Емигрантите, дошли от времето на социализма, все още не могат да се отърсят от страха

Ако протестиращите искат да променят страната, това не може да стане без включването им в управлението, казва в специално интервю за Faktor.bg Фили Ланджман, водеща българската секция на радио Sprecial broadcast services

Фили Ладжман е работила като журналист в БНТ до 1989. Преди демократичните промени емигрира в Австралия. Две години по-късно става главен продуцент на българската редакция в австралийското държавно радио SBS. Един час на седмица, с подкрепата на кореспондентите си, реализира едночасово предаване, насочено към българската общност в страната. Живее в гр Мелбърн.

По време на краткия й престой през август в София с журналистката разговаряме за образа на Родината, пречупен през нейния опит и дистанцията на времето, за българската общност в Австралия, за опита й да съхрани българската си идентичност.

Интервю на Косара Белниколова

- Г-жо Ланджман, разкажете малко за радио SBS ( Sprecial broadcast services)?

- Това е национално австралийско радио, спонсорирано от държавата. То има за цел да поддържа културата и осведомеността по актуални, политически и социални въпроси на населението на Австралия, което иска да запази културна идентичност. Съществува над 35 години. Българската редакция в него е една от най-старите – на 30 години. Общо броят на езиците, на които предава радиото, е 68 – почти всички езици, на които се говори в страната. То не се базира на принципа от коя страна са хората, а какъв език говорят.

Българската общност никога не е била от най-големите там, дори не от средните, редакцията е имала един или двама щатни редактори и сътрудници. В случая сме трима души – аз съм в Мелбърн – продуцент и водещ. Имам сътрудник в Пърт – Виктор Марков и Диана Копринкова от Сидни. Заедно успяваме да правим едночасовата програма веднъж седмично. Имаме стриктен формат – новини, актуални теми от Австралия, света и България и накрая – разбира се – място за култура.

- След толкова години в чужбина, как оценявате реалността в България?

- Много е трудно да се отговори. Ние – българските емигранти в чужбина винаги имаме емоционално отношение към реалността. Мислим, че може да я видим обективно, да се дистанцираме емоционално, но това не е толкова лесно. Не идвам често, на моменти е тежко. Това е малко мазохистичен подход. Но нещата в България изглеждат тъжно, вяло и сиво. Не само по улиците, в очите на хората, но и в събитията, които се случват. Правителството на „Орешарски” в никакъв случай не беше блестящ период за България. Гражданските протести, тази, донякъде измислена банкова крива, предсрочни избори – всичкото това донякъде не създава жизнерадостна и позитивна атмосфера

- Според вас, преходът успя ли да се случи?

- Определено страната ни е направила крачка назад последните няколко години. Явно тези правителства, които България имаше последното десетилетие я дръпнаха назад. Това е много явно и тъжно.

- Къде е най-големият проблем? Срастването на олигархията с бизнеса и политиката, както заяви протестът или друго?

- Да, но това е проблемът на повърхността. Следващото ниво, което не се вижда, е друго – а именно ценностната система на хората. Тя допуска това. Мисленето, манталитета, ценностите, моралните правила, по които се живее, позволяват това поведение. Като се започне с корумпираност на всички нива и сфери, минава се през деформация на нормите. Като цяло в народът се е създало усещане, че няма друг начин за решаване на проблемите – от най-малкия личен до най-големия държавен, освен чрез задкулисна престъпност, корумпираност и преследване на лични интереси. С други думи – стройността на моралните ценности. Например има хора, които седят на социални помощи, но не желаят да работят нещо, макар и непрестижно – да си изкарват честно парите. Усещането е, че всички, които са по върховете, и от които зависи бъдещето на България, не преследват нищо, освен личните си интереси и това е ужасно тъжно.

- От вашата позиция от чужбина, протестите бяха ли заявка за промяна?

- Хората, които участват в тях показаха положителния морал и гражданско мислене. Но за мен те бяха в задънена позиция, поради липсата на лидери и ядро, което да постави ясна платформа и да я предвижи на следващото ниво. Въпреки това те имаха изумително положително влияние не само в България, но и по света. Видя се, че целият български народ не е корумпиран и престъпен – че има честни хора, които не мислят само за себе си. Има здравомислещо, интелигентно поколение.

- Какво мислите за служебното правителство и за предстоящите избори?

- От служебното правителство нищо не се очаква и не се изисква. Доколкото то не направи „бели” – да ангажира страната ни в неправилна посока, не мисля, че то има голямо значение. Относно редовните избори – според мен дясното и лявото пространство е изумително объркано и размито. В един момент всички партии са много популистки, в следващия момент същите тези предлагат екстремни мерки. Независимо от етикетите, които им лепят, силно изразено дясно и ляво – няма. Има едно голямо „средно”. Трудно ми е да направя прогноза затова накъде ще тръгне България.

- Как изглежда България през очите на българската общност в Австралия? Може ли бъде наречена „сателит на Москва”?

- Откакто на власт беше Станишев и всички следващи правителства – България направи откровен завой към Русия, но той избягваше да бъде деклариран, случваше се неофициално, но не остана незабелязан. „Южен поток”, липсата на позиция за Украйна – това са ясни показатели. Относно Украйна – мисля, че след като вече България е демократична страна, трябваше да изрази твърда позиция, че не може да се разрушава суверенитета на друга държава – независими коя е тя. Всички от българската общност изразяваме безпокойство, че Родината седи на два стола – ЕС и Русия и в един момент ще паднем. Определено сме разочаровани от това положение

- Разкажете малко за българската общност в Австралия?

- Много сме малко. По официални данни на статистиката на страната сме 3 000. Във всяка щатска столица има българска организация и тя обикновено се нарича „Родина”, имаме и църкви и неделни училища. Поддържа се добър дух. От българските общности в Австралия винаги има една загриженост и желание нещата да са различни. За жалост това е малко утопично желание.

Важно е да отбележа, че преброяването не е задължително, което се оказва голям фактор. Но във всяка щатска столица има българска организация и по наши данни сме 10 000.

- Защо българите не се включват масово в преброяването?

- Някои от причините са умора или отегчение, но по-важната е страх от преследване. На хората не им е приятно да дават детайли за себе си, защото още не са убедени, че тези данни няма да изтекат. Особено хората дошли от времето на социализма – все още не могат да се отърсят от този страх, който е необоснован. Но това е инерция, от която не могат да се отърват. Но механизмите за преследване бяха поотмрели в края на 80-те.

- От позицията си на човек, който работи в медия, как виждате българската журналистика?

- Има гигантска промяна в българската журналистика от времето, когато аз я оставих през 80-те. Не бих искала да давам оценка, но не всичко ми допада от промяната в журналистиката, която виждам. От друга страна, мисля, че основните стожери – БНР и БНТ, продължават да бъдат много добри.

- Какво е положението с медиите в Австралия?

- По принцип комерсиалните медии също клонят в една или друга посока. Имаме разправии, че Мърдок има голямо влияние. Имаме си и медиен магнат – Паркър, който държи много медии. Разликата с България не е много по-голяма, държавните медии държат стандарта.

- Каква е политическата обстановка там, усещат ли се трусовете от Европа и САЩ?

- Австралия е изолирана от големите геоикономически блокове в света, нещата в политиката са балансирани. Преживя спокойно глобалната финансова криза. Има отявлени дясно и ляво крило, които периодично си сменят местата, което е добре, защото никой няма достатъчно време, за да дърпа страната в една или друга посока

- Според вас трябва ли хората, които протестираха да създадат партия или по-скоро трябва да бъдат коректив отстрани?

- Би било чудесно, ако способни и силни личности успея да пробият статуквото. Има жестоко окопаване във властта от определени хора. Според мен е малко незряло да се притесняват от създаването на партия. Ако човек иска да промени една държава, това не може да стане без да се включи в управлението. Иначе през цялото време ще има шум на улицата, празници и рисуване по асфалта, но нищо повече. Не е достатъчно човек само да се възмущава

- Имате ли нужните секции за гласуване от чужбина?

- Няколко пъти се осигуряваха секции. Проблемът е, че няма желаещи да гласуват. За някои е въпрос на морал – щом не живеят в България, защо да решават бъдещето й. От друга страна самият процес е сложен – да имаш задграничен паспорт, да пътуваш много километри. На много малко места се регистрират достатъчно хора, за да се отвори секция. Ако човек е в чужбина и има граждански дълг – трябва да гласува. Но за момента нещата в това отношение се размиват

- Какво мислите за задължителното гласуване?

- В Австралия също е задължително. Но в българските условия то може да има много негативен ефект. Много хора, които не са ангажирани политически – гласовете им могат да отидат навсякъде. Много е непредсказуемо. В България има различно мисленето, различно осъзнаване. Нещата много лесно могат да бъдат деформирани.