Противопоставянето за ООН е между стратегическите интереси на Запада и на Изтока

ДС ни вкара в един сценарий, много добре измислен и си го реализира, казва пред Faktor.bg журналистът

Бойко Станкушев е водещ журналист, сега съветник на министъра на отбраната. Работил е в БНТ като репортер, редактор и отговорен редактор в предаванията „Новини“, „Светът в действие“, „Панорама“. Отразявал e събития от Европа, Близкия и Далечен изток, САЩ, Япония и Австралия. От 1990 до 1992 г. е водещ на актуалното седмично предаване „Панорама“ и програмен директор на Първа и Втора програма на БНТ.

Член на Съюза на демократичните сили (СДС) от декември 1989 г. Съучредител на независимата журналистическа организация „Форум Свободно слово“, на Българската медийна коалиция, основател и пръв председател на Телевизионен синдикат „Подкрепа“ в БНТ през 1989 г. Съучредител на Атлантическия клуб в България. През 2010 г. е избран от Съвета за електронни медии за член на управителния съвет на Българската национална телевизия.

Интервю на Светослав Пинтев

– Бойко, изненада ли те реакцията при смяната на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева в надпреварата за ООН? БСП скочи все едно видя класовия враг, обвини в национално предателство, които не я подкрепят… Започнаха да използват даже терминология от сталинските времена...Как си обясняваш тази истерия?

– Това, което се случи изобщо не ме изненадва, защото манталитетът на по-голямата част от българската политическа класа е такъв, че дори по един конкретен проблем две различни партии да имат пълно съвпадение на позициите, те никога няма да си го признаят. Има девалвация на политическите ценности, а хората все по-малко се заслушват в политическите послания, все повече преценяват, случващото се чисто прагматично, през битието си, защото те за тях нямат голямо значение. Който и да беше издигнат като алтернативен кандидат, не само Кристалина Георгиева, пак такава щеше да бъде реакцията. Тук по-важният въпрос е - защо изобщо беше издигната Ирина Бокова за кандидат за генерален секретар на ООН, а следващото правителство беше рекетирано поне да имитира, че й оказва подкрепа.

– Още повече, че тя беше издигната по време на нестихващи протести, от правителството на Орешарски, което беше настроило срещу себе си нацията и се държеше на власт с манипулации, пропагандни хватки, на практика в условията на необявено извънредно положение в София – блокади на жандармерия и полиция… И сякаш това беше една от задачите му…

– Да, да. Когато за първи път чух, че тя е номинирана, реших, че това е някаква тежка провокация. Последното й интервю съм го качил в профила си във Фейсбук, седи най-отгоре. Там тя много убедено, пред едно английско издание, казва че е получила и още получава много широка подкрепа в родината си - България. Това е доста лекомислено твърдение, ако не е опит за нещо друго. Хора с подобно самочувствие, особено без покритие, не могат да ме изненадат вече. Не знам дали си даваш сметка, че в края на краищата, целият този спектакъл ще доведе до нещо много тривиално и много тъжно-допълнителен отлив на интерес към това, което се случва по тези политически етажи-било вътре, било извън държавата. Хората казват: „Какво от това“. Така казват те. Ние всички знаем, че страните, които са излъчвали генерални секретари на ООН не са получили нищо повече от това, че се чува, че съществуват . Няма бонуси, няма привилегии, няма подаръци, награди…

– Ако приемем, че Кристалина Георгиева и Ирина Бокова са две шахматни фигури, даже да ги произведем в две царици, на кървавата шахматна дъска, наречена геополитическа игра, те си имат играчи, които ги движат, нали?

– Да, естествено, има лобита. По-малко ме интересуват техните лобита тук, повече ме интересуват лобитата им в големия свят. Безспорно е, че тези лобита имат взаимно изключващи се цели и интереси по големите глобални въпроси. И ние присъстваме на този сблъсък между две български дами, но всъщност това е сблъсък между стратегическите интереси на Запада и на Изтока. Или на някаква част от Изтока. Така предполагам.

– Има силни опасения, че Ирина Бокова може ще бъде инструмент на Москва за решаване на някакви конкретни задачи, за овладяване на ООН. Реално ли е това ?

– Не, един умен политик, независимо дали той е в Москва, във Вашингтон, в Париж, в Брюксел, знае добре, че кой знае какво не зависи от генералния секретар на ООН, защото там е друга играта - каквото каже Съветът за сигурност, по-точно петте велики сили. Какво зависи от генералния секретар, та той играе ролята на конферансие.

– Защо тогава се оказа такъв неистов натиск Бокова да бъде непременно издигната и оставена в надпреварата?

– Защото това широките маси не го знаят и се използва като някакъв пиарски инструмент, да се каже после: „Ние можем да наложим нашия кандидат, вие не можете да наложите вашия”. Нямаме доказателства, но ще импровизирам в момента. Г-н Путин би могъл са каже: „Ето кандидатурата, която ние подкрепихме победи, истината възтържествува.” Или обратното, но това не е истинско надбягване. Не мога да си представя какво ще се получи с участието и на Кристалина Георгиева. Струва ми се, че има тежък дефицит на време и процедурите не могат да се започнат отново така, че тя да успее. От друга страна, голяма част от авторитетите, на които аз вярвам, твърдят че би могло това да се случи. Тези мнения не са достатъчни, за да ме убедят....

– Орешарски е кандидат за президент, това не е ли потресаващо? Кой провокира обществото по този начин, как мислиш?

– Тук съзирам дългата ръка на „философа” Ахмед Доган, който по този начин се опитва да редуцира до минимум влиянието на отцепниците около Лютви Местан. Той просто няма да допусне това пространство да бъде овладяно от някаква алтернативна политическа сила, каквито претенции има да бъде ДОСТ. От друга страна, това силно вбеси БСП или поне тези от тях, които се чуват по-силно, когато говорят. Много е трудно да убедиш българските избиратели, че Орешарски не е човек на БСП, тъй като той е бил техен министър-председател. Хубава е интригата, хубава и вкусна, майсторски изпипана. Естествено, че това ще доведе до разбиване, до диспергиране на много гласове в този политически спектър, и в ляво, донякъде и сред етническите турци. За мен, както мнозина твърдят, изборите са предрешени в полза на ГЕРБ.

– Има такъв момент, че на президентски избори често решаващата роля е на ДПС. В този смисъл, не е ли кандидатурата на Орешарски едно дискретно рамо за ГЕРБ?

– Може и така да се окаже, но може да се окаже и едно рамо за Румен Радев, за консолидиране на гласовете при балотаж, а балотаж ще има. Не само, защото са толкова много кандидатите, а и поради общо взето ниската избирателна активност, която, по закон, ако избирателите са под половината от тези с право на глас, а те ще бъдат под половината, предполага балотаж. Така беше преди години на балотажа Първанов-Сидеров. Първанов имаше три пъти повече гласове, но отидоха на балотаж, защото излезлите да гласуват бяха под половината. На тези избори ще гласуват най-много 40 % от имащите право на глас. Няма да ги мобилизира и измисления референдум. Просто няма как. Хората разбират, че това е един кух спектакъл. Какво означава да отидеш и да отговориш на въпросите на референдума? Няма да има значение и задължителното гласуване. Какви биха били санкциите, ако аз или ти не отидем да гласуваме? Дори предполагам, познавайки народопсихологията на българина, че много хора напук няма да отидат да гласуват.

– Имаше ли сценарий на прехода за овладяване на държавността чрез икономически лостове, който ни доведе до днешното положение?

– Да, действително е имало сценарий и този сценарий посветените от бившата БКП и техните бойни ешелони от ДС реализираха добре. Целта беше да се заграби националното богатство. Временно оставиха на наивниците да се радват и да викат по улиците, поне да се чувстват свободни и така нещата приключиха. Сега ще вървим много дълго по лъкатушещия път, както е в песента на „Бийтълс”. Проблемът на българското общество е, че много хора веднага след промените се биеха в гърдите какви дисиденти са били, колко са страдали, как са се мъчили, но от всичките тези популярни гласовити, витиевато говорещи хора от първите месеци и години на прехода, почти нито един не беше истински мъченик. И да е имало, нямаше мъченик, който едновременно да бъде и стратег на бъдещето на страната. Нещата се свеждаха до хленчене, до оплакване, до констатации, нищо повече, но не е в това въпросът. ДС ни вкара в един сценарий, много добре измислен и те си го реализираха. Свършиха си много професионално работата, ако трябва да се абстрахирам от злото, което нанесоха на собствения си народ.

– Може да съм мнителен, но ми се струва, че зад всеки един политически акт стои някой друг, не този, който се бие в гърдите, че го е направил. в случая Слави Трифонов?

– Виж сега, в нашата лексика, в журналистическата, пък и във всекидневния разговорен език , се използва думата „кукловоди. Те, разбира се, не са от един отбор, има няколко отбора кукловоди, които от време на време си организират такива сблъсъци, като причините са две групи. Едните поради ясните интереси на определени корпоративни кръгове, разбира се имат интерес да държат определени властови ресурси, за да генерират печалби, техните корпорации да работят по-добре. Втората е по оста Изток-Запад. Очевидно е вече, особено през последните няколко години, руският президент и управляващите кръгове в Москва нямат никакво намерение да се признават за маргинали, както бяха навремето отписани, че вече световният модел е еднополюсен и освен САЩ няма нищо друго. Ще се борят докрай, независимо от това, че Русия слиза все по-надолу, притисната от икономически проблеми, които те не знаят как да решат. Най-малкият им проблем са санкциите. За последните 15-16 години от Русия са емигрирали 14 милиона души, над две трети са с университетско образование. Това не са тези, които живеят по нашето Черноморие. Това са хора, които работят в технологичните паркове на развитите икономики. Без мозък не се прави икономика и само с износ на суровини.

– Петролът също си отива….

– Цените на петрола са абсолютно решаващ фактор на руската икономика. Това можеше спокойно да се предвиди още преди 15-20 години.

– Един руски банкер беше казал, че ерата на петрола си отива и високопоставени апаратчици го обвиниха за предател-имало още много петрол. Той им отговори, че каменната епоха не е приключила, защото са свършили камъните. ..

– Проблемът на изчезващия петрол е проблем на тези, които го имат, ние нямаме. Дори да намерят, това малко ще се отрази на българската икономика. Да не забравяме, че преработването му пак ще бъде в чужди ръце.

– Не е ли много опасно за нас възраждането на имперското мислене в страни като Русия и Турция?

– Има една цикличност в историята и това не би трябвало да учудва никого, защото след периоди на известни кризи и свиване, и едната, и другата са предявявали много сериозни претенции в цялата история на тяхното съществуване. Това са абсолютно предвидими неща. Руската държава, независимо как се е наричала, дали СССР, Руска империя, винаги е била една държава, в която имперското мислене е било водещо, а пък идеологията, доколкото е имало, е една външна обвивка. Имперският манталитет очевидно е вътрешно присъщ на всяка една прекалено голяма страна. Не случайно всички в един или друг период на техния живот на империи, зациклят, след това се съживяват, развиват се, после пак зациклят и всички свършват като древния Рим, защото центробежните сили от един момент нататък става невъзможно да бъдат управлявани. Тя и Османската империя се разпадна по този начин, СССР се разпадна по този начин. Малко хора си дават сметка, че в момента Москва има страшно сериозни проблеми с контрола на Далечния изток, да речем. Има страхотна инвазия на азиатски капитали, присъствието им вече е трайно и необратимо. Там, както всеки добре знае има не една и две мощни икономики, и те се увеличават. Това е най-проспериращият в момента регион на света. Засега.

– А можеше ли да се предвиди тази мощна вълна на неоислямизъм в Турция, която законно помете светската държава на Ататюрк?

– Има анализатори, които са твърдели преди години, че ще се случи така, но очевидно не са ги взели на сериозно. Мозъкът на европееца е така устроен, включително на европейски политик, анализатор, интелектуалец, че той е склонен да вижда по-скоро оптимистичното. По начина, по който беше неглижирана способността на Русия да започне да се възстановява, аналогична е неспособността на западните мислители, анализатори, да предвидят, че и при исляма ще има едно прераждане, което в момента е на нашата граница. Друг е въпросът дали това, което прави Ердоган, той е един много голям феодал, той е император вече, дали до някъде не имитира, защото той е принуден да балансира в една страна, която е и доста разнородна като състав. Дори в самото турско общество, сред турските турци, настроенията не са еднозначни, както знаем много добре. Като притурим и тежкия кюрдски проблем, а кюрдите са колкото три България, очевидно на него му се налага да търси някакъв формат, някаква рамка, която, ако не да е взаимно удовлетворителна, поне да гарантира някакво временно равновесие, макар и крехко. За мен сигурен симптом за обреченост е неговото отношение към традиционната турска , светска интелигенция, която винаги е била много мощна. Моето упование е, че тези хора, аз познавам мнозина хора от университетските центрове, от медиите, които точно поради това, че са по интелигентни, макар и миролюбиви, ще му намерят цаката.

– Повечето са вече в затвора…

– Историята познава много, много други герои, които са натиквали мислещите в затвора, но това е един временен епизод . И Хитлер , И Сталин, дори репресиите в годините на маккартизма в САЩ са нещо аналогично. Те винаги предизвикват едно противодействие, което винаги е по-силно от това, което го е предизвикало. За радост на нормалните хора.