Около 46 000 са опитали навлизане в България, но не повече от 5000 са успели да минат от Турция, каза пред Faktor.bg говорителят за България на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН)

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Чеширков, миналата седмица МВР задържа в София над 130 нелегални мигранти, изолиран случай ли е тази акция, трябва ли тези хора да получат закрила?

- Тази година, по данни на МВР, е имало над 120 подобни операции, които са помогнали да се установят хора без редовни документи. Сред лицата, които са поверени, има такива, на които е предоставен бежански статут, има и такива, които идват от размирни зони като Сирия и Афганистан, Ирак. Те имат правото да подадат молба за убежище и тя да бъде разгледана от държавата. Властите ще кажат след проверката дали има каналджии и какъв им е профилът им като цяло.

Но това, което е важно за ВКБООН е да има възможност, хората, които искат да упражнят основното си човешко право – да подадат молба и да потърсят убежище, да имат реална възможност да го направят – независимо дали на границата или във вътрешността на страната. До края на август над 10 000 човека са потърсили убежище. По-голямата част от тези хора - 90% идват от Сирия и Афганистан и Ирак - страни, които произвеждат бежанци и очевидно на тези хора трябва да им се даде нужната закрила.

- Но има и много хора, които се възползват от тази трагедия – трафиканти и каналджии. Функционират ли у нас подобни мрежи, колко хора за замесени в този престъпен бизнес?

- Така нареченият „камион-ковчег”, открит в Австрия дълбоко шокира всички. Потресени сме от това, че очевидно каналджиите са преместили бизнеса си по магистралите на Европа. Това са престъпни мрежи, които се възползват от отчайващото положение, в което се намират бежанците и ги експлоатират докрай с цел печалба, без да отчитат дори най-основните им нужди и дори не запазват живота им. Обезпокоени сме, че това са транснационални престъпни групи, може би от всички страни, които са по маршрута на бежанците, а още повече сме притеснени, че и българи са свързани с тези схеми. Полицейските служби и разузнавателните агенции трябва да работят на европейско ниво.

Продължава тенденцията всеки ден между 2000 и 3000 да пристигат на гръцки острови , оттам да се опитват да направят транзит през Гърция и Македония, а след това – към Германия и Швеция. Много често това се случва с помощта на каналджии и трафиканти.

- Имате ли информация в този огромен поток какъв е процентът на скритите престъпници, джихадисти и радикални ислямисти?

- Жените, децата, семействата, и мъжете, които търсят убежище, бягат от тероризъм и фундаментално –радикално мислене, бягат от най-зловещите престъпления и от брутално насилие, които можем да си представим. Не трябва да правим сравнение между тези, които бягат от терора и, които искат да го създадат. А основният международен документ, на който се позоваваме – Конвенцията за бежанците към ООН, дава много ясна дефиниция кой е бежанец. Ако някой е свързан с тежки престъпления в своята страна или е съучастник на такива, този човек не може да се възползва от закрилата на България или на друга европейска страна. Той ще бъд изключен от тази помощ и трябва да бъде върнат обратно. Тук е важно да направим разликата между бежанците, които в момента са основният поток към Европа и мигрантите, които могат да се завърнат в страните, ако желаят, а в Европа търсят по-добри възможности. Бежанците нямат този избор. В момента става дума за бежанска криза, не за мигрантска. След една щателна процедура се определя кой трябва да получи статут , а останалите - които нямат законово основание да останат в страната, трябва да бъдат върнати обратно. От друга страна, ако потоците от хора не се управляват добре, това ще бъде гориво за крайни мнения и ксенофобия, за още по-трудно справяне с проблема.

- Какво представлява самата процедура за разграничаване на тези две групи хора? България е дала на 94% на влизащите бежански статут, как това е съпоставимо с другите държави от Европейския съюз?

- Има около 10 000 човека, които са подали молба за закрила тази година. Когато някой човек пристигне в страната, дори да го направи по нередовен начин, първо минава за 24 часа през Гранична полиция, тогава се установява самоличността му, провежда се интервю – откъде е този човек и каква му е целта за пребиваване. След това се предава на дирекция „Миграция” и ДАНС, които повеждат независими интервюта, има допълнителни проверки и едва тогава, ако е подал молба за закрила, се насочва към Държавната агенция за бежанците. Самата агенция изпълнява дълга процедура, при която се установява каква е бежанската история на този човек и едва накрая се издава статут на тези, които се нуждаят. Това е комплексна и цялостна програма. В по-общ план – много е важно европейските държави да работят заедно, защото има дисбаланс и то не само по първоначалното приемане – само в Гърция и Италия са около 300 000 по море само тази година. Германия вече е приела над 40% от търсещите убежище в ЕС, същото важи за Швеция и Унгария, включвам и нашата страна. Другите държави също имат роля, която трябва да изиграят. На първо място разузнавателните служби трябва да работят заедно, в същото време е важно да има достойни условя за прием, да се създава и спазва добре оформена процедура и накрая – хората да бъдат разпределяни по равностоен и справедлив принцип и да се инвестира в интеграционни програми, защото част от тях ще останат тук.

- През последната подобна криза в България през 2013-та видяхме, че има доста пропуски на всички нива. Те отстранени ли са? Подготвени ли сме за втора, подобна криза?

- В момента в шестте центъра за бежанци има около 3000 човека , което е 60% запълнен капацитет. Това е сред най-ниските нива, които сме регистрирали през последните две години. Ако през 2013-та през август, септември и октомври, в България пристигаха по 100 души на ден, капацитетът беше 5 пъти по-малък и държавата не беше подготвена, което предизвика сериозен проблем и хаос. Но след това с помощта на ЕК и отделни страни-членки, както и ВКБООН , както и доброволци и НПО-та, България успя да промени ситуацията и да създаде по-голям капацитет, условията се промениха значително, също така щабът на ДАБ беше увеличен. В края на 2013-та регистрацията беше почти спряла и няколко хиляди души не бяха регистрирани, сега процедурата се случва до дни, а статут се дава не за години, а за месеци. Страната успява да се справи с потока на хора и въпреки че има увеличение спрямо 2014-та - пристигат около 200 души на седмица по данни на МВР.

- Заобикаля ли страната ни потокът от бежанци?

- Може да кажем, че има такова заобикаляне, заради мерките, които бяха взети по границата с Турция и разполагането на стотици полицаи, както и издигането на 30-километрова ограда. Имаме докладвани инциденти, в които хората са били връщани . До момента са правени около 46 000 опита за навлизане в България, но не повече от 5000 са успели да влезнат от Турция. Но ние винаги сме вярвали, че където има огради, те не разрешават проблема, защото хората са изпаднали в крайно отчаяние. Само в Сирия са разселени над 4 милиона бежанци. Вече 5-та година там има конфликт и хората се опитват да оцелея на ръба на мизерията – нямат спестявания, работа, покрив на главата. Тази година маршрутите са основно два - през Либия към Италия, другият е от Турция към Гърция, ние сме в периферията.

- Европа ще успее ли да се справи с това предизвикателство?

- Кризата, в която се намираме е без прецедент. Над 60 млн. хора по целия свят са принудително разселени , заради война, конфликти. 9/10 не се намират в индустриализирания свят – Европа или Америка , а в развиващите се страни. Въпреки че десетки хора пристигат в ЕС през последната година, Европа може да се справи, но за това трябват да се случат няколко неща. Едно от тях е да се пребори с каналджийството и трафика на хора и още по-добра работа между европейските полицейски служби. Но по-важното е да се инвестира в достойни условия на прием, в още по-добри процедури за определяне на нуждите им, трябва да се подсили помощта към първите страни, в които се търси убежище, например Ливан, Йордания, Турция. Трябва да се създадат законови пътища към Европа , безвизов режим за работещи и студенти, както и още други мерки. Липсва и достъп до граничните пунктове, което кара хората да излагат живота си на опасност, да се доверяват на каналджии и да предприемат много рисковани пътувания. Само тази година около 2000 бежанци загубиха живота и без да броим последните трагични случаи в Средиземно море. Европа трябва да помогне за опазване на човешкия живот и хуманността и съпричастността. Ние ВКБООН няма да спрем в усилията си, но всяка страна носи отговорност.

- Предвижда ли се скорошно разрешаване на конфликта в Сирия?

-  За жалост в този момент светът воюва. За последните 5 години наблюдаваме 15 конфликта, задълбочаващи се, а хората, които воюват остават безнаказани. Но за да бъдат разрешение тези конфликти трябват политически решения на международно ниво. Много хора нямат друг избор освен да напуснат родните си мест и е нелепо те да намират смъртта си, защото е трябвало да се доверят на каналджии, които ги експлоатират за приход.

- Каква е таксата, която взимат каналджиите за прекарване от Турция към ЕС?

- Историите са много, но това, което е сигурно, че когато се създават и издигат бариери, не само маршрутите стават по-опасни, но това вдига и тарифите. От оградите печелят каналджиите. Имаме случай на едно четиричленно семейство, което пристигна от Алепо в България към Германия, където имаха роднини. Те бяха дали 12 000 евро, но бяха стигнали целта си. Бизнесът на каналджиите е мултимилионен и те трябва да понесат най-суровата форма на закона. За трагедии като тази от камиона, трябва всички да се срамуваме.

Много е важно за хората, които останат да се създадат специални политики и програми, които им дадат възможност да се интегрират, защото по този начин ще се намали и ксенофобията.

Много повече българи вече разбират защо хората идват тук – заради несигурност и война. Но същевременно и преди две години имаше много доброволци, даже хората доброволно настаняваха бежанци в домовете си. Но ние трябва да продължим да говорим за толерантността.