времето на Орешарски?

- За първи път през изминалата година в контекста на предизборната кампания за президент бяхме свидетели на разколебаване на един политически консенсус, който беше много важен за България. В страната ни за първи път набраха сили политически фактори, които настояват за това, че националният ни интерес има друга посока на защита, която е извън създаването на евроатлантическата интеграция. Това е пукнатина, която още по време на предизборната кампания за следващото Народно събрание ще придобие още по-голямо очертание. Това е разделителната линия, която отново може да ни изведе на барикади. Самото разбиране, че българският национален интерес би могло да е различен от това, България да задълбочи и активизира участието си в НАТО и в Европейския съюз, означава, че имаме пробив на руската пропаганда. Ако разделителната линия продължи да се оформя по този начин, аз не изключвам един момент, в който ще трябва да препотвърдим разбирането си – накъде вървим и къде искаме да стигнем?

- Със създаването на нови политически проекти, възможно ли е да допуснем отново правителство по модела „Кой”?

- Днешните заявления на новоизбрания председател на АБВ подсказват точно подобен тип усилия. За търсене на някакъв вид обединителни линии в лявото пространство, което не смятам за ляво. Работата в полза на чужди национални интереси не може да е нито ляво, нито дясно. От гледна точка на това, към което се движим, тази пробойна, която се очерта на президентските избори, ще бъде разширена в някакъв вид програма за управление. Много внимателно трябва да наблюдаваме това, което правят политическите партии от гледна точка на българския национален интерес. Той не може да обслужва други страни. Важна разделителна линия е въпросът – защо в България да си патриот и европеец започна да означава две различни неща? Българският патриотизъм, още преди Освобождението на страната ни от Османско робство, е бил проевропейски и промодерен. Всеки опит за вклиняване на някакви други интерпретации между това, да си българин в Европа и да си български патриот, е опасно. Към това трябва да се насочи и цялото ни внимание.

- Вие бяхте един от първите анализатори, които изразиха скептицизъм към новата партия „Да, България” на Христо Иванов. Ако това е ляво либерален проект, по какъв начин ще успее да се коалира с десни партии като ДСБ, например?

- Аз казвам това като човек, който много години се занимава с корупцията в България, и твърдя, че познавам проблема. Нито една от социалните ни спънки в страната не е част от някакъв ляв или десен дневен ред. Проблемите на съвременната политика са еднакви. Винаги обаче ще има леви и десни решения. Онова, което ми липсва в досегашната политическа рамка, която се очертава около „Да, България”, е разбирането за това, че противодействието срещу корупцията трябва да има своите ясни параметри в ляво или в дясно, защото те няма да изчезнат, тъй като някой си е решил, че ги няма. Самото твърдение, че няма ляво и дясно пространство пак е идеология. Имаме липсата на ясен политически ориентир и фокусирането върху изключително тежък проблем за България, за който няма гражданска енергия за противодействие срещу корупцията. Няма какво да бъде мобилизирано срещу явлението, още повече, че става дума за абстрактно говорене за противодействие срещу корупцията. Аз се надявам, че политическият проект ще има повече време да фокусира политическите си идеи, защото засега остава в полето на гражданска организация, а не на политическа партия. Има разлика между неправителствена организация, гражданска инициатива, политическа партия и движение. Нека да разберем с какъв тип организационна структура имаме работа и да преценим до каква степен може да постигне прокламирането на тезите си.

- Това не напомня ли лозунгите на формации като тези на Веселин Марешки и на Николай Бареков?

- Не е точно така. Николай Бареков се опитва да създаде ехо-ефект на „Да, България”. По този начин се опитва да се фокусира в корупционното говорене. РЗС с Яне Янев преди няколко години беше обявило противодействието срещу корупцията за своя основна цел, което показва, че нищо не се случва за първи път в българската политика. Движението на Веселин Марешки възнамерява да се яви чрез регистрацията на политическа партия „Воля”, която възникна по време на големите антимонополни протести през 2012 г. Разликата е, че той има конкретни стъпки по отношение на противодействие на монопола на горивата. В това отношение неговото антимополно и антикартелно движение има по-ясен профил и ориентири. Дори и в това отношение Веселин Марешки стои по-стабилно на сцената, отколкото първоначалните идеи на „Да, България”.

- Къде е мястото на Слави Трифонов на политическата карта?

- Поне засега, не виждам Слави Трифонов да е готов да влезе в политиката. В същото време, предстоят да се случат някакви неща, които се надявам да не се случат, тъй като в България, колкото трудно и да е това, има някаква медийна регулация. Поведението на част от този екип е абсолютно недопустимо. Много важно е Съветът за електронни медии да намери най-после механизъм, чрез който да е в състояние да се намеси. Очевидно е, че се търси провокация и санкция, през която да се лансира някакъв проект. Не знам доколко самият г-н Трифонов би се лансирал с подобна структура, но ако си припомним призивите от този доста странен концерт, който направи на пл. „Орлов мост”, явно е, че в екипа има хора, които не познават Наказателния кодекс. Те не знаят очевидно, че призивите за насилие са наказуемо действие в България. Провокациите ще продължат и ще ескалират най-вероятно и през следващите седмици, за да се лансира проект. Аз не смятам, че авторитетът на г-н Трифонов е достатъчно голям, за да може подобен проект да се превърне в доминиращ в следващото Народно събрание.

- Какъв знак даде на избирателите на БСП Сергей Станишев, който призова „столетницата” да не се коалира със старите си партньори от ДПС?

- Г-н Станишев, който е начело на Партията на европейските социалисти, за втори пореден мандат е изправен пред цялата дълбочина на кризата за подкрепата на левицата в Европа. Последните резултати от президентските избори в България и възможността да се възстанови част от подкрепата към БСП е добра новина за него. Той търси да „капитализира” тези политически ползи. Факт е, че пренасянето на стила на нищо говоренето на европейските социалисти в негово лице допълнително дезориентира левицата. Ясно е, че това са послания към част от избирателите на БСП и към онези, които напуснаха партията, заради коалицията с ДПС. Ясно е, че това е опит да се изгради нормално преходно пространство към националпопулистките партии в България, които основно са изградени на базата на БКП. В това отношение, част от неговите сигнали са насочени натам. Евентуалното му отричане от ДПС е само открехване на вратата за разговори с обединените патриоти, както се нарича този формат от президентските избори и е в популистките сектори. Тече подготовка и предстои нещо истинско, тъй като ДПС много отчетливо зави към БСП със свалянето на Лютви Местан. ДПС категорично заяви намерението си в края на 2015 г., че ще работи със социалистите. Думите на Станишев са само декларации, ориентирани към разколебания ляв избирател.

- Какво иска да покаже Георги Първанов на останалите „играчи” с факта, че „няма да окача бутонките на пирона”, с които винаги е бил в краката на противниците, а ще остане в политиката?

- Новият лидер на АБВ Константин Проданов стои добре и предполагам, че ще успее да привлече политическо внимание към себе си, а и политическа подкрепа. В конкретния случай ми се струва, че тази ръководна група на Георги Първанов, на Румен Петков и на Ивайло Калфин прави стъпка встрани, не само по свое желание, така както и не по свое желание само се оттегли от управлението. Последната година от развитието на АБВ беше много интересно, защото голяма част от действията в партията са някакъв отглас на онова, което се прави в БСП. И без да са скачени съдове, резонансът от БСП в партията на Георги Първанов е много видим. Няма нищо случайно в това, че ключови фигури от АБВ, тези, които създадоха партията, трябва да отстъпят крачка встрани, за да направят възможно ефективното взаимодействие с БСП. За мен няма никакво съмнение, че това е целта на промените. От страна на Корнелия Нинова чухме заявление за преосмисляне на коалиционния формат, в който досега съществуваше БСП. Спомняме си първия формат с „Демократичната левица”, след това и „Коалиция за България”, а сега и „Лява България”. Най-вероятно ще бъдем свидетели преди следващите парламентарни избори, че още на конгреса на „столетницата” в началото на февруари, на опит за нов дизайн за коалиционни взаимоотношения, при който БСП ще се опита да поразреди малко сателитните си политически формации и да потърси малко по-разпознаваеми фигури. Подготвя се надскачване и Константин Проданов ще има за задача да пилотира тази организация към надскачването.

- Ще се превърне ли новият лидер на АБВ Константин Проданов в новия Мустафа Карадайъ, а Георги Първанов в своеобразен „почетен” кукловод, както Ахмед Доган за ДПС?

- Най-вероятно ще станем свидетели на точно подобен тип взаимоотношения. Още повече, че и при г-н Първанов, и при г-н Доган имаме една и съща политическа култура и организационен манталитет. Не смятам, че ще има съществена разлика между ролите на Мустафа Карадайъ и Константин Проданов. Онова, което е важно и трябва да наблюдаваме е, дали АБВ ще се опита да се позиционира в лявото крило на БСП. С други думи – дали АБВ ще се опита да направи заявка към крайна левица и ще тушира новите леви, които по някакъв начин се опитват да се разграничат и да се противопоставят на БСП. Именно те създават напрежение в тила на новоизбрания за президент Румен Радев, а то е много показателно за онова, което се случва в лявото пространство. Възможно е, поне според първите заявления на Проданов, АБВ да заеме крайно лявото пространство, да се опита да радикализира говоренето си. По този начин да ограничи новите леви. Респективно, да намали влиянието им, за сметка на своето в президентската администрация.