Корнелия Нинова и бивши агенти на Държавна сигурност се натискат за говорител на Москва в София

Ако парламентът приеме идеите на Слави Трифонов за райониране, 2/3 от българите ще останат без представителност на изборите, казва пред Faktor.bg политологът

Интервю на Васил Василев

- Г-н Гълъбов, бившият премиер Пламен Орешарски и лидерът на ДСБ Радан Кънев иронизираха Реформаторския блок и „неистовото му желание” да състави правителство. Унизително ли е, че реформаторите взеха мандата от президента?

- Ако трябва да говорим за „неистово желание”, то е свързано с БСП и с това да се отиде на избори, за да не бъде загубен ефектът от президентските избори. Това, което прави Реформаторският блок, е разумно, защото има смисъл да се направи още едно усилие да бъде запазен този парламент. България няма нужда в момента от институционална криза, която да забави много процеси. Включително и подготовката за председателство на Европейския съюз. Първият тур на президентските избори показа, че няма загуба на електорална подкрепа на партиите от управляващото мнозинство. Проблемът не е в електоралната подкрепа, а в способността им да работят заедно. Ако Реформаторският блок успее да спечели подкрепа, ще има по-голямо мнозинство, отколкото устойчиво разчиташе ГЕРБ. Силно се съмнявам, че г-н Пламен Орешарски е човек, който е авторитет за автентичната десница. Той е политически наемник, който работи с всеки, който е готов да му плати. На тема идеология с него е трудно да се говори.

- Бойко Борисов обаче призна, че коалициите му носят негативи. Нова коалиция няма ли да се окаже опасна за политическото бъдеще на ГЕРБ?

- Първоначалната коалиция на ГЕРБ, в която участваше и АБВ, бе направена, за да се прекъсне една серия от постоянни избори. Когато беше съставена, трябва непрекъснато да се припомня архитектурата й. Коалицията всъщност бе само между ГЕРБ и Реформаторския блок. Отделно имаше споразумение за присъединяване на АБВ, в което реформаторите не са страна. Патриотичният фронт пък с едно листче, с една декларация обяви, че подкрепя управленската програма. Ако Реформаторският блок получи подкрепа за програмно правителство, това ще е единаственият дизайн, по който 43-тото Народно събрание може да продължи да работи.

- Какви ще бъдат последствията от победата на Румен Радев на президентските избори?

- Виждаме тежко разколебаване в готовността да се работи за задълбочаване на интеграцията в НАТО и Европейския съюз. Не вярвам само на декларации. Имам предвид изявленията на избрания за президент Румен Радев. Необходимо е да се покаже воля, че страната ни иска да заеме достойно място в НАТО и в Европейския съюз. Това със сигурност не става с тази пропагандна шумотевица, която се вдига в момента.

- Ще последват ли катаклизми в БСП след компроматния скандал с ген. Леонид Решетников и тежките обвинения, които отправи срещу „червените”?

- Бяха осветени редица групи от интереси, които жизнено са заинтересовани от сближаване с Руската федерация и с Владимир Путин. Това, което в момента е в ход, е един много тежък сблъсък, който се случва в тила на Румен Радев – кой да доминира в администрацията му и как да бъдат насочвани нещата. Ген. Решетников беше изваден просто като лице на сблъсъка на две от групите. Едната, която не харесва новото ръководство на БСП, ще се опита да го отстрани от администрацията на Румен Радев. Сблъсъкът в задкулисието на БСП е много тежък. Точно заради това нищо не излиза на повърхността, защото големият въпрос е кой ще доминира в администрацията на следващия президент и с какви лостове на влияние ще разполага. Точно заради това е цялата истерия, която се долавя в официалните изявления, свързани с незабавните предсрочни избори. Има опасения, че вълната за подкрепа на Румен Радев ще спадне и няма да се отрази на парламентарните избори.

- Кои са представителите на тези две групи в „столетницата”, за които говорите?

- Едната е тази на г-жа Корнелия Нинова. Тя се опитва да легитимира сегашното ръководство на БСП и се бори за скорошни предсрочни избори, тъй като си мисли, че е спечелила много около избора на Румен Радев за президент. В другото крило влизат различни представители от бившите служби на Държавна сигурност, които очевидно са работили с ген. Решетников и с други емисари на СССР и на Руската федерация. Но това са си техните обичайни взаимоотношения – да воюват винаги помежду си. В момента за малко излезе нещо на повърхността, което винаги се е случвало.

- Къде остава мястото на Георги Първанов в лявото пространство?

- Трябва да припомняме редовно, че Георги Първанов издигна Румен Радев за президент. Това се случи след съглашение между Първанов и Нинова на конгреса на управляващата партия в Русия. Именно заради това един от приоритетите за левицата е и отпадане на санкциите срещу Русия. Затова има и непрекъснато напрежение по тази тема, но никой не говори за контра санкциите, които пък федерацията е наложила срещу страните от европейския съюз. Ако има икономически негативи за България, то те не идват от европейските, а от руските санкции.

- Беше ли искрен в думите си ген. Решетников, че Русия работи много по-добре с ГЕРБ, отколкото с БСП?

- Ако погледнем обективно, Борисов също заяви, че нормалните управленски отношения между Русия и България са факт и се развиват в добра посока, тъй като страната ни пое ангажимент да изплати реакторите, водеха се нормални преговори за лихвите по арбитражното дело. Бяха направени постъпки и постигнато съгласие за газовия хъб. Диалогът с Русия на междудържавно равнище върви добре и аз съм съгласен с Решетников, че Русия няма проблеми с ГЕРБ. Голямата битка през последните две години е кой да бъде говорител на Москва в София.

- Как тълкувате благодарственото писмо на Ахмед Доган, в което Сокола не спира да хвали Русия?

- Цялата биография на Ахмед Доган е свързана със Съветския съюз и Русия и аз не виждам в това писмо нищо изненадващо. Той много за кратко беше разпознат по някакъв начин от Турция, но винаги е бил близък на Русия.

- Изненадва ли ви поведението на Румен Радев, който пред австрийски вестник заяви, че иска да го приемаме като натовски генерал, а в същото време не спира да защитава проруските интереси и да повтаря, че Крим е територия на Русия?

- Съжалявам много, но Румен Радев не може да бъде наречен натовски генерал, защото първо той не е служил в натовска армия. Това, че е минал през натовски школи… Слава на Бога, че той не е единственият български офицер, който е бил на подобни подготовки. Цялата тази игра ми се струва малко некоректна. С поредица от други изказвания и изявления на самия Радев и на хората около него.

- Социологът Кольо Колев нарече Слави Трифонов „бащица за народа”. Това ли ще бъде функцията на шоумена, ако се включи активно в политиката?

- В случая със Слави Трифонов е налице пакетна сделка. Авторитетът на телевизионното предаване е ангажиран в пакет с лансирането на самата инициатива за референдума. Това е корпоративен субект, който се опитва да се прави на институция на гражданското общество. Идеята беше един политически проект да мине през авторитета на шоуто, за да бъде лансиран на следващи парламентарни избори. Откровението на Кольо Колев не е меродавен източник на информация.

- Костадин Марков от СДС констатира, че Андрей Райчев вече е готов да отвори шампанското, ако ГЕРБ не направи правителство с РБ. Това ли е основната цел на опозицията – да се върне на власт моделът КОЙ и двупартийният кабинет на БСП и ДПС?

- Аз не знам, дали Андрей пие шампанско, но във всеки случай се усеща това радостно нетърпение сред БСП и нейните политидеолози. То може да изстине малко, ако се постигне споразумение за нов кабинет в рамките на този парламент. Ако се постигне споразумение да се направят 10 неща през 2017 г., аз не виждам основание да се ходи на предсрочни избори и да се предприемат сложни движения и България да се блокира поне за 6 месеца. Администрацията вече започна да не работи. Тя ще спре напълно, когато и Народното събрание бъде разпуснато. Ако има някакъв шанс да бъде избегнат този риск, по-добре е той да се реализира.

- Ще успее ли новият проект на бившия правосъден министър Христо Иванов да се реализира, имайки пред вид и без това разпокъсаната десница?

- Трудно ми е да преценя какво стои за този проект. Смея да твърдя, че ми е познато всичко, което е свързано с корупция в България. Не смятам, че противодействието на корупцията, каквато е първоначалната идея на проекта, е политически профил. Идеята за борбата с престъпността е въпрос на добро управление, а не е лява или дясна политика. В това отношение аз не виждам идеологически профил в проекта на Христо Иванов. Той се движи в логиката на онзи манифест, който подписаха Евгений Дайнов, Антоний Тодоров, Александър Кьосев и Огнян Минчев. Аз не споделям идеите на този документ, който сам по себе си е слаб като съдържание. Противодействието срещу корупцията е много важен въпрос, но той стои пред всяко едно управление, независимо дали е ляво, дясно, консерваторско, либерално или националистическо.

- Виждате ли бъдеще за референдума или той отново ще бъде прибран в архивите, както се случи с допитването на Росен Плевнелиев?

- Строго процедурно не тече срок, в който депутатите трябва да се произнесат по въпросите на референдума. В момента текат срокове около делата, които Слави Трифонов води, така че за парламента няма срокове да разглежда тези три въпроса. Проблемът със субсидиите трябва да бъде разрешен не с конкретно число и сума, а принципно. Например парите може да са относителен дял спрямо минималната работна заплата. Не е разумно да се фиксира конкретна сума.

- Слави Трифонов заяви, че вече е районирал България за мажоритарни избори. Какво ще се случи, ако народните представители се възползват от помощта му?

- Нито Слави, нито сценаристите му могат да районират България. Това е опасно. Тук трябва да се сложи много ясна граница, защото механичното райониране на 240 едномандатни избирателни района ще отнеме правото на нормално представителство на около 2/3 от българските избиратели. Това директно посегателство върху представителната форма на управление. Подобен инцидент не трябва да бъде допускан. Аз смятам, че в България няма юристи, които биха допуснали това да се случи.

- Кое за вас е основното събитие, което се случи в българската политика през отиващата си година?

- Най-сериозното политическо събитие за тази година е, че бе подложена под съмнение евроатлантическата ориентация на България. Това е политическото събитие, което произлезе в резултат на предизборната кампания и на президентския вот. Това е събитието, което ще маркира оттук нататък следващите действия в страната. Беше подложено на съмнение липсата на алтернатива на евроинтеграцията на България, което се случва за първи път.